Помияр ли е Христо Иванов, или жаждата за власт е изпила и последната му капка достойнство?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Наддаването за правителството „последен шанс“ с третия мандат в 47-я парламент и тръшкането на три от четирите партии и коалиции от проваленото управление, че премиерът отново трябва да е от П-та на Кирил Петков и Асен Василев не буди никакво учудване за мотивите на БСП и ИТН.

При тях нещата се простички – подмазват се на харвардските аферисти и кликите им, защото единият от тях – Асен Василев, и компания са по-склонни да идат веднага на избори. Избори, които могат да се окажат смъртоносни за БСП и ИТН и те го знаят. Затова нахлузват спасителния пояс на кабинета „последен шанс“, та да оцелеят още малко в мътните води на проваленото си управление.

Корнелия Нинова приложи старата си изпитана схема да залага на по-силния. Отритна вече падналия Кирил Петков още на вратата на преговорите за втори кабинет на шантавата им коалиция и пристана на очевидно взелия надмощие Асен Василев. Тя открай време така си я кара – аз ще бъда с таз, която е на власт.

Когато СДС беше мощен начело с Иван Костов, Нинова беше приватизаторка на „Техноипекс“. Когато СДС загуби властта и силата си, стана член на БСП и започна да се бори за правата на трудещите се.

Ива Митева пък нахлузи на ИТН дори два спасителни пояса, като протегна ръка и към двата смразени лагера в ПП – и към Кирил Петков чрез възможния премиер Никола Минчев от неговата клика, и към Асен Василев чрез евентуалния премиер Даниел Лорер от неговия бизнес кръг. Един вид: ние сме готови да си играем и с двата лагера, вие там си мерете силите и вижте кой ще вземе надмощие. Матрицата не е много по-различна от тази на Нинова и дори е още по-всеядна.

Обаче желанието на Христо Иванов да управлява с ПП и БСП направо е потресаващо. И буди само един-единствен въпрос: той политически помияр ли е, или жаждата му за власт е изпила и последната му капка дори не мъжко, а просто човешко достойнство?

Доскорошният премиер и създател на юридически несъществуващата партия ПП Кирил Петков на два пъти открадна хора на Христо Иванов от неговата политическа сила, с която днес и двамата управляват – „Да, България“.

Първитя път като неин основател през 2017 г. заедно с татко си Петко, в чието ръководство дори фигурираше. Но сетне заедно с ортака си Асен Василев събра на тайна среща в лъскавия им офис, придобит след китайската сделка с чуждия софуеър, част от основателите на „Да, България“ да ги подкокоросва да направят преврат срещу Христо Иванов и да го изгонят от лидерския пост. Хората не се зарадвали на идеята и отказали.

Кирил Петков обаче явно не се е отказал от нея, а само я трансформира. И се сети да обяви едва през май 2021 г., вече като министър на икономиката в служебното правителство на Румен Радев, пък макар и незаконен, че не е член на „Да, България“. Но откога не каза. За сметка на това все пак поотмъкна тая-оная от партията на Христо Иванов. Например одеозните Лена Бориславова и Калина Константинова.

Сигурно има и други знайни и незнайни борци за демокрация. Но още по-сигурно е, че отмъкна доста избиратели на партията, която бе създавал и в чието ръководство бе членувал. Най-вероятно татко Петко така го е подучил. Колко разбира татко Петко от политика се видя – под неговото мъдро ръководство синчето му едва избута 7 месеца във властта и най-вече заради него катурнаха и цялото му правителство.

Барабар с Христо Иванов.

Но Христо Иванов дори и от това не се обиди. Дори и от това не трепна сърцето му юнашко, което инак бие в несвяст, щом му се привиди главния прокурор Иван Гешев. И сега напира да му дадат мандата за правителство „последен шанс“, та отново да се сдуши с Кирил Петков в един кабинет.

Стокхолмски синдром. Друго не може и да бъде.

Разбира се, най-убийствен е аргументът му, че така било по-добре за държавата. Без дори да се замисли, че ако така е било по-добре за държавата, щяха ли да събарят правителството на Кирил Петков заедно с Христо Иванов.

А може би е наясно, че не е по-добре за държавата, но е още по-зле за самия него. Защото крадецът на партията и избирателите му Кирил Петков все още подскача по политическия терен. А това означава, че Христо Иванов най-вероятно отново ще увисне на опашката в следващото Народно събрание, а благодарение на топлите му чувства с ПП, че и с БСП може и изобщо да не стигне до него.

И ако за Кирил Петков и Ива Митева оправданието, че са неопитни политици важи, както и за Корнелия Нинова, че тя просто си е такава, за Христо Иванов няма оправдание. Да, има обяснение – че се е превърнал в политически помияр – само вижте партиите, с които се е сродявал – ГЕРБ, Движение „България на гражданите“, СДС, ДСБ, някакви зелени, ПП, ИТН и – о, Боже! – БСП… Може и други да има – кой да ги помни?! Честно казано, и помиярите са по придерчиви.

И че жаждата му за власт и страхът му да изпадне задълго от нея са изпили и последната му капка достойнство. А, види се, и разум. Защото, ако сега изпадне от властта, това ще е именно защото е бил заедно с ПП в нея. Че на това отгоре и с БСП, която ще плаща същата сметка.

Само че обяснението не е оправдание. И такова обяснение предполага само наказание. А в политиката това наказание е едно – вечна разлъка и с нея, и с избирателите. Пък нищо, че мрази Гешев. С тая помиярщина оттук нататък изглежда му предстои да си го мрази вкъщи. От сърце и душа. Но по логиката на Христо Иванов, току-виж отишъл на работа при него. Зер, деполитизиран ще е вече.

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар