Спецов Асен Василев

Промяната: 2024 г. започна с бюрократичен кошмар за бизнеса с храни

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Огромни проблеми за търговци и производители на хранителни стоки създаде в първите дни на новата година въведеният режим на задължително предварително регистриране в НАП на почти всеки превоз на такива стоки в страната. Завишеният контрол върху т. нар. стоки с висок фискален риск влезе в сила от 3 януари 2024 г. – въпреки критиките на бизнеса срещу тежките формалности. При това системата на НАП за електронно подаване на данните за товарите се оказа неподготвена – постоянно блокира или изхвърля потребителите.

“Около 20-25 минути отнема описването на ръка всички данни за товара на един камион, защото НАП не направи ново приложение, с което да подаваме информацията в готов файл. И когато приключиш с въвеждането на данните и започнеш да чакаш генерирането на специалния код за този товар, след около 40 минути циклене системата те изхвърля и започваш отначало” – така описаха премеждията си производители на храни пред “Сега”.

В резултат на тези проблеми почти нито един камион не е потеглил на път на 3 януари, тъй като превоз без въпросния код води до огромни санкции, стигащи до 40% от стойността на товара. За 4 януари фирмите също алармираха, че системата за деклариране пред НАП ту работи, ту не работи.

“Предупреждаваме за тези проблеми още от юли, когато с промени в ДОПК бе въведено задължителното предварително регистриране в НАП на превоза на стоките от списъка с висок фискален риск, но никой не ни чу”, коментира Яна Иванова, изп. директор на Сдружение “Храни и напитки”.

Режимът на задължително деклариране на стоките още преди да потеглят ТИР-овете с тях влезе в сила в началото на ноември, но първо за само за вносителите. От 3 януари вече е в сила и за транспорта им във вътрешността на страната, ако са над 500 кг и се извършва с камиони над 3.5 тона.

В списъка със стоките с висок фискален риск фигурират предимно бързооборотни хранителни стоки, както и горива, тъй като НАП и финансовото министерство смятат, че при тях има най-често укриване на обороти. Завишеният контрол върху търговията с тези стоки бе въведен преди няколко години, но досега предварителното деклариране беше само доброволна опция с цел да се намалят проверките от страна на НАП за коректните фирми.

Търговските вериги, които първи започнаха да прилагат режима, също алармираха за огромната административна тежест, която им се стоварва с декларирането на всяка партида с хранителни стоки, която влиза в страната. И поискаха облекчаване на изискванията за обявяване на данни.

В последния работен ден на 2023 г. финансовият министър Асен Василев е издал заповед, с която е извадил някои хранителни стоки от списъка с висок фискален риск – като например брашна, риби и ракообразни, сирена и кашкавали, кисели млека, колбаси и други преработени месни продукти. Така поне за тези продукти отпада новият режим на деклариране. Веднага се появиха намеци, че Василев е толерирал семейния бизнес на земеделския министър Кирил Вътев, който преди да заеме поста, бе собственик на едно от най-големите месопреработвателни предприятия.

На задължително докладване пред НАП остава превозът на всички видове плодове и зеленчуци, меса, пресни млека, захар, кафе, олио, яйца, ядки. В списъка са включени и нови “рискови” стоки, които се влагат в производството на множество хранителни продукти – като суроватки и различни мазнини, добавени са и видове меса и разфасовки от тях, които се употребяват както за пряка консумация, така и за суровина за производството на хранителни продукти.

Министерството на финансите с голямо закъснение е обърнало внимание на предупрежденията на търговци и производители за прекомерната административна тежест и най-вече на това, че много от данните, които иска те да декларират в аванс за всеки превоз на хранителните стоки, на практика е невъзможно да бъдат посочени. МФ е публикувало в дните между Коледа и Нова година за обществено обсъждане промени в Наредбата за контрола върху стоките с фискален риск. С тях премахва изискването да се докладва пред НАП в колко часа камионът с товара ще пристигне в магазина или в складовете на доставчика. Както и да се подават данни за превозвача. Правят се и други корекции с цел да се улеснят търговците и производителите, но промените в наредбата ще влязат в сила не по-рано от месец – общественото им обсъждане трябва да приключи на 21 януари.

Производители на плодове и зеленчуци вече гневно реагираха на затегнатия фискален контрол и обявиха, че са изпратили писмо до премиера Николай Денков с искане да бъдат изключени.

“Има изключително много документи за проследимост на движението на стоката. Трябва да се издава уникален номер на превоза, да имаме точна информация кой е шофьорът, точния час на пристигане, къде ще разтовари. За да спазим изискванията на наредбата, трябва да назначим още административен персонал, който в реално време да подава декларации в НАП, което ще оскъпи продукцията ни, а тя бездруго е спаднала изключително много. Тази наредба е писана от хора, които нямат понятие от работа с плодове и зеленчуци”, коментира пред БНР Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите.

Милтенова посочва, че проблемът със сивия сектор при плодовете и зеленчуците и присвояването или неотчитането на ДДС е при вноса. Затова затегнатият фискален контрол трябва да се фокусира там, а не върху местните производители. Според нея изискванията на наредбата може да се заобиколят и с товарене на стоката в камиони под 3.5 тона, които не подлежат на задължително предварително деклариране в НАП. Това обаче също ще оскъпи продукцията и най-важното – ще остане вратичка за некоректните търговци, които са в сивия сектор.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар