По българските магистрали – от градеж към грабеж

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Трошене на пари“ е хубава българска метафора за прахосничество. Но сега на магистрала „Тракия“ виждаме буквалното значение на израза – 40-ина километра ще бъдат „разорани“ из основи, за да бъдат направени наново. Защото преди петнайсетина години някой си е оставил ръцете там и никой от многобройните контролни и надзорни органи – държавни и частни – не е забелязал и не е реагирал.

Става дума за печално известната отсечка между Стара Загора и Чирпан, която така се нагъна през годините, че започнаха да я наричат „тракийско море“. Някои винят окаяното състояние на настилката за поредицата тежки катастрофи в района. Държавата взе полумерки – понижи в ранг тази част от магистралата и ограничи скоростта до 90 км в час – като за обикновено шосе. Сега

 

предстои чутовно скъп ремонт,

 

който трябва да върне магистралните качества на трасето – с разбиване на пластове и изпълнение наново. Това ще струва 3.4 млн. лева на километър (поне засега), при положение че оригиналното строителство излезе под 3 млн. лева на 1 км (а и то ни се струваше безсрамно скъпо, защото все пак говорим за изграждане на път през равното тракийско поле, не през Алпите или Пирин).

Пропадащата отсечка е строена по времето на тройната коалиция, а премиерът Станишев й резна лентата през октомври 2007 г. Поне в този случай Бойко Борисов и кохортата му изглеждат невинни – но само на пръв поглед. Освен че има чудесната възможност пак да се оплаче от лошото наследство от предишни управления, премиерът има и задължението да сезира прокуратурата. Но не го прави. Защо ли? Защото и в неговите мандати е същото – калпаво изпълнение плюс нахално високи цени в съчетание с тотална липса на контрол и на санкции.

Главният прокурор също е „пас“. Странно е, защото Иван Гешев се възпламенява от далеч по-дребни неща, заора дори в обречената тема за приватизацията (Никола Филчев преди него порови в още горещите досиета и нищо не успя да направи), а сега не се впечатлява, че някой е трошил и ще троши парите на българските и на европейските данъкоплатци. Безобразията в пътното строителство явно не попадат сред приоритетите на главния обвинител, особено ако става дума за системно трошене на огромни публични средства и за велика корупция. Може би са го „посъветвали“

 

да избягва тази тресавищна област, в която интересите са усукани

 

като свински черва и стигат нависоко.

Помните ли Димчо Михалевски, бивш депутат и зам.-министър на строителството? Още преди 7-8 години човекът разнасяше бурканчета с проби, взети от строителната площадка на „Тракия“ между Стара и Нова Загора, и твърдеше, че според лабораторните изследвания в основите на магистралата се влага пепелина (въглищен прах от сгуроотвал). Пътната агенция и регионалното министерство замазаха скандала, като твърдяха, че има недоразумение и че ползваната от Михалевски лаборатория нямала надлежна акредитация за такива изследвания. През годините замазването на проблемите в пътното строителство (те са неизбежни, защото работата е наистина тежка и сложна) се превърна в основна мисия на властите. А управлението на Борисов издигна магистралните градежи-грабежи в култ – лично премиерът през ден разяснява на народа, че всеки милион, вложен в пътища, е инвестиция в светлото бъдеще. Магистралите несъмнено са важни, но също така е важно те да се правят качествено и не на разорителна цена.

Борисов се „напати“ много с обществените поръчки за строеж на ключови магистрални пътища. През 2018 г. заради „Хемус“ директно го попитаха защо раздавава лотовете на олигарси като Пеевски и Валентин Златев и защо шосетата ни излизат толкова скъпо. За да се измъкне от „витаещите съмнения“, премиерът лично спря въпросните поръчки (не че има такава процедура, но в нашата държава Той и Кой определят правилата).

Заради този и други подобни неудобни случаи

 

бе изобретен номерът с използването на държавна фирма параван,

 

през която да се разпределят тайно и без шум парите за едрото пътно строителство. „Автомагистрали“ е предприятието, на което правителството вече на три пъти поверява милиарди за ново строителство, ремонти на ключови шосета и дори за укрепване на свлачища (над 70 броя). А само преди седмици „диспечерът“ получи поредния милиард – за изграждане на 66 км от пътя Видин – Благоевград.

„Автомагистрали“ няма как със собствени сили да изпълнява колосалните задачи, възложени му от правителството. Затова разчита на „помощници“ – големите играчи от бранша, които пак се вклиняват в магистралния градеж и пак получават лъвския пай от парите, само че всичко става скрито, зад кадър. От „Автомагистрали“ изтъкват, че не работят с подизпълнители, а просто наемат техника и персонал, когато им се наложи. Но това е само „игра на думи“, оправдание за заобикалянето на обществените поръчки. Хитроумната схема слага кръст на честното състезание и откритото изразходване на бюджетните пари. Известно е само, че „Автомагистрали“ има „рамкови споразумения“ за партньорство с някои от известните играчи – като „Хидрострой“, „ГБС Инфраструктурно строителство“, „ПСТ Груп“, „Пътстрой 92“, „Трейс груп“ и др. Държавното предприятие е перфектната черна дупка, която засмуква милиардите и нататък следите им се губят.

Успоредно с това си вървят и по-дребните схеми за точене. Както и всякакви

 

строителни „иновации“, невиждани в други страни

 

Съвсем пресен пример за трошене на пари – отново в буквалния смисъл, е прясно ремонтираният път Русе – Бяла. На пръв поглед чудесно изпълнен, дълго чакана придобивка, радост за пътуващите и гордост на Борисовото правителство. Само дето строителите пропуснали да сложат водостоците. И хоп, чисто новият асфалт вече е разкопан за „навременно“ полагане на тръбите. Хубава работа, ама българска…

Може да се направи черен поменик на пътностроителните и пътноремонтните провали в България. Тунели, виадукти и шосета убийци, в които са заровени огромни суми. Може да се направи и ранглиста на най-скъпите магистрални отсечки и на „златните ремонти“, които чупят световни рекорди. Списъкът с илюстрации на държавното безхаберие в този сектор се пише вече много години, а примерите стават все по-изумителни.

Всичко това е възможно, защото няма контрол. Държавата напълно е дезертирала от задачите си и това се отнася за всички власти – от законотворците в Народното събрание през правителството до правораздавачите на Темида. Каквито и безобразия да се вършат, персонално отговорни, виновни и наказани няма.

 

Нещата ще се променят едва когато видим едри риби зад решетките

 

– строителен министър или поне негов заместник, началства от АПИ, представители на държавния строителен контрол и на частния технически надзор (фирмите за надзор получават огромни суми, за да следят за качественото и съответстващо на проекта изпълнение). Трябва да бъдат назовани и наказани конкретните виновници – например за вълните по магистрала „Тракия“, чието „заглаждане“ ще струва към 200 млн. лева. Темида трябва да преследва и наказва сурово и некадърни строители, и сгафили проектанти, и подкупни чиновници с широко затворени очи и бездънни джобове, и техните патрони, криещи се зад офшорки и подставени лица.

Иначе пътищата в България ще си останат това, което са – лоши, скъпи, гробници за човешки животи, трошачки на бюджетни пари. А гражданите пак ще викат „Оставка“ по площадите.

ЮЛИАНА БОНЧЕВА

https://www.segabg.com/

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар