Политическа детска градина – Политика – България

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Напоследък нормалното IQ, което може да се открие някъде из парламента, е свещено. От трибуната на Народното събрание Тошко Йорданов приключи набързо революционно-утопичния ореол на “партиите на протеста”, като освети думите на Мая Манолова: “Дайте му нещо на Христо Иванов, пък после няма да го изпълните”. Дето се казва, какво всъщност е плюсът? Два минуса на кръст. Мая изразява нагледно стратегията на промяната. Там, където корупцията е ендемична, опозиционните партии желаят да наследят и експлоатират подхранващите мрежи, а не да ги премахват.

В отговор на Тошко от “Изправи се! Ние идваме” заявиха, че: “Мястото на сценаристите май не е в парламента”. Всъщност сценаристите на Слави продължават да бъдат свободни артисти, а не политици. Те са искрени и в парламента играят себе си. Когато излиза на парламентарната трибуна, Тошко си представя, че е в студиото на 7/8. Той говори от най-високия форум в държавата така, сякаш забива поредния пирон, с който трябва да шокира зрителите. Тошко преди всичко забавлява аудиторията. Не бива да очакваме от сценаристите да заемат позата на сериозни политици. Колкото до преговорите с другите партии, както би казал един друг сценарист, от друг калибър, например великолепният Георги Мишев, авторът на много култови български комедийни филми, Слави е “началник”. А “началник” преговори не води. В световен план почти всички бизнес лидери са врагове на либералната демокрация в рамките на собствените си корпорации. Те считат, че така се постигат по-високи печалби, когато решенията са бързи и твърди. Само че политиката е друго занимание. Тя кореспондира с бизнеса, но не е бизнес. Политическата среда е обществено хоризонтална, а не корпоративно вертикална.

Сценаристите на Слави отмениха парламентарните правила, политическата етика и естетика, нормите в публичната реч. Въведоха шоу кича като профил на парламента, скандалът и съспенсът като инструменти за комуникация в партийния живот. Всичко това задълбочи и без това фактическия разрив между партиите, обявили се за някаква своеобразна “анти-ГЕРБ” коалиция. Всъщност, сценаристите на Слави ни показаха демонстративно, че живеем отдавна в постдемокрация, която се структурира не от необходими социални движения, а от олигархични задачи. Слави и “Има такъв народ” са в репутационен колапс. Tе са политическата сила, която е спечелила изборите, но нямат или пък не искат да имат политическа култура да управляват. Истинско предизвикателство е интелектуалният потенциал в Народното събрание да се впрегне по етично отговорен начин.

Политическата ситуация у нас може да се разглежда на три нива. Първото ниво е публичното, медийното, изказванията на лидерите, на политическите анализатори, формалният избирателен процес. Това е предният план, в който можем да видим и личните интереси на политическите играчи. На второ ниво, по-назад, е позиционирана олигархията, която дърпа конците на политическата класа и осъществява селекцията. На това ниво притичват и се виждат определени фигури и от ъндърграунда. Доколкото най-горният и най-долният слой винаги си взаимодействат. Това е нивото, на което несъразмерното богатство упражнява политическата си власт. При неолиберализма корупцията приема форма, която се предефинира като некорупционна, защото обществените дела естествено предполагат преплитане на елитите от бизнеса и политиката. Бизнесът произвежда политически практики и нормативни актове, удобни за нарастването му. По правило интелигентността на капитала не се хуманизира естествено и не може да бъде в обществена полза естествено. Тя трябва да се регулира. И това е най-дълбокият проблем и дефект на неолиберализма. Отхвърлянето на всяка възможност за регулация.

Третото ниво от разреза на политическата ситуация у нас, най-дълбокото, най-невидимото, но значимото, съдържа геополитическа тъкан, която подхранва определени процеси. България е на фронтовата предна линия между двата геополитически полюса, Русия и САЩ. Технологията на управляемия хаос отдавна е разработена и се ползва от силните фактори в света. Колкото по-голям е хаосът, толкова по-лесно се скриват центровете на манипулативно управление. У нас се заформя перманентна политическа криза и страната ни ще бъде едно от слабите звена в концепцията на САЩ “Три морета”, един проект с военно-политическа проекция срещу Русия. В момента САЩ очакват от България да е монолитна и здрава в задачите срещу Русия, но всъщност държавността е силно рехава, клатушка се и всеки момент ще се срути. България е непредсказуема откъм политически решения, а територията ни е терен на хибридна битка между САЩ и Русия. Затова ние сме свидетели на всевъзможни хибридни практики, включително създаване на прокси структури, цветни бунтове, олигархични активности, битка за умовете на хората в онлайн пространството, употреба на медиите, и промяна на лицата на финансовите трасета. Става дума за инструментализиране на политическия сектор и пълзящо демонтиране на същността на демокрацията. 

Коментар на Калина Андролова в рубриката “По ръба”  в предаването “Политически НЕкоректно”, БНР

 

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар