Демократична българия

Преди няколко дни „Демократична България” и „Има такъв народ” обявиха предложенията си за членове на Съвета за електронни медии (СЕМ). ИТН номинираха Мартин Карбовски, което мълниеносно повлече вълна от реакции – преобладаващо негативни. От Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) даже обявиха протест пред Народното събрание, но вчера самият Карбовски се отказа от номинацията, след което страстите поутихнаха. Вероятно за него най-редно би могло да се говори за него в два периода – преди и сега. За много хора той остава остро и провокативно перо, разкриващо и свободно пишещо по теми, от които повечето му колеги бягат. Често краен и категоричен, но с разпознаваем стил. От години обаче отразява предимно различни маргинализирани елементи, съзнателно давайки трибуна на пошлостта. Все по-често не пише, а само споделя и препубликува мненията на други – превърнал се е бледо подобие на някогашния Карбовски, разпространяващо и дезинформиращо, което не провокира мисловна дейност, а извлича най-лошото от хората. Но много по-интересна, макар и почти незабелязана, е номинацията на ДБ Пролет Велкова. Велкова е сравнително познато лице в медийните среди. И едновременно не е. Как така, ще попитате. Така. Както посочват и от ДБ, „тя притежава значителен опит в областта на електронните медии.” И толкоз. Дългогодишен журналист в Дарик радио, водещ на предаването „Кой говори“. По-интересното е друго – била е член на управителния съвет на фондация „Отворено общество“, а според класацията на „Капитал” от 2012, е една от 100-те най-влиятелни жени на България. Отваряйки дума за „Капитал” и „Отворено общество”, някак плавно можем да преминем и към вече споменатите АЕЖ. Колко хора всъщност знаят, че българските журналисти си имат съюз, но той не е АЕЖ, а СБЖ – Съюз на българските журналисти. И съществува от 1955г., докато АЕЖ са създадени преди малко повече от 10 години – през 2010г., като обаче за отрицателно време, се наложиха като представляващите журналистите ни. Каквато и позиция или мнение да публикуват, веднага получават широко отразяване. Самите те казват за себе си – „Ние сме тук защото има нужда от нас. Ние сме професионална общност от журналисти, част от Асоциацията на европейските журналисти, независим наблюдател на Съвета на Европа. Нашата цел е да се грижим за подобряване на медийната среда и качеството на журналистиката в България и да подкрепяме журналисти, които са възпрепятствани да вършат (свободно) работата си.” АЕЖ са НПО, но по-същественото е чии интереси защитават. Организацията, която се бори за “свобода на словото”, действа много селективно (за което вече писахме в Ах, тези медии! – „За кои български медии бие камбаната?”). А-ха е засегнат журналист от медиите на Прокопиев, а-ха са опищели света („Обезпокоени сме, че медиен собственик може да бъде осъден“, написаха те преди две години по повод делото срещу Иво Прокопиев като подбудител на продажбата на миноритарните дялове от ЕРП-тата, изчислени на занижени цени и ощетили държавата с над 20 млн. лева). Касае ли се за друга медия – ни глас, ни стон (например закриването на Би Ай Ти), а понякога дори подкрепят и своеволията срещу други (справка – реакцията им в подкрепа на изгонването от наеманата сграда на журналистите от „Труд”). Някои директно ги наричат и „Асоциацията на Прокопиевите журналисти” или „Организацията за частни поръчки на кръга „Капитал“. Разглеждайки посочените имена в управителния съвет и екипа, съдейки и по позициите им през годините, някак не са учудващи подобни определения. Всъщност АЕЖ се вълнува от случващото се в медийното ни пространство, само ако то по някакъв начин засяга бутиковия им кръг от близки издания и журналисти. Но въпреки това, позициите им биват мълниеносно отразявани и налагани като последна инстанция. Тъй като вече стана дума и Пролет Велкова, нека се върнем половин година назад. В предаването ѝ „Кой говори” по „Дарик”, излъчено през септември 2021г., на тема „Ученици ловят педофили”, гостуваха Радослав Стоянов от БХК, представител на Асоциация Родители, и криминален психолог. Между другото, Стоянов, който е апологет на ЛГБТИ идеологията, неведнъж е канен в „Кой говори”. След това предаване обаче се оказа, че освен техен апологет, явно въпросният е загрижен и за правата на педофилите, защото ги приравни към гейовете и бежанците: „Първо са педофилите, после са гей младежите, следващите кои са?“, стигайки се до „Да разрешаваме нещо, което сме сложили в рамката на проблем„. Педофилията, видите ли, просто била сложена в „рамката на проблем”. И ако уважаемият читател очаква, че тук г-жа Велкова (определена от ДБ като обществен авторитет) се е намесила, ограничавайки словата на Стоянов, дълбоко греши. Напротив, тя подкрепи своя гост, като солидарно с него обясни, че „Педофилията е страдание за боледуващите от тази болест”, а съществените проблеми са, че „има хора, които се саморазправят с педофили, има хора, които страдат от такава болест, че няма работа със страдащите (???) педофили, които прибягват (?!) до сексуално насилие„. Слушателите имаха възможност да се насладят на разговор, и то в радио с национален лиценз, чийто акцент от водещата беше поставен върху страданията на сексуалните насилници на деца, а член на НПО определи патологията като „нещо, което сме сложили в рамките на проблем“. Та, питам се аз, от АЕЖ няма ли да вземат отношение и по номинацията на Пролет Велкова, която кани в предаването си гости, агитиращи да се отнасяме с разбиране към педофилите, а тя от своя страна им приглася. Реторичен въпрос е това, разбира се, че няма да излязат с позиция. Те са едно цяло – журналисти, свързани по един или друг начин с неправителствени организации, прокарващи определени интереси и позиции, както и НПО, спонсорирано от друго, също оказващо целенасочено влияние върху медийната ни среда, опитвайки се да го моделира и насочва медиите и журналистите в правилната посока. И докато всички скачат срещу наистина отдавна компрометирания Карбовски, номинацията на Велкова, лансирана заради принадлежността ѝ към прогресивната общност от медии и журналисти, обслужващи интересите на „добрите” олигарси и правилните НПО-та, вероятно ще бъде утвърдена, тихомълком минавайки зад изпразнените от смисъл думи, които Христо Иванов (ДБ) е употребил в предложението си към Комисията по културата и медиите: „Силно ангажирана с обществена дейност в областта на утвърждаването на плуралистична и свободна медийна среда в България”. Ах, тези медии, да живее плурализмът, та бил той и легитимиращ патологии. Автор: Виктория Георгиева Източник: ahtezimedii.com

Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Преди няколко дни „Демократична България” и „Има такъв народ” обявиха предложенията си за членове на Съвета за електронни медии (СЕМ). ИТН номинираха Мартин Карбовски, което мълниеносно повлече вълна от реакции – преобладаващо негативни. От Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) даже обявиха протест пред Народното събрание, но вчера самият Карбовски се отказа от номинацията, след което страстите поутихнаха.

Вероятно за него най-редно би могло да се говори за него в два периода – преди и сега. За много хора той остава остро и провокативно перо, разкриващо и свободно пишещо по теми, от които повечето му колеги бягат. Често краен и категоричен, но с разпознаваем стил. От години обаче отразява предимно различни маргинализирани елементи, съзнателно давайки трибуна на пошлостта. Все по-често не пише, а само споделя и препубликува мненията на други – превърнал се е бледо подобие на някогашния Карбовски, разпространяващо и дезинформиращо, което не провокира мисловна дейност, а извлича най-лошото от хората.

Но много по-интересна, макар и почти незабелязана, е номинацията на ДБ Пролет Велкова. Велкова е сравнително познато лице в медийните среди. И едновременно не е. Как така, ще попитате. Така. Както посочват и от ДБ, „тя притежава значителен опит в областта на електронните медии.” И толкоз. Дългогодишен журналист в Дарик радио, водещ на предаването „Кой говори“. По-интересното е друго – била е член на управителния съвет на фондация „Отворено общество“, а според класацията на „Капитал” от 2012, е една от 100-те най-влиятелни жени на България.

Отваряйки дума за „Капитал” и „Отворено общество”, някак плавно можем да преминем и към вече споменатите АЕЖ. Колко хора всъщност знаят, че българските журналисти си имат съюз, но той не е АЕЖ, а СБЖ – Съюз на българските журналисти. И съществува от 1955г., докато АЕЖ са създадени преди малко повече от 10 години – през 2010г., като обаче за отрицателно време, се наложиха като представляващите журналистите ни. Каквато и позиция или мнение да публикуват, веднага получават широко отразяване. Самите те казват за себе си – „Ние сме тук защото има нужда от нас. Ние сме професионална общност от журналисти, част от Асоциацията на европейските журналисти, независим наблюдател на Съвета на Европа. Нашата цел е да се грижим за подобряване на медийната среда и качеството на журналистиката в България и да подкрепяме журналисти, които са възпрепятствани да вършат (свободно) работата си.

АЕЖ са НПОно по-същественото е чии интереси защитават. Организацията, която се бори за “свобода на словото”, действа много селективно (за което вече писахме в Ах, тези медии! – „За кои български медии бие камбаната?”). А-ха е засегнат журналист от медиите на Прокопиев, а-ха са опищели света („Обезпокоени сме, че медиен собственик може да бъде осъден“, написаха те преди две години по повод делото срещу Иво Прокопиев като подбудител на продажбата на миноритарните дялове от ЕРП-тата, изчислени на занижени цени и ощетили държавата с над 20 млн. лева). Касае ли се за друга медия – ни глас, ни стон (например закриването на Би Ай Ти), а понякога дори подкрепят и своеволията срещу други (справка – реакцията им в подкрепа на изгонването от наеманата сграда на журналистите от „Труд”).

Някои директно ги наричат и „Асоциацията на Прокопиевите журналисти” или „Организацията за частни поръчки на кръга „Капитал“. Разглеждайки посочените имена в управителния съвет и екипа, съдейки и по позициите им през годините, някак не са учудващи подобни определения.

Всъщност АЕЖ се вълнува от случващото се в медийното ни пространство, само ако то по някакъв начин засяга бутиковия им кръг от близки издания и журналисти. Но въпреки това, позициите им биват мълниеносно отразявани и налагани като последна инстанция.

Тъй като вече стана дума и Пролет Велкова, нека се върнем половин година назад. В предаването ѝ „Кой говори” по „Дарик”, излъчено през септември 2021г., на тема „Ученици ловят педофили”, гостуваха Радослав Стоянов от БХК, представител на Асоциация Родители, и криминален психолог. Между другото, Стоянов, който е апологет на ЛГБТИ идеологията, неведнъж е канен в „Кой говори”. След това предаване обаче се оказа, че освен техен апологет, явно въпросният е загрижен и за правата на педофилите, защото ги приравни към гейовете и бежанците: „Първо са педофилите, после са гей младежите, следващите кои са?“, стигайки се до „Да разрешаваме нещо, което сме сложили в рамката на проблем„. Педофилията, видите ли, просто била сложена в „рамката на проблем”.

И ако уважаемият читател очаква, че тук г-жа Велкова (определена от ДБ като обществен авторитет) се е намесила, ограничавайки словата на Стоянов, дълбоко греши. Напротив, тя подкрепи своя гост, като солидарно с него обясни, че „Педофилията е страдание за боледуващите от тази болест”, а съществените проблеми са, че „има хора, които се саморазправят с педофили, има хора, които страдат от такава болест, че няма работа със страдащите (???) педофили, които прибягват (?!) до сексуално насилие„.

Слушателите имаха възможност да се насладят на разговор, и то в радио с национален лиценз, чийто акцент от водещата беше поставен върху страданията на сексуалните насилници на деца, а член на НПО определи патологията като „нещо, което сме сложили в рамките на проблем“.

Та, питам се аз, от АЕЖ няма ли да вземат отношение и по номинацията на Пролет Велкова, която кани в предаването си гости, агитиращи да се отнасяме с разбиране към педофилите, а тя от своя страна им приглася.

Реторичен въпрос е това, разбира се, че няма да излязат с позиция. Те са едно цяло – журналисти, свързани по един или друг начин с неправителствени организации, прокарващи определени интереси и позиции, както и НПО, спонсорирано от друго, също оказващо целенасочено влияние върху медийната ни среда, опитвайки се да го моделира и насочва медиите и журналистите в правилната посока.

И докато всички скачат срещу наистина отдавна компрометирания Карбовски, номинацията на Велкова, лансирана заради принадлежността ѝ към прогресивната общност от медии и журналисти, обслужващи интересите на „добрите” олигарси и правилните НПО-та, вероятно ще бъде утвърдена, тихомълком минавайки зад изпразнените от смисъл думи, които Христо Иванов (ДБ) е употребил в предложението си към Комисията по културата и медиите: „Силно ангажирана с обществена дейност в областта на утвърждаването на плуралистична и свободна медийна среда в България”. Ах, тези медии, да живее плурализмът, та бил той и легитимиращ патологии.

Автор: Виктория Георгиева

Източникahtezimedii.com

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар