Потрес! ГЕРБ толерира радикалния ислям у нас!

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Петро – и наркодоларите не миришат.

Вчера беше съобщено, че Върховният касационен съд (ВКС) е потвърдил присъдата на Апелативен съд – Пловдив от 1 година затвор за Ахмед Муса Ахмед по делото срещу 13-те имами за радикален ислям. Заедно с предишна присъда от 3 години му се събират 4 години и той беше прибран в затвора.
Останалите 12 имами се отърваха с глоби.

Процесът беше пародиен и се проведе от немай-къде. Ето защо! (откъс от книгата ми „Дуел”)

~~~”ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО” с автор тайните ни служби~~~

Именно тази негова всеядност във финансите открехна втората врата в разнищването на истинската история на бургаския атентат.
Защото през юли 2004 г. племенникът на обвинявания в афери и сочен за краен ислямист кмет Ибрахим Палев – депутатът Муса Палев се оказа член на мисия, ощастливена с визита в Саудитска Арабия. Щедрият спонсор беше обвиняваната у нас за свързана с тероризма фондация „Ал Уакф ал ислами“, както написаха различни информационни източници.

Но може би упрекът е погрешно адресиран към Муса Палев! Защо ли? Защото в делегацията участват ред официални лица от мюсюлманското вероизповедание у нас, представители на различни обществени сили и дори съветници в кабинета на тогавашния вицепремиер Димитър Калчев, тясно свързан със секретните ни служби и „Мултгруп”.

________________
Самата фондация „Ал Уакф“ е била регистрирана в България през периода 1993-1994 г. Сред учредителите и е Абдулах ал Хусейни, брат на Хамад ал Хусейни, който е визиран като човек от „златната верига“ на саудитски бизнесмени, питаещи симпатии към „Ал Кайда“. През лятото на 1994 г. Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет отказа пререгистрация на фондацията, а няколко години по-късно представителят й Абдулрахим Таха беше изгонен от България.
През 2002 г. нова фондация „Ал Уакф” се установи у нас, без да се прави никаква референция към ислямския й характер или религиозни дейности. Беше подходено достатъчно предпазливо и внимателно, за да бъде регистрацията валидна.
________________

Управителят на тази нова фондация тогава е 41-годишен, казва се Муафак ал Асаад и е съсобственик на българска компания („Траст къмпани”) със същия Абдулрахмин Таха, бившият представител на предишната „Ал Уакф”. Завършил е електроинженерство във Варна през 1989 г.
„В началото на 90-те се запознах с фондацията чрез тогавашния представител на „Ал Уакф” в България (йорданецът Абдул Рахим Таха), който бе преводач на главния мюфтия Недим Генджев”, признава той самият пред ТВ7.
– Него го изгониха още през 1996 г.
– Ами защото парите спряха да отиват към Генджев и затова той написа, че е радикална фондация. После с Фикри Сали почна да работи фондацията. След това с Мустафа Хаджи.
– Сегашният мюфтия?
– Да, дори на хадж ходихме с него в Саудитска Арабия на разноски на фондацията. После ходихме още веднъж.
Саудитската фондация беше критикувана в редица държави, вкл. отново у нас, след като се оказа, че офисите й в Холандия са работили като центрове на свещената война – джихада и дори в тях са се обучавали двама (шестима по други данни) от бойците на „Ал Кайда”, които разбиха самолетите в Световния търговски център в Ню-Йорк.

Но в България съществува много съществена разлика спрямо профила на организацията по света.
Първата разлика се открива в щедрия благодетел, дарил финансовите средства. Този път за разлика от 1993-1994 г. не се забелязват имена, свързани с милиардерите в онзи нефтен рай, нито пък хора, близки до членовете на кралската фамилия. „Джихадистите” от онзи елит бяха елиминирани от властта.
Основният спонсор у нас е „шейх” Абдуллах Абдул Азис Сорея. Той също е регистриран като пребиваващ в България – в „Курортен комплекс Павел баня“. Според източници от полицията е роден в Саудитска Арабия на 12 април 1918 г., притежава фабрика за килими и отсяда в българския лечебен курорт най-често за по два месеца. Арабският „благородник” – вече над 90 години, поразително прилича по биография и „подвизи” на странната персона – „шейх” Омар Бакри, за когото вече стана дума в тази книга.

Втората отлика е в
******* родният фундаменталистки бос. ******

Муафак ал Асаад е сириец. Съпругата му е от Сърница, където той е регистрирал още една фирма – ЕТ „Сафа-Муафак Аласаад“. Отдавнашен емигрант е у нас – от времената на комунизма. Навремето се е подготвяло негово екстрадиране от родината ни, но някаква неизвестна сила се е намесила и го е оставила тук. А тогава страната ни още не беше разграден двор и властта пипаше от здраво по-здраво.
Факт е, че в днешните времена той също е настрани от
прожекторите на общественото внимание. Защо ли?
*****************
Конституиран е само като свидетел в процеса срещу радикалните имами, воден в Пазарджик, което е повече от странно.
Фактът учудва, понеже делото се основава на намерените в неговия компютър данни за финансирането от чужбина, на списъци с имена и суми срещу тях, открити в дома му. Сириецът е основателят на скандалното религиозно училище в с. Сърница, той е човекът, който урежда ученето в религиозни университети в чужбина. Той е дарителят за строеж на нови джамии и курсове по Коран. Дори част от фундаменталистката литература, която е основно доказателство срещу духовниците, е иззета от неговата библиотека.
**********************
Пазарджишкият окръжен съд го разпита на 29 октомври 2012 г. именно в качеството му на свидетел. Оказа се, че българо-сириецът е присъствал на срещата в Саудитска Арабия през 2005 г. и на срещите в Истанбул през 2008 и 2009 г. когато се взема решението за създаване на клон на организацията „Ал Уакф Ал Ислями” за България и се приема програмата й. На тях са присъствали и обвиняемите Саид Мутлу, Али Ходжа и Ахмед Абдурахман.

Според него не е известно дали са изпращани други хора, за да продължат работата на фондацията. През 2002 г. на среща в София в един от големите хотели са поканени различни хора от ислямски държави, сред които и Сюлейман Дуан. Той е от Саудитска Арабия и регистрира фондацията в България.
Според българосириецът след регистрацията тя не е работила, защото имала само 200 лева по сметката си! Но в доказателствата на прокуратурата се сочат 600 000 евро, внесени нелегално и кеш. Според Муафак Аласад организацията е нямала офис, но той известно време е участвал в нея. В момента в „дома ми има вещи от организацията” – така си си изми ръцете от отговорността.

Третата разлика е в самото отношение на държавата. Макар де-юре тя да забранява подобна дейност, де-факто въобще не й пречи. По безспорен начин е установено, че огромни средства са пренасяни у нас, че редица джамии са построени с пари от този източник и никой никога не е обръщал внимание на това – от Дирекцията по вероизповеданията към кабинета на премиера, та чак до ДАНС, от правителството и МВР до големите партии в България.
Сумите са уточнени на 600 000 евро, но е ясно, че близо 1000 джамии (България с общо 1400 джамии е на първо място по техен брой в ЕС) не се строят със стотици хиляди в кеш, а с милиони, които преминаха през банките у нас. Това финансиране за над милиард и половина евро, изпрано през трезорите ни, също се нареждасред основнвит причини българският елит да си затваря очите за фундаменталисткото проникване в страната ни.

========АГЕНТ НА… =====

Но прослушването на минало, настояще, може би и бъдеще е като преглед при съмнения за коварна болест. Диагнозата по принцип е несигурна. Внушенията у нас към саудитската фондация и обвиненията за радикален ислям сякаш целяха да спасят подозренията към „Хизбула”, сирийският режим в Дамаск и този в Техеран, играещи заедно на българска територия.
– Защо не съдят Муафак, който беше главният организатор на мрежата на „Ал Уакф” в България, а съдят нас? Защо се занимават с нас? Чудя се дали не му е опрян ножа до кокала, за да свидетелства срещу нас? Много е странно това негово прехвърляне в България през миналата година… – запита Хайри Шерифов, ходжа на Рудозем, който е сред обвинените.

Прав е. Загадка е случилото се тогава.
Според официалната родна версия началото на бунтовете в Сирия е заварило Муафак в родината му.
„Дори бях свидетел на жестоко клане в Сирия, което буквално ме потресе. Представете си картината – докато ние стачкуваме по съвсем нормален начин, мирен и спокоен, армията започва да стреля безразборно към народа. Тогава загинаха 12 души, сред които имаше жени и деца, много други бяха ранени”, разказва той пред сайта News35. Арестуван е от тайните служби на Башар Асад.
Онова, което се случва от онзи момент нататък, е мистерия, енигма. С дискретното съдействие на българската държава, външното ни министерство и родните служби той е освободен и преместен у нас.
Надали сирийският диктатор би пуснал който и да е от занданите си по настояване на София. Освен ако тайните й връзки с Дамаск не са повече от близки. При манталитета на онова управление такова взаимно доверие би трябвало да е скрепено с нещо повече, та дори с пролята кръв.

Българо-сириецът-почти саудитец, както го представиха, се оказа персонаж, достоен да надмине и самият Джеймс Бонд. Родното правителство се грижи за него и го пази с всички сили, сирийското му създава легенда като борец срещу тамошния режим, твърдите салафисти от Рияд наливат и наливат милиони при него за влияние в България, подчинените му у нас радикални ислямисти го броят за предател…
Чуждите наблюдатели считат целия процес в Пазаджик за зле скроена инсценировка. Мислят я като поставена на дневен ред тогава, когато външни обстоятелства и международни проблеми пред управляващите я наложиха! Не е случайно, че в залата на Окръжния съд присъстват представители на американското и израелско посолство. Не е случайно, че се прави опит за засекретяване на процеса.
И съвсем закономерно е обстоятелството, че делото срещу екстремистката групировка, налагала радикален ислям, започна точно на 18 септември 2012 г. Факт е, че тръгна изненадващо – цели две години и нещо след първите обиски, също предизвикани от външни обстоятелства.
Определената дата 18 септември за началото му – случайно или не, съвпадна с датата на атентата на летището в Сарафово, макар и 2 месеца по-късно.
По всичко изглежда, че умишлено е потърсена символиката. Този акт трябваше да демонстрира, че в България се пипа с твърда ръка срещу тероризма и властта няма нищо, ама нищо общо с логистичната си подкрепа за драмата, разиграла се на бургаското летище. По същия тертип навремето се вихреше като прикритие историята с медицинските ни сестри – на фона на оживения бизнес с режима на Кадафи, вноса на негови капитали у нас, участващи в приватизацията и продажбата на тайни на НАТО за неговия режим! (виж „Либийска връзка”, бел.ред.)

Защото по „случайност”, когато стартира процесът, в официалния сайт на окръжния съд обвиненията срещу 13 обвиняеми ислямисти бяха записани като дело за „тероризъм” – по чл.108 „а”! В действителност прокуратурата се позова на чл.108, ал. 1 за проповядване на радикален ислям и насаждане на религиозна омраза.
Защото ако тайните ни служби и Темида си вършеха работата, на скамейката в съда можеха да застанат ръководствата на Главното мюфтийство у нас, шефовете на Дирекцията по вероизповеданията към кабинета на премиера, лидерите на ДПС и другите парламентарни партии, бизнесмени, банкери, ред политици – всички онези, които с действия и бездействия са поощрили настъплението на фундаментализма у нас и са се споразумявали с него на фона на златния поток от петро- и наркодолари, крепящи управлението.
И можем ли да твърдим, че депутатът Муса Палев, толкова близък на загиналия в бургаския атентат шофьор Мустафа Кьосов и контактувал с онази „фондация”, не е част от персонажите в тази гибелна игра? Тя нали тя е алфата и омегата на българската „дюнер-дипломация”, на българския „дюнер-ДАНС”.

~~~~~~ Из секретните шифрограми~~~~~

Това отдавна е забелязано от партньорите ни в НАТО.
„1. (S) РЕЗЮМЕ: … Ислямските институции са финансово зависими на всяко ниво от слабо наблюдавани чужди ислямски фондации, част от които проповядват ислямски екстремизъм (ислямизъм). Екстремистката дейност в България включва набиране на средства, логистична подкрепа за терористични операции и рекрутиране на български мюсюлмани. Ширещата се безработица, отслабените умерени ислямски институции и дългогодишната дискриминация усилват уязвимостта на българските мюсюлмани за експлоатация с екстремистки цели. Референтна телеграма „С“ съдържа преглед на дейността…”
Това е част от секретната шифрограма на бившия посланик у нас Джон Байърли до държавния секретар на САЩ. Любопитни са следните точки в нея, индикирани като секретни (S/NF):
„6. (S/NF) Досега помаците са получили много повече пари и внимание от чужди ислямистки групи отколкото турците и ромите мюсюлмани, в частност заради техния външен вид на светлокожи европейци. Според друга американска правителствена агенция желанието на терористични организации да привлекат „изглеждащи европейски“ помаци, е бил основният мотив за активността на ислямистките неправителствени организации в помашките региони на България. Бедността, изолацията и социалната маргинализация на помаците са направили част от тях податливи на експлоатация от подобни групи. Например българският помак Тони Радев (Миленов) е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март (2004 г., бел.ред.)
10. (S/NF) Според разузнаването на САЩ и България сред екстремистки групи, които действат във и през България, са ислямистките терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. Хизбула набира поддръжници от българската арабска общност от експатриати, много от които подкрепят организацията финансово с приходи от легални бизнеси, трафик на наркотици, крадени коли и хора. Чеченските екстремистки групи са подкрепяни финансово в България чрез контрабанда и наркотрафик от чеченски организирани престъпни групи, докато светските кюрдски групи като KGK (Кюрдската работническа партия – бившата ПКК) също набират средства в България чрез кражба на превозни средства, наркотици и трафик на оръжия.
11. (S/NF) Източници на разузнаването на САЩ също отбелязват усилията на Иран да радикализира мюсюлманската общност, най-вече помаците. Тези усилия включват присъствие на ирански дипломати на срещи на помашката общност и официално насърчаване от страна на Иран на опитите да се формира религиозна помашка партия. „Вафка“ и „Евет“, две неправителствени организации, подкрепяни от Иран, са докладвани като активни сред мюсюлманските имигрантски общности в България, но не са свързвани с ислямския екстремизъм.”

Но в службите чудесно знаят, че големият тероризъм винаги се ползва с логистична подкрепа сред редица държави – понякога дори враждебни една на друга, че няма нито религиозна, нито политическа, нито идейна мотивировка за истинските му вдъхновители, останали зад завесата, че много често отзад се крие глобален бизнес за много и много милиарди чрез манипулиране на цените на борсите (след атентата в Бургас цените на барел нефт се покачиха светкавично с близо 4 долара и повлякоха със себе си цените на газа и всички енергоресурси). Знае се, че общият враг обединява дори ненавиждащи се помежду си противници. А факти дал господ – от съвместни акции на шиити и сунити на територията на Афганистан, та чак до общото нагнетяване на напрежението в Ирак. Наследниците на Мата Хари и Джеймс Бонд отдавна твърдят, че по света „Хизбула”, талибаните и клетките на „Ал-Кайда” работят съвместно, а се карат само у дома си.

Един от най-известните експерти по тероризъм в света – Мартин Дилън, осъден на смърт от атентаторите от ИРА-извънредни (за многото милиони, изпрани от ИРА в курортни комплекси в България, вкл. и онези от най-големия банков обир в света, както и за срещите им с членове на царското правителство – книгата на автора „Тайните на големите играчи”, бел.ред), твърди същото:
– Тероризмът сега се продава на франчайз. В миналото хората знаеха – това е извършено от ИРА, това от „Червените бригади”, това са баските. Извършителите се идентифицираха по мястото, по обекта на атентата, по знаци, които те оставяха. Повечето от бомбите убиваха знакови фигури на политически противници, майсторите на взривовете пък оставяха свои специфични знаци, нещо като авторски подпис. За анализаторите от МОСАД, ФБР, МИ-5 и МИ-6 не беше трудно да изградят и допълват постоянно базата си от данни, така че да могат да правят връзки между отделните атентати. Сега ситуацията е коренно различна. Това могат да бъдат бомби на някое национално правителство, използващи пълномощници, които лесно могат да бъдат манипулирани, а гневът им да бъде насочен в нужната посока. Това може да бъде операция, планирана години назад, като в даден момент само се натиска нужното копче…

С РАКЕТА ПО ПОСОЛСТВОТО

…. В групата, подготвяла атентата, имаше араби, филипинец, японец, човек от Латинска Америка, който трябваше да осигури финансова подкрепа.
На българска територия терористите бяха успели да вкарат и ракетата, с която да ударят по американското посолство.
Не за първи път стана ясно, че терорът е оръжие не на една религия и не на един краен религиозен фанатизъм. А е доста по-широко разпространено средство за заплаха и реакция.
На този фон симпатията на толкова близкия до семейството на загиналия шофьор – депутатът Муса Джемал Палев към съмнителни „предприемачески” идеи, към опасни религиозни структури, пък дори и да е по внушение на секретните ни служби, навява тежки мисли.
На този фон дейността на единствения наш голям международен концерн – този на българската мафия, ражда все по-нарастващи притеснения. На този фон масовото участие на българи в организацията на ред атентати по света вдъхва страх. На този фон странното заиграване на правителствата ни заради парите с различни видове тероризъм – от католическо-ирландския през чеченския до ислямистко-религиозния е в състояние да изправи косите от ужас.

Факт е, че на терена на плаща и кинжала се развиват някакви операции, които явно са съществен фактор в дейността на нашата мафия, във финансирането на олигархичния капитал в България и се преплитат с международния тероризъм във всички негови отсенки и разцветки. Негласно управленията на страната ги поощрява, толерира и направлява. Заедно с това се нагнетява взривоопасно етническо напрежение. Факт е, че уплашените хора винаги гласуват – мюсюлманите за креатурата ДПС на същия олигархичен капитал, противниците им – за „твърдата ръка” на Бойко Борисов, пак кукла на конци на този капитал.
Един атентат, паднал като от небето и уж без пряка връзка с него – един съдебен процес срещу ислямския фундаментализъм е най-добрата спойка между тях. Една съвместна кървава терористично-пропагандна операция на салафитите и шиитите на родна територия оневинява всички тях, макар и враждуващи помежду си на сирийска земя. Едно съдействие на правителството за нея вкарва огромни маси тъмни пари в подкрепа на родния, не подбиращ произхода на средствата едър бизнес и подпира разклатилата се икономическа стабилност на управлението.

Григор Лилов, Фейсбук

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар