Приказка за лошата държава: Имало едно време една държава. Тя се казвала България. И днес все още почти я има…

Без категория
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Имало едно време една държава. Тя се казвала България. И днес все още почти я има…

България била създадена много отдавна – според официалната историография, това се е случило преди повече 13 века.

В началото България просперирала, имала своя Златен век, завладявала земите на съседите си и просперирала.

По-късно дошли лошите ромеи и отнели независимостта на България за цели два века.

Докато не се появили едни смели момчета, които прогонили ромеите и учредили второ издание на царство България.

Не след дълго (какво са за историята няколко века?), България 2 отново била поробена, а османските орди се настанили по българските земи за 500 години.

Разбира се, появили се и освободителите, тъй като българското население, въпреки че вдигнало някъде около 1600 бунта, завери и въстания, не успяло да прогони поробителите.

И така, България 3 станала република. Народът бил неимоверно радостен и щастлив, но за кратко.

Защото наивно вярвал, че новите управници ще се различават от предишните, но и новите обичали предимно да грабят и да облагат населението с данъци, такси, глоби и акцизи.

На населението му писнало и то започнало да се самоунищожава. Отново се почнали бунтове и въстания.

Властта преследвала недоволните, а последните хващали гората и образували наказателни чети и отряди, за да отмъщават на властта.

Хаосът поприключил в началото на 90-те години на 20-ти век. За да започне отново. Защото на власт дошли децата и внуците на ония, които уж били прогонени в началото на 90-те години на 20-ти век.

Народонаселението започнало да намалява и от мнозинство българите стремително се впуснали да се превърнат в малцинство, а малцинствата взели да стават мнозинства. И малцинствата, и мнозинството се отдали на разгул, чалга алкохол, наркотици, кражби и насилия. Три милиона българи, вместо да хванат гората, хванали пътя за чужбина и се пръснали по целия свят.

Икономиката се разпаднала, земите запустели, даскалите и лекарите не достигали, а войската била закрита. Останали само самураите на новите главатари.

Един ден последният главатар на България се събудил със силно главоболие, предизвикано от въпроса какво да прави, за да се справи с поредната катастрофа на България.

Някъде под лъжичката му се зараждаше съмнение, че той е виновен за провалите. “Ще взема да обявя война на някоя мощна държава.

Да ни превземат и да се оправят”, мислеше си последния цар.

В тоя миг се появи първият съветник на царя, който по телепатичен път научи за тревогите на главатаря си.

– Началник, не е добре да обявяваме война! Веднага след като капитулираме, ще ни емнат по следствие, зандани и съдилища, ще ни разследват и с на ще е свършено. По-добре да отдадем Българията на концесия. Така ще се опазим от възмездието…

Тук приказката свършва, защото няма кой да я допише.

Л. К., автор на песнопойки, които се пеят по пазарищата, съборите и панаирите

източник

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар