Предстои да изгубим още 100 млн. евро. Саботираме ли справедливия преход?

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Въпреки решението на Народното събрание да задължи правителството да запази въглищните мощности до 2038 г., Стратегията за устойчиво енергийно развитие признава, че поради високите цени на емисиите въглищните ТЕЦ губят своята конкурентоспособност след 2030 година. Това коментира за 3eNews д-р Мария Трифонова, заместник-председател на Комисията по енергиен преход към Консултативния съвет по европейската зелена сделка. Липсва връзка между тази констатация и териториалните планове за справедлив преход, за които не се чува нищо след като тяхната първа версия не беше одобрена през есента, посочи Трифонова.

Това е едно от противоречията на политическите аргументи и фактите.



Затварянето на въглищните централи е обвързано с намирането навреме на правилните алтернативи за хората и за бизнеса на местно ниво в най-засегнатите региони -Стара Загора, Кюстендил и Перник. Плановете трябваше да са готови, за да дадат нови възможности за хората, а не както казва и д-р Мария Грозева, изпълнителен директор на Агенция за регионално и икономическо развитие да се създава голям мега завод за батерии, който не беше представен пред хората. Така даде възможност на всякакви интереси да яхнат общественото недоволство и да компрометират идеята за Зеления преход.






Но Министерство на икономиката категорично заяви, че Плановете няма да бъдат внесени в Европейската комисия. Оказва се, че и Комисията е имала редица забележки по тях на първо място заради липсата на прозрачност. Процеса на непрозрачност ядоса всички и взриви синдикатите, коментира Грозева.

Първите 100 млн. евро по Механизма за справедлив преход са вече загубени за България, а поради забавянето предстои да загубим и следващия транш от 100 млн. евро, каза д-р Мария Трифонова. Явно държавата е решила, че тези средства не са й нужни за компенсация и развитие на алтернативна заетост на работещите в мините и въглищните централи, допълни тя.

Отказът от европейски средства за зелена трансформация, алтернативни инвестиции и преквалификация на засегнатата работна сила напрактика саботира целия преход в страната, коментира Трифонова. Средствата вече са необходими за Кюстендил и Перник, съвсем скоро ще са нужни и на Стара Загора. Макар че районът има изключителен индустриален потенциал и бизнесите в региона твърдят, че освободената работна сила ще бъде акумулирана в рамките на месеци, важно е стратегическите документи да бъдат синхронизирани и в тях да е направена оценка на възможните рискове, разходи и конкретни възможности.

Тази теза потвърждават и високопоставени източници от Брюксел, според които е необяснимо защо България се отказва от финансиране на справедливия преход, което ще й бъде необходимо.

3еNews очаква официални отговори от Министерството на енергетиката относно причините за забавянето в подготовката на териториалните планове и следващите стъпки. Но към момента не сме получили отговори.

И докато Плановете и тяхната екологична оценка са публикувани на страницата на Министерството на енергетиката, разбираме, че всъщност няма да се внасят в Европейската комисия и ще бъдат преработени. И след като сме поели ангажимент за намаляване на въглеродните емисии в един момент се отказваме и искаме предоговаряне на Плана за възстановяване. С какви аргументи се питаме ние ще поискаме такава промяна от Европейската комисия.

И се питаме каква е ролята на Комисията по енергиен преход към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка за подготовка на аргументите на това решение на депутатите от преди две седмици да се откажат от ангажимента за намаляване на въглеродните емисии с 40 на сто.

Ние не защитаваме целта, нито сме участвали в нейното договаряне, нито защитаваме предоговарянето, дори не знаем, дали е възможно и ако е възможно при какви последствия за страната, коментира още заместник-председателят на Комисията по енергиен преход. Разглеждането на различните сценарии ни говори само, че изпълнението на тази цел е единствено свързано с необходимост за по-бързи действия, по-големи суми за инвестиции в алтернативни мощности по-рано във времето. Но сравнявайки необходимите инвестициите в енергийния преход в дългосрочен план, разликата не е значителна. Но това пък по-ранното намаляване на емисиите спестява средства на държавата за закупуване на квоти за парникови газове, категорична е Трифонова. Дали тогава ще търсим политическите вместо експертни аргументи?

„Ролята на Комисията е да очертае възможни сценарии и пътища за декарбонизация на българския енергиен сектор, както и възможни мерки за справедлив преход, да идентифицира нуждите от финансиране, оценка на въздействието върху околната среда и социално-икономическото въздействие. Очаква се разработването на сценариите и доклада да допринесе за навременното финализиране на териториалните планове за справедлив преход за въгледобивните региони,“ коментира Трифонова.

Комисията по енергиен преход подготвя две алтернативи за отказ от въглищата

Комисията по енергиен преход е сформирана като реформа по Националния план за възстановяване и устойчивост, като една от експертните комисии към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. Тя се състои от представители на 40 организации, включително въглищни централи, неправителствени организации, бизнес организации, екологични организации, академични среди, синдикати, индустриални и работодателски асоциации. Съгласно зададената ѝ задача Комисията изготвя два алтернативни сценария за извеждане на въглищните централи от експлоатация с различни хоризонти, а върху анализите трябва да стъпи и пътната карта за постигане на въглеродна неутралност до 2050г.. В допълнение към заседанията, в които участват различни заинтересовани страни, в последните месеца са проведени и редица срещи с технически екипи на Европейската комисия, с които се обсъждат данните, използвани в моделирането на сценариите, заложените входящи параметри и всички детайли, свързани с изготвянето на сценариите, съобщи заместник-председателят на Комисията по енергиен преход към Консултативния съвет по Европейската Зелена сделка д-р Мария Трифонова.

Прави се моделиране, което независимо от политическата ситуация да даде всички възможни решения

Първият сценарий предвижда затваряне на въглищните мощности до 2030 година. Другият предвижда поетапното затваряне на въглищни мощности до 2038 година. Това е моделиране, което независимо от политическата ситуация да даде всички възможни решения, с които бихме разполагали и в двата варианта. Възможно е по пазарни причини въглищни мощности да затворят до 2030 г. или тяхната работа да бъде ограничена заради екологичните норми. До този момент могат да бъдат остойностени разходите за замърсяване с фини прахови частици на около 42 млн. евро, като глобите се изчисляват на ден (C‑488/15), докато замърсяването не бъде преустановено. Предстои и решение по делото за надвишаване на нормите на серен диоксид причинени от изгарянето на въглища (C-730/19).

Моделирането се базира на комбинация от два инструмента. Първият е отворен модел, който обхваща цялата икономика и предвижда потреблението на енергия по сектори до 2050г.. Важно е да бъде взето под внимание и развитието в другите сектори, така например с увеличаване на енергийната ефективност в сектор сгради не само ограничаваме нуждата от производство на електроенергия, но и това смекчава и високите, пикови нива на потребление в определени части от деня или годината. От друга страна електрификацията в сектор транспорт и навлизането на повече електромобили движат търсенето на енергия нагоре, но това търсене може да бъде насърчавано да се случва тогава, когато имаме излишъци на произведена електроенергия.

Резултатите относно търсенето на първия модел се използват като входящи за втория модел, чиято задача е да симулира електроенергийната система час по час и да придвиди разходноефективната комбинация от технологични опции за производство и съхранение на енергия.

Естествено моделираме и ангажимента на България, поет в Националния план за възстановяване и устойчивост за 40% намаляване на емисиите в сектор енергетика. Това означава ограничаване на близо 8 ТВч произведена енергия от въглищните централи и достигане на нива на работа от годините преди енергийната криза, когато тяхното производство се ограничаваше поради високите цени на емисиите на парникови газове и доста по-ниски пазарни цени на електроенергията, подчерта Трифонова.

Недостиг на електроенергия в региона няма, както се опитват да ни убедят и от служебния кабинет в представената Стратегия за устойчиво енергийно развитие. В цитирания там доклада на ЕСО от ноември 2022г., се казва ясно, че няма рискове за системната адекватност, за направените 700 симулации, които обхващат и изпълнението на целта по НПВУ за намаляване на въглеродните емисиите от изгарянето на въглища с 40% до 2026 година.

Работи се по модели, предоставени от въглищните централи, защото България няма национален модел

Притеснения и недоверие към моделирането в Комисията за енергиен преход буди фактът, че се разчита на външно предоставени модели, като работата на консултантите от Compass Lexecon се осигурява от двете американски въглищни централи. Но българските институции не разполагат с национален модел и експертиза как да работят с него, с който да се гарантира изготвяне на независими прогнози въз основа на национално специфични данни. От друга страна е важно резултатите от работата на КЕП да са надеждни и да сочат към реалистични мерки и стъпки за осъществяване на енергийния преход, тъй като изготвеният от нея доклад ще бъде представен пред Консултативния съвет за Европейската зелена сделка и пред Народното събрание, което да гласува конкретна дата въз основа на предоставените факти. Така се оказва, че политиците се произнесоха преди да се произнесат експертите.

След решението на депутатите от преди две седмици е ясно какво ще гласуват, макар това решение да беше популистко и да не бяха обсъждани експертните оценки и анализи нито в Комисията по енергетика, нито в зала, подчерта Трифонова.

Но защо експертите се забавиха? Очакваше да бъдем готови с работата си до края на месец ноември, но в края на октомври моделирането показа спорни резултати, които събудиха редица въпроси както в членовете на КЕП, така и от представителите на Европейската комисия. В момента повтаряме моделирането и КЕП няма как да заседава докато не се изчисти всеки коментар или съмнение за противоречивите данни. Обновените и по-точни резултати се очакват най-вероятно през февруари, посочи заместник-председателят на Комисията по енергиен преход.

Спорните резултати от моделирането породи притеснение за манипулиране, което забавя процеса

Представената от служебния кабинет Стратегия за устойчиво енергийно развитие сякаш се опитва да прескочи задачата на Комисията по енергиен преход, макар че препраща неколкократно към работата ѝ, документът не е разглеждан на заседанията на КЕП, нито взема под внимание съгласуваните допускания за техническия потенциал за възобновяема енергия и формулираните препоръки.

Стратегията не отчита в предложения от Министерство на енергетиката сценарий климатичната цел за намаляване на въглеродните емисии с 40%, докато Комисията по енергиен преход е длъжна да го предвиди в изготвените сценарии, тъй като той е основен елемент от НПВУ и малко вероятно да бъде предоговорен. Авторите на Стратегията не са съобразили и своята работа с течащата в момента актуализация на Националния план Енергетика и климат (НПЕК). Според Регламента за управление на Енергийния съюз и на действията в областта на климата [1], държавите членки трябва да използват консистентен с ЕС подход в действията си в областта на енергетика и климат и интегрираните НПЕК са централните инструменти за стратегическо планиране. България в момента получава техническа помощ, предоставена от ЕК, за актуализацията на тези планове, но консултантите не са били запознати с проекта на стратегическа визия на Министерството на енергетиката, което също е притеснително, коментираха експертите.

3е-news.net

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара






There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар