По какво разбираш, че едно общество е пробудено? По това, че винаги заема правилната страна по даден казус, дори когато медиите и елитите му проглушават ушите с пропаганда.

Наблюдавах това, когато избухна войната в Сирия. После когато избухна войната в Украйна. Наблюдавам го и сега, когато всеки ден умират смайващ брой палестински деца под ударите на израелските ракети. Чета коментарите по форумите, под медиите, стените на познати и непознати хора, българинът масово съчувства на нещастния окупиран палестински народ. Тук-таме някой с жълто-син флаг на профила изтърве дежурната опорка на Посолството, но като цяло българите са на страната на палестинците в този конфликт и не от ксенофобия, а защото им е близка съдбата на малкия смачкан народ. Аз мисля, че да съчувстваш на друг народ и да имаш очи за неговите страдания, когато ти самият си беден, ограбен, измамен, е велик духовен подвиг.

Народ, изпълнен със съчувствие към друг народ, има право на своето бъдеще, колкото и мрачно да ни се струва това бъдеще към момента.

Някак си убедена съм, че ще преминем и през днешните изпитания и трудности, защото сме събудени. Да му мислят тези на Запад, които прекъсват договори и остракират членове на обществото, защото са дръзнали да кажат, че царят е гол и че геноцидът си е геноцид, не борба за справедливост. Ние тук не сме като тях. Безкрайно се радвам за което.