Прокопиев с нов удар в Брюксел срещу България: Всички медии в калта, само „Капитал“ в бяло

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Олигархът-медиен монополист черни пред ЕС всички основни играчи в сектора – от вестници до телевизии
Разпространява доклад, пълен с лъжи и писан от жена му

Нов удар срещу медиите в България, както и срещу цялата страна пробва да нанесе в Брюксел олигархът Иво Прокопиев. Под негово давление в столицата на Европа се разпространява апокрифен доклад с помпозното заглавие „Хватката върху медиите в България“. Той е маскиран уж като независим анализ, а всъщност е написан изцяло под диктовката на енергийния бос и медиен монополист и по стар негов прийом приписва на други поведението на самия Прокопиев и изданията под контрола му.

Наглостта му стига дотам, че дори не е положил особени усилия да прикрие ролята си в тази пропагандна атака – сред основните участници в доклада е собствената му съпруга и управител на „Икономедиа“ (групата, издаваща „Капитал“ и онлайн изданията, които официално се водят под шапката на олигарха) – Галя Прокопиева.

Целта на т.нар. анализ е да се пробва да замаскира отново разобличения си вече от цяла редица западни издания образ на олигарх, използващ изданията си за лобизъм и бухалка срещу враговете (виж карето), като изкара всички основни медии в България – от вестници до телевизии, „превзети“, зависими от задкулисни интереси или неизпълняващи етичните стандарти. За да бъде срутено доверието в тях и да излезе не друг, а именно ядрото на машината за манипулации на Прокопиев – „Икономедиа“, цялото в бяло и единственото, което спазва етиката в журналистиката. А заедно с това да бъдат изкарани и регулаторните органи в страната като СЕМ, КФН и КЗК зависими или нефункциониращи. За да може олигархът и медиен монополист да сложи ръка и на малкото от тях, които все още не е превзел през правителството на поредното си прокси в политиката Кирил Петков, дошло на власт с обещание за промяна, а всъщност превърнало я в подмяна в полза на интересите именно на Прокопиев. Процес, който вече стартира в СЕМ, а само преди дни – и в КЗК.

Докладът е публикуван на 25 март и се води издание на едно от европейските НПО-та, партниращи си с „Икономедиа“ – базирания във Виена Международен институт за пресата, като един от най-големите абсурди е, че е платен с пари, отпуснати от Европейската комисия. Т.е. все средства на европейските данъкоплатци, каквито са и българските граждани. Думата „абсурд“ всъщност е дори евфемизъм, защото всички 31 страници на анализа са пълни с лъжи, при това – финансирани от всички нас.

В същото време не са покрити дори санитарно-хигиенните критерии за обективност – т.е. да са дадени поне няколко различни гледни точки. Гледната точка всъщност е само една и е на Прокопиев, който за целта е осигурил и автор, и „говорители“ в доклада, все свързани с кръга „Капитал“.

Анализът в него не се основава на факти, а реално е сборен пункт на вече лансирани в публичното пространство през годините опорки на Прокопиев, разпространявани от мрежата му от медии, НПО-та и проксита в политиката. В случая с доклада цитираните в него манипулации и твърдения също са от хора, представени като „медийни експерти“, но всъщност пряко свързани с кръга „Капитал“.

Кои са те? 

На първо място – Галя Прокопиева. Компания в списъка обаче й прави и главният редактор на онлайн изданието „Медиапул“ Стояна Георгиева. Георгиева от години е член на борда на Съюза на издателите в България, събрал на едно място всички издатели на медии, свързани с Прокопиев и машината му за манипулации. А самият сайт „Медиапул“ дълго време беше хостван от „Икономедиа“. Останалите уж независими „медийни експерти“ също са пряко свързани с олигарха. Това са дългогодишният шеф на кореспондентското бюро на „Дневник“ във Варна и настоящ основател на сайта „За истината“ Спас Спасов. Адвокатът Александър Кашъмов, който представлява „Медиапул“ в знакови дела на медията в съда и е член на цяла редица НПО-та, свързани с кръга „Капитал“. Нели Огнянова, автор на Закона за радиото и телевизията по времето, когато премиер беше човекът, направил Прокопиев милионер за нощ с бандитската си приватизация – Иван Костов. И друг медиен експерт, стартирал кариерата си в тези времена и пряко свързан с кръга „Капитал“ – Орлин Спасов. Той е и изпълнителен директор на фондация, също част от мрежата НПО-та на въпросния кръг. На този фон едва ли ще има изненадани, че авторът на самия доклад е бивш кадър на изданията около „Капитал“ и по-конкретно „Медиапул“ – Боряна Джамбазова. Толкова за гледните точки.

А фактите? Такива няма. Заместени са с манипулации и клевети

Както можете да се досетите, нито едно от тези обстоятелства, пряко обвързващи с Прокопиев хората, писали доклада, не фигурира в него. Както впрочем набиващо се на очи липсва и самият Прокопиев, за когото – изключая цитирането на жена му и нейните съждения за останалите на медийния пазар, няма и дума. Както няма и дума за далаверите, запорите на неясно как придобитото му имущество и аферите му, разкрити от мишените на доклада през годините.

За сметка на това псевдоанализът е пълен с внушения и откровени лъжи срещу всички останали основни медии в държавата. Сред тях и националните ежедневници „24 часа“ и „Труд“ , обществената телевизия БНТ, както и частните телевизии с най-висок рейтинг у нас – NOVA и bTV.  Освен че се обяснява, че управляващите упражнявали контрол върху медиите в България (изключвайки „Икономедиа“ и изданията около кръга „Капитал“) чрез избирателно даване на публични средства като реклама, има и персонални атаки. Срещу цитираните вече вестници, а и други издания, се вади брадясалата опорка на кръга „Капитал“, че имали зависимости, тъй като били ползвали кредити от фалираната от банкера-беглец Цветан Василев КТБ. Срещу БНТ – че не било безпристрастно, а генералният му директор бил „инсталиран“, за да представя по „позитивен начин“ работата на предните управляващи. Срещу bTV и NOVA атаките също са по две линии – че в различни периоди също е имало „политически“ уволнения на журналисти, без да се дават факти, подкрепящи тези твърдения. А също и че собствениците им освен медии имали и телекоми, което пораждало опасност от концентрация на пазара. Нищо, че концентрация няма, както и че опасността не идва от тях, а от самия Прокопиев, когото редица западни издания разобличиха именно като монополист на медийния пазар. Но за това след малко.

Защото няма как да не споменем, че симптоматично за обсесията на кръга „Капитал“ по Делян Пеевски, буквално половината доклад е заделен за атаки срещу депутата от опозиционната ДПС. Въпреки че той още преди година и половина продаде медийната си група, която издаваше общо 6 медии, и оттогава няма нищо общо със сектора, в т.нар. анализ се твърди, че все още не било ясно дали не е запазил влияние. По какъв начин не става ясно. Какви доказателства има за подобни твърдения – също. Защото доказателства няма и авторите на писанието много добре го знаят. Именно затова използват внушения от типа на „твърди се“, за да пробутат пред Европа всички лъжи на Прокопиев и кръга около него срещу Пеевски, който през годините се превърна в техен основен враг заради систематичното изкарване на истината за далаверите им. Както и заради законодателната си дейност, спъваща схемите за източване на държавата и джобовете на данъкоплатците, в това число и техните.

Каква е истината?

Реално докладът представлява криво огледало, приписващо на други поведението и начина на действие на енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев и изданията под контрола му. Според западните медии „сляпото петно на медийния пейзаж в България“, както го определи брюкселското издание „Ню Юръп“, контролира над 25 издания у нас, чрез които в продължение на години Прокопиев създаваше и продължава да създава паралелна реалност. Пришивайки на други като етикети собствените си престъпления спрямо етиката, морала и законността в България. В доклада може да се говори за избирателно раздаване на публични средства от страна на различни правителства, но през последното десетилетие и половина олигархът почти непрекъснато имаше свои подставени лица в кабинетите, управляващи държавата. Като започнем от първия кабинет „Борисов“, в който – според признанията на доскорошния премиер, Прокопиев бил посочил 5-6 от министрите. И стигнем до настоящото правителство, в което енергийният бос си има цял министър-председател в комплект с не малка част от останалия състав на МС. Така, освен че играе ролята на кукловод и политически брокер, той издържа медиите си именно чрез публични ресурси. Част от тях източени през схемите му, другите – предоставени под формата на реклама от институции, в които има свои подставени лица. Това е лесно проследим факт в регистъра за обществените поръчки, както и платформата за средствата по еврофондовете. Също лесно проследим факт е и доколко медиите му изобщо отговарят на критериите за етика, при положение, че през 2010 г. Прокопиев заложи редакционната им политика срещу банков кредит – безпрецедентен акт в историята на световната журналистика. А няколко години по-късно изтекоха негови мейли до мениджмънта на въпросните медии, в които им даваше наставления и опорки как да отразяват протестите на гражданите срещу скъпия ток. В полза на един конкретен монополист на пазара, разбира се.

Грубо вмешателство, което е показателно за същността на машината за манипулации, създадена от Прокопиев и начина, по който той използва медиите си, НПО-тата около кръга „Капитал“ и политиците от акушираните от същия този кръг партийни проекти като „Да, България“ и „Продължаваме промяната“, за да източва вече десетилетия ресурсите на държавата и джоба на данъкоплатците. И да черни всички, които разкриват схемите му и се опитват да му попречат да продължава да го прави.

Каква е целта?

Основните цели на доклада реално са три. Едната е да се опита да заличи щетите от дузината разследвания в западни медии, излезли през последните месеци, доказващи пред Европа това, което винаги сме знаели – че е безскрупулен олигарх, използващ брутално ролята си в медийния сектор, за да обслужва собствените  си интереси, да притиска конкурентите си, да черни враговете си и да подменя дневния ред на обществото с лобистки поправки през политическите си проксита. Впрочем показателно е, че докладът е съставен и публикуван буквално седмици, след като ДПС предоставиха на премиера Кирил Петков 9 папки с разследвания за далаверите на Прокопиев, публикувани в част от вече споменатите медии.

Втората цел на Прокопиев е да се опита да легитимира пред Европа поредните си опити да сложи ръка върху регулаторните органи у нас, както и върху обществените медии като БНТ например. Тук е моментът да подчертаем, че БНТ е поредната мишена на мушката му предвид избора за генерален директор на телевизията, в който вече участва един от най-приближените до кръга „Капитал“ журналисти.

И последно, но категорично не и по важност – след като наложи монопол на медийния сектор у нас и изгради машина за манипулации и пропаганда по Гьобелсов модел, да се опита да приватизира и подмени с дезинформация пред Европа истината за положението в сектора и в България като цяло. При това с лъжи, платени от еврофондове, както е в случая с доклада.
Въпросът тук е, след като Европейската комисия направи цяло звено, за да се бори с фалшивите новини и дезинформациите, няма ли кой да провери как се съставят подобни доклади и защо се стига дотам да ни лъжат – и нас, и ЕС, със собствените ни пари. При това със санкцията на европейските институции, отпуснали въпросните средства.

Западните медии за него:

Сляпо петно, медиен монополист и символ на хищничество

„Сляпо петно“, медиен монополист, контролиращ поне 25 издания и символ на хищничество. Това са само част от описанията, използвани от цяла поредица западноевропейски издания, за да обрисуват истинското лице на олигарха Иво Прокопиев. Още в края на миналата година характеристиката „сляпо петно на българския медиен пейзаж“ му бе дадена от брюкселското „Ню Юръп“. Френското EconomieMatin пък го обрисува като „символ на хищничество, подриващо устоите на демокрацията в България“ в един материал. А в друг – „знаков олигарх на прехода“, „създаден по съветски модел“, „притежаващ над 25 издания“ и „използващ медийното си влияние, за да скрие част от предполагаемите си злоупотреби“. От също френското издание Entreprendre пък го посочиха като „типичен пример за свързаност между бизнеса, политиката и медиите“.  А от Европейската обсерватория за престъпления – като „олицетворение на безнаказаното придобиване на обществени блага“.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар