По следите на Ковид 19 манипулацията на ГЕРБ

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
За да бъде поставена диагноза, за което и да е инфекциозно заболяване, трябва да бъдат изпълнени следните 3 групи критерии:

1. Клинична картина – наличие на определени симптоми;

2. Диагностични критерии (образни, общи и специфични лабораторни тестове, микробилогични и др.);
3. Епидемиологични критерии.

Наличието на заболяване се определя чрез откриване на потвърждения по трите критерия. Не така стои въпросът с Ковид-19. В посоченото по долу Приложение № 1* към заповед на министъра на здравеопазването от 14.08.2020, виждаме как дефиницията за случай на Ковид-19 претърпява интересна трансформация. Напук на цялата медицинска наука, тя се „превръща“ в класификация и „потвърден случай“ изгубва останалата част от критериите в дефиницията за заболяване, като се приравнява единствено и само на лабораторен тест. И точно тук се осъществява манипулацията, на която се крепи статистиката за разпространение на заболяването.

Как става тази манипулация? Понеже е невъзможно да се промени дефиницията и критериите за заболяване, като цяло, без да срутим основите на медицината, се въвежда терминът „потвърден случай“, но от него изчезват всички параметри от трите групи критерии (клинични, диагностични и епидемиолигични) и остава само лабораторното изследване с RT-PCR. Да не говорим, че това изобщо не е тест, а метод за мултиплициране на ДНК, а не за откриване на РНК вируси. Той дава отклонения и грешки при промяна на предназначението му и не може да служи като единствен критерий за определяне на диагноза. Последният факт е потвърден и от Кари Мълис, създател на PCR метода.

Този т.нар. тест няма позитивна контрола и не може да се направи валидиране, т.е. не може да се гарантира неговата достоверност. Един от най-добрите учители по лабораторна медина в света Проф. Сър Лотар Томас, в своята книга „Clinical Laboratory Diagnostics“ посочва основните постулати в поставянето на диагноза с помощта на лабораторни тестове. Аксиома е, че диагноза не може да се постави единствено и само въз основа на невалидиран тест! Когато няма други специфични тестове, за поставяне на диагноза се използват констелация от критерии: клинични, диагностични, епидемиологични и т.н. Тези постулати, очевидно не са известни на МЗ или тяхното пренебрегване е мотивирано от други ненаучни фактори.
Стигаме до крайния резултат на манипулацията. МЗ се позовава на Университета Джонс Хопкинс който съобщава данните за Ковид-19 по света, събирайки ги от СЗО, ECDC и местните здравни организации. Те, от своя страна, набират тези данни на базата на „потвърден случай“. Той пък се определя като „общия брой хора, които имат поставена диагноза Ковид-19, както е дефинирана от същите тези центрове за контрол на заболяванията“. Ако сте се объркали вече в този Параграф 22, то накратко положението е следното: МЗ ни съобщава „престижни и неоспорими“ данни, реферирайки за тежест към Университета Джонс Хопкинс, които то е събрало по своя си измислен начин и му ги е изпратило, за да ни ги цитира след това обратно, но вече от негово име.
Това е начинът, по който МЗ с помощта на административна хватка и в разрез с доказателствената медицина, си осигурява необходимия брой случаи с Ковид-19. С едно приложение към заповед, което противоречи на науката, с една класификация, която не е дефиниция и един метод, който не е тест, се произвеждат ежедневно болни, които не са болни.
* Приложение № 1 към т.2 към Заповед № РД-01-473/14.08.2020 г.
ДЕФИНИЦИЯ ЗА СЛУЧАЙ НА COVID-19
Клинични критерии:
Всяко лице с поне един от следните симптоми [1]:
• кашлица;
• треска;
• затруднено дишане;
• внезапна поява на аносмия, агеузия или дисгеузия .
Диагностични образни критерии:
Рентгенологични данни за лезии, съвместими с COVID-19
Лабораторни критерии:
Откриване на нуклеинова киселина на SARS-CoV-2 в клинични проби
Епидемиологични критерии:
Поне една от посочените две епидемиологични връзки:
• близък контакт [2] с потвърден случай на COVID-19 в рамките на 14 дни преди появата на симптомите;
• лицето е бил живущ или персонал, в рамките на 14 дни преди появата на симптомите, в социална услуга от резидентен тип в общността (специализирана институция за предоставяне на социални услуги), в която има установено предаване на COVID-19.
Класификация на случай:
А. Възможен случай: Всяко лице, отговарящо на клиничните критерии.
Б. Вероятен случай: Всяко лице, отговарящо на клиничните критерии и наличие на епидемиолгична връзка
или
Всяко лице, отговарящо на диагностичните образни критерии.
В. Потвърден случай: Всяко лице, отговарящо на лабораторните критерии.
Антония Първанова

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар