Проблемът с целувката на Пулев никак не е маловажен. И да го преминаваме с толкова българското “бе, аре, бееее, кво се праи тая?!” е просто още една проява на класически мачизъм.

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

ДЪЛГО Е!

Чудех се да се изкажа ли за Целувката на Кобрата, ама се сетих как преди години един мъж си навря направо езика в устата ми, докато ми казваше “Здрасти!”, и реших да го направя.

Защото още помня гадното усещане, острия му език, търсещ да опипа небцето ми, и чувството, че ми е мръсно. Като го видя днес, още ми е така.

Имаме голям проблем със сексизма тук, да ви кажа.

Ама наистина е много по-голям, отколкото си мислим.

Тази сутрин в едно предаване водещ попита журналист в Щатите дали вече имаме яснота за повече детайли около Кобрата и неговата целувка връз устните на репортерката, като се поинтересува например знаем ли вече тя дали се е “държала предизвикателно”…

Замрях. Защото от устата на този водещ, който нито е глупав, нито е необразован, нито е мачо, това е едно измъкнало се от подсъзнанието мислене, оформено във въпросче.

Това е едно вътрешно, втъкано в ДНК-то разбиране за жената, която, след като е избрала, пардон, рискувала да изглежда предизвикателно, значи “си го търси”. И след като си го търси, логично и сама ще си е виновна, че си го е “намерила”.

Проблемът с тази целувка никак не е маловажен. И да го преминаваме с толкова българското “бе, аре, бееее, кво се праи тая?!” е просто още една проява на класически мачизъм.

Защото тя на нищо не се прави – да си избере как да изглежда си е нейна работа. Да е секси в това число. А че някой, дето не може да си владее импулсите, свързващи гащите с мозъка, си е позволил да тълкува вида й като естествена покана да й скокне, може да е само доказателство, че не е излязъл от зоната на приматството си.

Това е същият талибанизъм, срещу който така се борим – той стъпва на същата основа – жената “предизвиква” с вида си, тя “изкушава” мъжа, тя разколебава вярата му, спирачките му, цивилизационния му щит.

И за да не прави така, трябва да й се наложат правила, да й се даде рамка – може да се започне с това, че си е виновна, след като гърдите й са големи, устните й са прекалено сластни, а усмивката й обещава палавости.

И може да се свърши с бурка – черно отгоре до долу и едни негримирани очи, които да гледат в земята. Винаги ми се е струвало, че тази талибанщина всъщност е доста принизяваща мъжа като интелект и вяра – според тази практика излиза, че мъжете трябва да са на много ниско ниво и с твърде слаба мотивираност, че да не устоят на една бяла блуза, една начервена уста и едни чашки F! Егати богоподобните и умните, след като само това е достатъчно, за да зарежат всичките там духовни дълбини и да изплуват като облооки рибоци, впили устни в притежателките на тези детайли от една визия!
Забелязали ли сте какво сексуално самочувствие ни тресе нас, българите?

Ние сме се самообявили за някакви световни любовчии, за богове на плътските игри, за мурафетчии по “тънката част”, дето други такива няма. Не разбирам на какво основание вярваме в това, след като например в секс курсовете на една самозванка е пълно с незадоволени, незнаещи или пък направо по селски срамливи женички, които вярват, че студеното домашно легло може да се стопли единствено и само след като усвоят “магията”. И на нито една от тях, включително и на самата гуру, не им идва на акъла, че може бушоните да гърмят в сексуалната култура на мъжа до тях например.

Изначално се приема, че той си го може. Той няма какво да учи – на него си му е дадено. Такова разбиране автоматично превръща секса в някакво “надцакване”, в нещо като “ти на мене, защото си ми длъжна”, където жената по правило е приемана за плътската играчка, не за партньор в удоволствието. Много е смешно това с българското сексуално самочувствие! Страхотни сме, българите, ама на секса упорито му викаме ГО. Те ГО правят или не са ГО правили отдавна. Жените с техните къси поли и разкопчани блузи си ГО търсят. На ГО не му се споменава името, ама иначе много сме яки в него. Хеле па мъжете! За това ГО що полякини, що рускини, що чехники и т.н. идваха по моретата ни да чакат някой местен гларус да ГО направи с тях!

Та и Кобрата така. Да им ГО покаже на тия как ние, българите, ги правим нещата без шикалкавения, без тинтири-минтири, без “ма може ли, ма не може ли”. Как хващаме първата… как се казва… трътка?, кифла?, п(т)ичка? за лицето и си залепяме българската уста връз нейната американска. Да им ГО…нали… на американците с техните “ми-ту-та”!
Ей това стана, да ви кажа. Стана Бай Ганю, дето обарваше всички фусти у Европата и у Иречека, твърдо убеден, че не може тия жени да са “честни”, след като така са облечени. Стана това, че като не можем да го ударим на кой знае каква гордост, базирана на съвременни успехи, се връщаме на “изконките” – хорото, знамето, кръста в студената вода, па и “оная работа”, ГО-то, “как се сАди пиперО”- то.

Ми не. Сексът нито сме го измислили, нито сме го качини на някакво космическо ниво – правим го точно така, както и всички останали хора по света, на които им се прави секс.

Някои го правят по-добре, защото имат въображение, страст и усещане за партньорство. Други не, защото нямат тези неща.

Мачизмът е отчаян опит на нулевото въоображение, смачканото самочувствие и личностната несигурност да отрекат съществуването си. И да обвинят за наличието си жената.

Мачизмът е ниско ниво на интелигентност, което не си го признава. Мачизмът е слабостта да се нахвърлиш върху устата на една жена, защото априори си мислиш, че това е твое право, защото си мъж.

Давам си сметка, че Кобрата не ги мисли така тия неща. Че не ги мисли изобщо! Което е още по-страшно. Защото показва, че у нас подобно импусливно поведение всъщност е съвсем приемливо. И органично, свойско, наше си.

И, както виждате, масово се приема за “еее, кво па толкова”. И още по-лошо – зад него прозира местната провинциална убеденост, че на репортерката даже й е харесало.

Защото може ли да не й е харесало, моля ви се?! Та това е българин, бе, алоуууу, американкатааааа!

Това е нашият Кобраааа! А тука, в България, под всеки мъж дреме по една кобра!

Maria Kassimova-Moisset

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар