По времето на Тодор Живков народът работеше, и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за тия 25 години за все Бога 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да е купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко…

Нямаше, или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият-дърт, другия – син на цигански барон. Ненавиждаше българите и демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор…
Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек, съвестни. Това го виждах всяка нощ, като окъснеех, когато ходих по купони. Млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
Страхил Иванов

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар