Потрес! Поне пет правителства са обслужвали „Дънди“, а не хазната

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Сметната палата констатира това, което всички се досещаме: държавата не контролира концесиите, проверките са формални и се извършват по документи, вместо на терен Държавата губи милиони от концесията на златното находище в Челопеч, което е едно от най-големите в Европа. Този път констатацията не е на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, а на Сметната палата.
Ведомството публикува одит на концесията с канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ за 2011-2013 г., но той е най-детайлният правен досега и съдържа факти за предишни периоди. От доклада на държавните ревизори може да се проследи как поне пет правителства са обслужвали концесионера, било чрез директни отстъпки, било чрез удобни законодателни промени или чрез упражняване на неефективен и формален контрол.
От 2011 г. до 2013 г. „Дънди Прешъс“ е добила в най-голямата действаща златна мина на Балканите 5 153 261 тона руда, в която влизат близо 67 тона мед, 19 тона злато и 43 тона сребро. Стойността на извлечената за периода мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара или общо 1 милиард и 511 милиона долара. От тях в бюджета са влезли от концесионна такса eдва 23 млн. долара (1,5%).
Отделно „Дънди“ са внесли 14,7 млн. лева в бюджета на община Челопеч и 1,7 млн. лв. на община Чавдар. С тези отчисления се гарантира благоразположението на местното население към концесионера. Любопитно е, че двете общини са сред най-малките в България и се състоят от по едно населено място. Договорът за концесията е направен от правителството „Костов“ и влиза в сила през юли 1999 г. за срок от 30 години. Оттогава той е изменян и допълван с 4 допълнителни споразумения. Първият подарък за концесионера се прави още през 2000 г. от министъра на икономиката Петър Жотев.
Без да внесе въпроса в Министерски съвет, той се съгласява да опрости с над 37 млн. долара средствата по задължителната инвестиционна и екологична програма. Втори дар поднася „царското“ правителство, което през 2004 г. намалява концесионната такса наполовина – от 1,5% на 0,75% за период от 7 години. При управлението на тройната коалиция е върнат първоначалният размер на таксата, афиширани са и намерения за увеличаване на държавните приходи чрез предоговаряне.
В крайна сметка се случва тъкмо обратното – договорът е бетониран чрез поправка в Закона за подземните богатства. Тя гласи, че концесионерите по сключени договори до 2008 г. запазват правата и задълженията си при първоначалните условия. Не е без значение и фактът, че при сключването на златната концесия данъкът върху печалбата е 30%, докато при кабинета „Станишев“ той е вече 10%. Ключови констатации в доклада на Сметната палата разкриват и една обществена тайна – че държавните власти не упражняват ефективен контрол върху концесиите, в частност и върху договора с „Дънди“.
Тук вече опираме до дейността на още две редовни правителства – първото на Бойко Борисов и наследилият го за кратко кабинет на Пламен Орешарски, плюс едно служебно управление между тях. Одитът на държавните ревизори е констатирал, че в Министерство на икономиката няма създаден ред за приемане и съхраняване на банковите гаранции по концесионните договори, а контролиращата дирекция „Природни ресурси и концесии“ е подложена на непрекъснати структурни промени, които затрудняват дейността ѝ в условия на нарастващ обем работа.
Създадена е и междуведомствена комисия за контрол с представители на Министерски съвет и три министерства, чийто състав само за одитирания 3-годишен период е променян 14 пъти! На всичкото отгоре в нея са участвали служители на икономическото ведомство, които е трябвало да бъдат контролирани, а не да се явяват контрольори. Основният извод на Сметната палата е, че контролът на концесията не е достатъчно ефективен.
Одиторите не са попаднали на убедителни доказателства, че през 2011 и 2012 г. са извършвани реални проверки на място. Текущият контрол, упражняван от Министерство на икономиката, е бил преимуществено документален и се е основавал на подадени от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и създава риск за формално изпълнение на контролните функции, констатира още палатата.
Още преди две години до подобни изводи стигна друго държавно звено – Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен повече като БОРКОР. След анализ на действащи концесионни договори, сред които тези за ски зоната в Банско, плажната ивица на Слънчев бряг, златното находище в Челопеч и още стотици по-малки обекти, центърът изчисли нанесени щети на държавата за над 1 милиард лева от неплатени такси от 2008 г. насам. Установени бяха 67 находища, чиито експлоататори не са платили нито лев на хазната.
Анализът на БОРКОР обаче не предизвика никаква реакция в Народното събрание, в правителството и сред политическите сили. Положението е като в поговорката „Кучетата си лаят – керванът си върви“, тъй като в момента между първо и второ четене в парламента се намира новият Закон за концесиите, в който е залегнало премахване на ограниченията за максимален срок на концесионните договори. Единственото условие е парламентът да се произнася за сделки, надхвърлящи 50 години.
loading…
На фона на липсващия или формален контрол, „Дънди“ пък вече има нов златен концесионен договор. В продължение на 30 г. компанията ще добива между 800 хил. и 1 млн. тона златосъдържаща руда годишно край Крумовград. Договорената концесионна такса е по-ниска дори от тази за Челопеч – 1,44% годишно.
Новината за одита на концесията в Челопеч беше поднесена от про-бизнес медии с констатации, че „държавата сама се е ощетила с милиони“. Интересно е, че при всеки опит на някое правителство да затегне регулациите или при всяка закана на някой политик да увеличи данъците и концесионните такси, същите медии реагират негативно и отправят „загрижени“ предупреждения, че това ще увреди бизнес средата.
Така стигаме до нон-сенс: държавата винаги е виновна, било когато иска да затегне контрола и да събира повече пари, било когато не го прави.
От желание да помогнем на колегите да уплътнят с конкретика израза „държавата сама се е ощетила“ и водени от разбирането, че държавата е лош стопанин, само когато самата тя е в ръцете на лоши стопани, ще споменем имената на премиери и мандатоносители, под чиито грижи милионите на „Дънди“ са се увеличи, според констатациите на Сметната палата: Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Бойко Борисов.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар