Президентът Румен Радев се ползва с най-високо доверие в Република България

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Изследване на агенция ГАЛЪП показва огромна разлика в доверието между президента и лицата на другите две основни институции – правителството и парламента. Румен Радев се ползва с доверието на 57 % от пълнолетните граждани, докато при премиера Борисов този показател е едва 23 %, а при председателя на Народното събрание Цвета Караянчева едва 17 %. Президентът е и единственият политик, при който доверието е по-високо от недоверието, обобщава сайтът “Аргументи”.

Все пак оценките на гражданите за борбата на управляващите с пандемията и резултатите от нея не са толкова крайна. Главната причина е, че други държави и то проспериращи също имат проблеми с Ковид 19 и е трудно да се каже, че властите у нас се справят много по-зле въпреки показателите за висока смъртност.

По отношение желанието на хората да се ваксинират тенденцията е по-скоро позитивна – нараства делът на хората, които са склонни да си поставят ваксини, но те все още са по-малко от тези, които отказват.

Галъп Интернешънъл: След година с вируса и в началото на изборна година: Отношение към властта и обществени инстинкти към вируса

Желанието за ваксиниране показа известно оживление. Желание за оживление показва и обществото като цяло и все по-трудно свиква с идеите за рестрикции. Триъгълникът на властта завършва с различни стъпала на доверие в навлизането в предизборните седмици и месеци на годината и във времето за равносметка на завършващите мандати. Когато мисли за политика и икономика, обществото е критично към властта си. Когато обаче мисли за справянето с вируса, българското общество остава по-скоро благосклонно – явно най-вече заради либералния режим. Упованието в медицинските власти пък расте, когато страхът расте. Това са обобщенията от последното независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ и трендовите данни от предходни вълни на изследване.  

Вирусът

Расте декларираното желание за ваксиниране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против, т.е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. 3% смятат себе си за ваксинирани.

Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането – без значение от конкретните детайли – е дало известен резултат. Разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса.

Не бива обаче да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен.

Най-силно искат ваксина най-възрастните. Там следва да е явно и основният таргет в идните седмици.

Разбира се, меродавни накрая ще са данните от медицинската статистика. Не по-малко важни обаче са масовите настроения. Именно те създават обществено предразположение и правят един процес привлекателен. И това е важно за такива процеси като ваксинацията.

Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо. Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги. Останалите се колебаят.

Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение. Така беше в дълги периоди от есента, а и сега. Изследователският опит от есента пък показа, че с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв. Или поне засега.

Вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46% казват, че страната ни се справя добре, а 42% – зле. Има и известен процент, които не могат да определят.

Властта

Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ. Когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.

В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор. Особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание, премиер.

Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг (доверие минус недоверие). От известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас. Практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На практика идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.

Една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е Цвета Караянчева: 17%. При нея недоверието превъзхожда доверието (рейтинг от –51), но това е стандартната ситуация за български политик (както беше споменато). Караянчева е всъщност с доверието на политик от „златната среда“, ако се правят подреждания. В тях винаги начело са политици, които са „отгоре и отстрани“ на ежедневния политически процес или имат „институционален бонус“, а в дъното са най-отдавна познатите политици. Прословуто е вече търсенето за нови политици у нас. Разбира се, буквалното класиране на личности според доверие и рейтинг не е удачен подход – пред различните длъжности стоят различни задачи с различна степен на риск от загуба на доверие.

Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов: 23%. Рейтингът е минусов (–41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините.

В немалка степен се дължи и на ситуационните „добавки“ доверие, които Борисов получи в първия етап на коронавируса у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна.

Нужно е винаги да се отбелязва, че доверието обикновено не е мерило за успеха на работата на даден политик. Обикновено, тежките реформи, например, са свързани със загуба на лично доверие. Хората от по-малки политически сили, имат и по-ниско доверие. И традиционно, различните опоненти на дадена партия свидетелстват недоверие спрямо нейния лидер. Важно е да се напомня, че рейтингът (доверие минус недоверие) следва да се наблюдава с известна условност – доколкото еднакъв рейтинг могат да имат и фигури с висока разпознаваемост и фигури с почти никаква разпознаваемост. Важно е също да се напомня, че доверието не е равнозначно на електорална готовност.

Щабът

Доверието в Националния оперативен щаб с борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% казват „не“.

Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Може би – и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката. Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в „алтернативните“ разкази по темата – както редица изследвания назад във времето показаха.

Повече изследвания от богатата база на „Галъп интернешънъл болкан“ по отношение на вируса вижте тук.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар