Провал е и новият План за възстановяване: 12 млрд. за нищо и половина

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Преразпределено е еврофинансирането по четирите оси за превръщането на България в “иновативна”, “зелена”, “свързана” и “справедлива”, предаде Медиапул.

Повече пари за иновации, за трансформация на енергетиката, дигитализация на икономиката и за свързаност на страната, намаляване на парите за саниране, но и много проекти, забавени от години за електронизацията на съдебната система, модернизацията на МВР, намаляването на течовете по ВиК мрежата. Това предвижда втората междинна версия на Националния план за възстановяване на правителството. Тя бе публикувана късно в понеделник и има претенцията, че отразява критиките на бизнеса към първия вариант, че не е достатъчно новаторски и създава предпоставки просто за харчене на предвидените за България евросредства, но е и за развитие.

В отговор на пандемията от Covid-19 евролидерите се договориха към стандартния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. (около 1.07 трилиона евро) да се добави и възстановителен антикризисен фонд на обща стойност 750 млрд. евро, който ще се финансира с общоевропейски заем. Въпросният антикризисен механизъм се нарича “ЕС: Следващо поколение” и по него България може да получи 12.2 млрд. евро. От тази сума грантовете по Инструмента за възстановяване и устойчивост са 6.2 млрд. евро (около 12 млрд. лв.). С цел ефективно използване на средствата за реформи всяка държава членка има срок до 30 април 2021 г. да изготви и изпрати на Европейската комисия национален план. До 2023 г. правителството трябва да договори проекти за всичките 12 млрд. лв., а крайният срок за усвояване на парите е 2026 г.

Първата версия на българския план бе представена от вицепремиера Томислав Дончев на 30 октомври, като впоследствие правителството получи множество забележки и коментари от бизнеса, както и общо над 90 официални становища от заинтересованите страни. Част от предложенията са приети в редактирания вариант на плана, твърдят от правителството. Основните промени са намаляването на парите за саниране от 3 млрд. лв. на 2.165 млрд. лв., включването на проекта за разширяването на третия лъч на метрото за 360 млн. лв., както и обособяването на специална програма за малките и средните предприятия за 900 млн. лв.

Да изхарчим едни пари

Запазва се обаче старият, “консуматорски” според анализаторите, подход при съставянето на националния план. И във втория си вариант той се свежда в голяма степен до списък на изостанали през годините проекти като например системата за наблюдение на язовирите, модернизацията на спешната помощ, усъвършенстването на ТЕТРА системата в МВР, борбата с корупцията, за която ще се похарчат 400 млн. лв., финансирането на метрото, възстановяването на напоителните системи в земеделието и др. Единствените по-иновативни идеи в плана са в сферата на енергетиката, където е заложено финансирането на проекти за производство за “зелен водород” и приспособяването на газопреносната мрежа да транспортира и такъв вид алтернативно говиро, както и образованието (например изграждането на STEM среда в училищата).

Разпределението на парите между 4-те основни компонента на плана е почти непроменено спрямо октомврийската версия. Средствата по “Иновативна България” се увеличават от 20% на 25.8%. Парите по “Зелена България” спадат от 37% на 34.8%, а по “Справедлива България” – от 21% на 16.9%. Средствата по “Свързана България” пък се вдигат от 22% на 22.5%. Авторите на плана изрично уточняват, че той трябва да се разглежда заедно с инструментите на Кохезионната политика, което значи, че проектите са размествани съобразно най-подходящите инструменти за финансиране от ЕС.
Малко проблясък в енергетиката

За развитието на 5G мрежата и цифровизацията на трансграничната пътна инфраструктура се предвиждат над 685 млн. лв. За умни енергийни мреги – 511 млн. лв. , а за приспособяването на газопроводите да пренасят водород – близо 500 млн. лв. За слънчеви покриви се планира раздаването на 40 млн. лв. безвъзмездно на хората, които не са топлофицирани или газифицирани.

Основните проекти в “Иновативна България” включват изграждане на STEM среда в училищата, ремонт на общежития, изграждане на кампуси, създаване на национална онлайн платформа за обучение на възрастни и на центрове за личностно развитие. Около 365 млн. лв. ще отидат за финансиране на научни изследвания и повишаване на иновационния капацитет на БАН. За иновации в индустрията са предвидени 1.3 млрд. лв. по плана на ЕС и още 828 млн. лв. национално съфинансиране. Парите ще се харчат основно за индустриални паркове и за икономическа трансформация, чрез която малките и средни предприятия ще могат да модернизират производствените си процеси и да ги направят по-екологични и цифрови, както настояваше Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Да наваксаме със социалната и здравна реформа

В здравеопазването е включен нов проект за 4 млн. лв. за изграждане на национален регистър (база данни) за превенция и проследяване на онкологични заболявания и включване на България към общоевропейски център за борба с рака. Вписани са и вечни проекти като доизграждането на здравната информационна система, модернизация на психиатричната помощ, задържанено на кадрите в системата, развитието на спешната помощ и др. Единственият иновативен проект в здравеопазването е създаването на Център за интервенционална неврорентгенология.

В социалната сфера ще бъдат финансирани изостанали реформи като деинституционализацията на грижата за възрастните хора и хората с увреждания, реформата в социалните услуги.

Остава лъвският пай за хидромелиорациите

Един от най-спорните моменти в първата версия на плана бяха средствата за дигитално земеделие и хидромелиорации. Сега парите за цифрово фермерство са орязани със 76% и се топят от първоначално заложените 102 млн. лв. на 23.8 млн. лв., показа проверка на Mediapool. От обясненията става ясно, че едва сега експертите в земеделието са установили, че част от дигитализацията може да се случи чрез бъдещата Програма за развитие на селските райони 2023-2027 г.

В предходната версия на плана бе предвидено да има ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие и на умни ушни марки. Сега тeзи проекти липсва и ще се поемат от бъдещата ПРСР.

На 29 януари Министерство на земеделието обяви, че след онлайн дискусия в бранша е договорено след 2023 г., когато ще започне новия програмен период в ЕС, да стартира и нова мярка за цифровизация на земеделските стопанства.

Уточнено бе, че по нея ще се подпомага използването на цифрови технологии в земеделския сектор, като например метеорологични станции, сензори, датчици и др., които са от полза подпомагащи вземане на решения в стопанствата.

Допустими за подпомагане ще са земеделски стопани и групи и организации на производители. Подпомагането се предоставя под формата на възстановяване на направени от бенефициента допустими разходи, които са до 50% от общия им размер. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 15 000 евро, а максималният е до 100 000 евро.

Независимо от многобройните критики, че възстановяването на каналите за напояване в българското земеделие не е иновативен проект, който трябва да се подкрепи за бърз подем на икономиката на България в кризата, в новата версия на плана средствата са намалени едва с 0.05%. От значителните 848 млн. лв. на 847.5 млн. лв. Намалението от 500 000 лева идва, защото е отчетено, че част от проектите могат да се реализират и от ПРСР по мярката “Инвестиции в земеделски стопанства”.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар