Освобождава ни, но не ни поробва. Вместо това си тръгва само след 2 години. Като на изпроводяк ни оставя основите на цивилизацията – държавни институции, армия, конституция, БНБ, БАН и половината от образованата в Русия наша възрожденска интелигенция.

После ни спасява задника при Съединението. Ядосали са се заради своеволието ни. Но ако не бяха те да държат над Турция вдигнат щик, Пловдив и София, в рамките на месец, щяха да бъдат наводнени с фесове.

След това през 2017 г. си правят революция. Срутват монархията, преобръщат социалния ред с краката нагоре – и решават да изчистят дъската. Денонсират всички дългове и опростяват всички заеми към Царска Русия, защото те вече са друга държава – СССР. Така опростяват напълно и нашите дългове към тях. А ние, не щеш ли, не сме давали кредити от продънения джоб, но пък имаме огромни дългове, изплатени Русия на Турция заради нас при Освобождението, после заради Съединението (и за обогатяване на един Кобург). А, така! (Всичко е точно обратното на Ньойския диктат на нашите днешни цивилизационни доброжелатели).

Невероятното обаче идва после, след Втората световна война: Попадаме в тяхната сфера на сигурност. Запазват за нас Южна Добруджа (тази, заради която по-късно троглодитите благодарят на своя Адолф), спасяват от гръцките националисти (победители във ВСВ) Родопите и Тракия, оставят с няколко фини маньовъра (около Пиринска Македония) другия наш съсед-победител във ВСВ Югославия без териториални компенсации от фашистка и победена във ВСВ България. И заличават спомена там за нашите юначества по време на войната. По-важни са обаче социалните и икономически дарове на тази чудна империя.

Помагат да бъде избутана от кормилото на българската власт класата, заинтересована да останем бедни, за да не рипаме и да не се обаждаме – т. нар. буржоазия. Позволяват ни да се класираме най-сетне в 20-ти век, въпреки че той вече е превалил средата си. Правим това без масова пауперизация, работнически бидонвили, смазване на стачки с войска, без „овцете да изядат хората“, без колониален грабеж. И без нито една военна база на наша територия!

Сравнете това със сегашния невървеж, за да видите колко пъти поред сме хвърлили дюшеш. В резюме, уникална империя, която не експлоатира своите буферни територии, а ги развива с предимство, за да осигури в тях стабилност. Защото през социализма в съветската „колония“ България се живееше по-богато, отколкото в „колониалната метрополия“ СССР.

„Умом еë не понять, аршином общим не измерить“, предупреждава ръководството за ползване с автор Тютчев. Е, има и лъжичка катран. Накрая същата ни пусна да си ходим при тоблероните, бананите, мънистата и „горящата вода“. Да не хленчим. Но пак – напълно свободно! Не знам дали ни обичат. Не е работа на една империя да обича. Но признайте – най-сладките подаръци са незаслужените. Сякаш Съдбата ти се усмихва на Трети март – празникът на късметлиите. Другият такъв трябва да е 9-ти септември. Чудна империя. „У ней особенная стать – В Россию можно только верить“.

Авторът: Чавдар Найденов e социолог, изследовател и журналист. Завършил е философия и социология в Софийския университет. Работил е в Политологическия институт към БАН, в социологическа агенция „ТрендБГ“, бил е политически коментатор в редица печатни медии. Завежда направление „Методология и анализи“ в Агенция за социални и маркетингови изследвания „Афис“.

Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some