Проверка на MEDIAMALL установи, че личните данни на над 220 хиляди български граждани са използвани в представените пред ЦИК подписки от партиите и коалициите за регистрация и участие в местните избори.

Голяма част от тези партии са без никаква членска маса и са абсолютно непознати за българските граждани. Някои и от тях дори не са успели да спечелят доверието на повече от 2500 избиратели на последните парламентарни избори от 2 април 2023 г. Наша проверка установи, че почти липсваха маси и пунктове за събиране на подписи за партии и коалиции за участие в местните избори. Огромна част от партиите и коалициите дори не разполагат с партийни офиси, където евентуално да организират събирането на подписи.

Въпреки това в резултат на представени подписки с личните данни на български граждани ЦИК е регистрирала за участие в местните избори 58 партии и 9 коалиции от партии. На седем партии ЦИК е отказала регистрация, тъй като не са успели да представят 2500 валидни подписа на граждани, които ги подкрепят за участие в местните избори. От справка на ЦИК се вижда, че на местните избори през 2019 г. мераклиите за общински съветници в страната са били 29433 души, а за кметове мераклиите са били 1279 души. Тези мераклии се борят за 5062 места за общински съветници и 265 места за кметове на общини.

И тук възниква първия основателен въпрос! Как точно ЦИК установява подкрепата на гражданите чрез представените подписки?

Отговорът е НИКАК.

ЦИК извършва проверка в регистрите на ГРАО, чрез които удостоверява съществуването на предоставените в подписката лица и дали са навършили 18 години. Обикновено в тези подписки винаги съществува огромен брой от лични данни на починали хора, които няма как да се подпишат, камо ли да подкрепят която и да е политическа партия или коалиция от партии. От наши източници разбрахме, че  много от подписите са на хора, които отдавна са напуснали България и за тях дори не се знае живи ли са въобще, а тези които са живи от години не са се връщали в България, камо ли да тръгнат и да се подписват в подписка на някоя партия или коалиция.

Това би следвало да е първото основание за отказ на регистрация, но ЦИК си затваря очите, подава информацията в Комисията за защита на личните данни и някой партиен вожд отнася глоба от 500 лева.

Наша проверка установи, че към този момент на сайта на ЦИК липсва регистър, чрез който гражданите да извършат проверка дали някоя от партиите или коалициите не е злоупотребила с техните лични данни. Потърсихме за информация пресцентъра на ЦИК, но от там ни помолиха да им дадем два часа време, за да разберат защо липсва такъв регистър. Два часа по-късно от пресцентъра на ЦИК ни отговориха, че предстои ЦИК да изготви регистър, чрез който гражданите да могат да извършат съответните проверки за злоупотреба с лични данни от страна на партиите и коалициите.

Резонен е въпроса, който много граждани ни задават- След като партиите и коалициите знаят предварително, че нямат подкрепата на гражданите, защо се регистрират за участие в изборите?

Този въпрос има много отговори и всичките те звучат актуално.

На първо място, отдавна политиката в България е превърната в търговия. В повечето случаи париите и коалициите извършват престъпна дейност, като търгуват срещу заплащане регистрацията си за участие в местните избори.

На второто място големите акули си затварят очите и стимулират регистрацията на малките партии и коалиции, за да могат след това да извършват спокойно Ала-Бала с техните гласове.

На трето място малките партии и коалиции обикновено изпълняват поръчки на големите акули, които всъщност ги снабдяват с необходимите подписи за регистрация, за да разсейват гласове там където е необходимо. Например на последните местни избори независимия кандидат за общински съветник получи гласове за поне 6 общински съветника, но само той стана общински съветник, с което напрактика подари победата на ГЕРБ за СОС.