Приоритет за енергийния пазар е завършването на свързванията, най-вече с Румъния

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Най-приоритетната задача за енергийния пазар е завършването на пазарните свързвания, най-вече това с Румъния. По този начин ще се разширят възможностите за покупко-продажба на електроенергия както за производителите, така и за потребителите. Също така ще се ограничат възможностите за получаване на екстремни ценови равнища и ще се намалят ефектите от някои структурни особености на пазара у нас. Това препоръчва д-р Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) в интервю за 3е-news.

Друг важен въпрос, който има отношение към структурата на пазара на електроенергия, са сроковете на въвеждане на механизма за осигуряване на разполагаема мощност, по-известен като механизъм за капацитет, и провеждането на търговете по него. Според д-р Найденов, неизвестна величина е как ще се изпълняват посочените в Плана за изпълнение мерки за пазарни реформи, които са нужни за въвеждането на механизма за капацитет. Основният въпрос там е свързан със завършването на либерализацията от страната на производството.

“Подчертаваме, че в развитието на пазара, включително на механизма за капацитет и пазара за системни услуги, трябва да намерят своето място и управляемите потребителски товари, съобразно технологичните им характеристики”, казва председателят на БФИЕК.

На въпрос: “Каква е позицията на БФИЕК за представения План за възстановяване и устойчивост и има би браншовата организация препоръки?” д-р Найденов отговаря: “Основната ни бележка беше, че този документ следва да е интегрална част от система документи, поставящи рамката за развитието на страната и да бъде съгласуван с тях. Планът почива основно върху целите и приоритетите, заложени в Националната програма за развитие “България 2030″, но тези взаимовръзки не са достатъчни. В областта на енергетиката, например, енергийната стратегия трябва да задава посоката на развитие и целите, които да се достигнат, а документи като Плана за възстановяване и устойчивост, следва да очертават конкретните проекти и източниците за финансирането им, водещи до постигането на зададените цели. Доколкото NextGenerationEU не е единственият възможен източник на средства и не може да обхване всички нужни дейности, то следва да има съгласуваност и с други документи като плановете за развитие на преносните мрежи, плановете за справедлив преход на въглищните региони и други. С новата редакция на плана съгласуваността се повиши, но тя не е пълна, тъй като някои от посочените документи все още не са приети.”

Относно идеята да се изградят системи за съхранение на електроенергия в повечето заводи и предприятия у нас, позицията на БФИЕК е, че това са разнообразни технологично, а функционално могат да предоставят повече от една услуга, като например поддържане на качеството на електрическата енергия, балансиране в краткосрочен и/или дългосрочен план, управление на портфейла от енергийни продукти, ценови арбитраж и т.н. Увеличаването на инсталираните мощности и на общия енергозапас от системи за съхранение ще подпомогне предприятията в по-активното управление на потребителските товари, би могло да разшири възможностите им за участие на пазара на допълнителни услуги и управлението на ценовия риск. Системите за съхранение ще дадат възможност и за по-пълноценно участие на непостоянни ВЕИ, като комбинацията от ВЕИ инсталация и подходящ тип система за съхранение ще даде възможност за предоставяне на блокови продукти на пазара, както и за собствени нужди.

Друг момент по думите на д-р Найденов, е, че енергийната ефективност в еднофамилните и многофамилните жилища би могла да се финансира основно по други механизми, а средствата по плана да се разходват за развитие на иновативни и нисковъглеродни производства и продукти.

“Положителното, от гледище на индустрията, е залагането на цели за развитие на интелигентната индустрия и на нисковъглеродната икономика”, подчерта експертът.

Той смята, че в подстанциите на преносната и разпределителните мрежи също ще видим нарастване на броя и мощността на инсталираните системи за съхранение на енергия, както и при самите ВЕИ производители. От тази гледна точка, нарастването на участието на системи за съхранение на електрическата енергия ще повиши гъвкавостта на всички пазарни участници, ще им даде възможност за по-ефективно управление на пазарните им позиции и ще увеличи възможните услуги, предоставяни на пазарите на енергия и допълнителни услуги.

“Към момента в Проекта на енергийна стратегия до 2030 г. има заложени цели за изграждане на около 380 MW системи за съхранение на енергия, оценено на около 400 млн. евро. Извън това, в случаите, в които има икономически смисъл, системи за съхранение на електроенергията ще бъдат изграждани и от ВЕИ производители и от потребители на електрическа енергия”, обясни д-р Найденов.

3е-news.net

Според него, изграждането на ВЕИ системи за собствени нужди в промишлеността, което наблюдаваме в момента, в съчетание с подходящи по тип и размер системи за съхранение на електроенергията, ще разшири ролята на индустриалните енергийни консуматори в електроенергийната система и ще им позволи да се превърнат в т. нар. прозюмери. Това не е принципно ново явление – много заводи притежават заводски електроцентрали. В момента, обаче, се създават по-широки възможности за участие на индустрията в трансформацията на енергийните системи и пазари.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар