Проф. Велислав Минеков, министър на културата: Бедата не е в подкупите, а в последвалата разруха

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

“Доволен съм, защото това, което съм настоявал през последните 10-12 години в момента имам възможността или да го реализирам, или да му дам път”.

Така отговаря проф. Велислав Минеков на въпроса как се чувства в ролята на министър. Заради възможността да предизвика или предложи промени е приел поканата за поста “бързо и лесно”. През последната година склупторът стана известен като част от “Отровното трио” от протестите срещу правителството и главния прокурор през 2020 г. (Повече за него – тук). В момента се занимава с теми от бюджетите на театрите до правилника за финансиране по закона за филмовата индустрия. Както и досега, говори директно и остро и вече влезе в публични спорове, включително с позиция срещу генералния директор на БНТ Емил Кошлуков. В неговия to-do-list (неща-които-да-свърша) са и регистърът на свободните артисти, и срещи с училищата по изкуствата, и какво се случва в НДК. “Дневник” разговаря с проф. Велислав Минеков по актуалните теми.

 

Отдавна говорите за проблемите в министерство на културата, наскоро казахте дори, че то се е превърнало в “крадище”. Сега, когато вече сте част от тази система и я виждате отвътре какво ви прави най-силно впечатление?

 

– Виждам, че могат да се усвояват средства, които са част от бюджета на министерството, но тези средства са толкова нищожни, че не са значими. Бедата е, когато има някакво външно финансиране или когато проектът/ продуктът може да получи съгласие или несъгласие единствено от министъра.

 

 

Една от основните беди е и несъвършенството в закона за културното наследство. Държа речи за тях от дълго време, но нямаше кой да ме чуе. Но не съм и очаквал някой да ме чуе, защото този закон улеснява бандитизма и корупцията. В момента една от инициативните групи, които създаваме се отнасят точно до проблемите в този закон.

 

Всичко, което трябва да знаете за:

Аз участвах в създаването на този закон, което според мен е мое тъжно и срамно дело. Срамувам се, че съм бил там. Тогава бях парламентарен съветник от партия ДСБ. Видях, че става дума за измама, видях кой чии интереси представлява в парламента и напуснах с лек скандал. След това исках да има промени при няколко министри. Успях да влезна в кабинета при министър Абрашев (по времето на НДСВ), бях изслушан, но за съжаление нищо не тръгна. След това съм говорил с министър Стефан Данаилов (Тройната коалиция). Той възприе идеите ми, беше много щастлив от това, което му говоря. Но след като се срещнахме веднъж повече не се видяхме и нищо не се получи. Третият ми опит беше при министър Петър Стоянович (правителството на “Орешарски”). Този опит беше частично успешен, защото той ме разбра, направи две комисии – движимо и недвижимо културно наследство. Нещата започнаха много мъчително, много бавно и преди да се е случило каквото и да било, правителството падна. Още един опит имах при Рашко Младенов (служебен министър). Явно, че в този период не беше възможен този разговор и отново нищо не се случи.

 

След това беше правителството на ГЕРБ и аз прекратих добрите си намерения. По-скоро бях свидетел на ужасяващи проекти на промяна в закона. Те можеха да доведат до страшна разруха за недвижими паметници на културата. И протестирах там, където имах възможност, но за съжаление много малко бяха медиите, в които моето мнение беше допуснато.

 

Промениха ли се в годините вижданията ви какво точно трябва да се промени в Закона за културното наследство ?

 

– По-скоро се увеличиха, ако са се променили. Една от болните теми е колекционерството. То е с много неясен характер. Регистрацията е много трудна. Изисква специалисти, които да бъдат наемани на щат. Ако трябва да регистрираме всички колекции, дори нумизматичните, тогава ще ни трябва сграда, която е по-голяма от ЦУМ, Министерския съвет заедно с Партийния дом. Това ще са работници пчелички, не знам какво ще се случи. Тази част в закона беше направена в интерес на големите колекционери и с цел притискане на антиквари, нумизмати и всякакви подобни.

 

Той не дава добри възможности и да бъдат преследвани хора, които извършват престъпления с недвижимото културно наследство. Излизате на улицата и виждате какво се случва. Виждате как се пали нечий покрив, за да влезне в обекта вода, да има измръзване на плочите и да се стигне до решение на министъра, че този обект не може да бъде спасен. Това е популярна форма на бандитизъм.

 

Другото са нарушенията в архитектурните резервати. Имаше възможност резерват, който е част от световното културно наследство, да му бъде отнет статута от ЮНЕСКО.

 

За съжаление безобразието често е желано от собственици. Те биха предпочели да имат широк обхват на своя бизнес, а не да имат статут. Съществува определен вид бандитизъм и в тази сфера. Не е само в един от резерватите, общо взето всички са застрашени.

 


 

 

Говорейки, че законът бе променен в полза на големи частни колекционери, знаете ли какво се случва с колекцията на Васил Божков?

 

– Знам, че е в Националния исторически музей и се охранява. Аз бях свидетел как се прибираше тази колекция, което беше страшно безобразие и некадърие – с найлонови пликчета, омотаване в хартии и вестници. Ще искам да знам дали всичко е там, къде се намира точно, в какво състояние е. Ще направя необходимата проверка.

 

Ако трябва да ви върна към закона, казвате, че ще направите изцяло нов закон или говорите за промени в закона, които да оставите за следващото правителство?

 

– Обсъждали сме и двата варианта. По-добре да започнем с промени, отколкото с нов закон, защото това може да отнеме най-малкото половин година, а може и цяла година.

 

Не са ли тези промени вече много закъснели? Не трябва ли да се вземат спешни мерки по отношение на недвижимото културно наследство, тъй като то изчезва.

 

– Не ще и дума. Има европейска практика, която наказва подобен вид собственици твърде жестоко и трябва да се въведе колкото се може по-скоро. Най-вече да се наложи държавата да спасява обекта, след което да бъде наложена ипотека на собственика и в случай, че той не покрие всичките си разноски и ипотеката си, да бъде лишен от собственост. Съответно същата да бъде продадена на търг, спазвайки съответните изисквания на закона.

 

Само да за колекциите – може ли да се очаква, че ще има ново пререгистриране ?

 

– Всичко зависи от предложените промени. Нека да участват и представители на тези колекционери, които да определят къде е границата на нормалността.

Проф. Велислав Минеков, министър на културата: Бедата не е в подкупите, а в последвалата разруха

© Велко Ангелов

А до каква степен идеята ви за създаването на специализирана полицейска структура би спомогнала за опазването на културното наследство?

 

 

– Крайно необходима е. Това е идея на повече от 10 години. Тя беше част от разговорите ми с италианския президент. Ще имаме помощ от Италия, ще имаме помощ и от Франция. Такива специализирани части съществуват в Европа, има и в Турция. В Италия това са карабинерите по културното наследство, които са много мощни, изключително силни и активни. Тяхното съществуване е и вид превенция.

 

Започнахме сериозна работа. Надявам се това да е поне едно от нещата, които наистина сме свършили по време на този нещастен мандат.

 

 

Искам да бъдат специален отдел, който да работи между МВР и инспектората на министерството на културата, т.е. този отряд да бъде командван от двама министри. Тогава нещата според мен стават далеч по-ефективни.

 


 

 

Съобщихте, че в министерство на културата е пристигнало писмо от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и в него се настоява да бъдат върнати над 4 милиона лева, заради ремонта на Ларгото. Какви нарушения е открила службата ?

 

– То е с гриф “секретно” т.е. аз съм единственият, който може да го чете.

 

Предишният министър виждал ли го е?

 

– Мисля, че го е виждал. Проблемът е много стар. Изпратихме писмо до ОЛАФ с молба да ни кажат каква част можем да изнесем публично.

 

Т.е. към този момент знаем само, че ОЛАФ има претенции, че има проблем с изпълнението на проекта за Ларгото ?

 

– Не само там. Те дават юридически съвети по какъв начин да бъдат преследвани тези, които са извършили съответното нарушение или безобразие.

 

Аз се съмнявам в действията на българската прокуратура и това ще отиде в ръцете не Европейската прокуратура незабавно, веднага след отговора на ОЛАФ. Това няма да е единственото, което ще изпратя.

 


 

 

Какво още ще изпратите до Европейската прокуратура?

 

– Естествено строежът-ремонт на квадратния български Лувър, който нито е квадрат, нито е 500.

 

Другото е европейското финансиране на бутафории. Ние сме европейски рекордьори по този тип бутафории – и като пари, и като бройки – истински Дисниленд. Но това е защото не се съобразяваме с Венецианската конвенция, която сме подписали още през 1969г. Но бутафории се правят, за да се краде и да се усовояват средства. Нищетата е в крайния резултат, който е кич.

 

Всъщност чрез евросредствата ли както вие казвате много хора са забогатяли покрай министерството на културата, ако самото то е недофинансирано през бюджета ?

 

– Това е външният фактор. Да усвояваш от бюджета е трудно, защото той е нищожно малък. През субсидията, която се получава от министерство на финансите също са се вършили бели. За съжаление повечето неща са разкази и обяснения и аз не мога да ги подкрепя с факти. Има дребни кражби под формата на даване на кола като рушвет или неголеми суми. Но основното е външните фактори и не е само европейското финансиране. Най-чувствително е през паметниците на културата.

 

Друг пример – когато разрешиш на виден български колекционер да изнася съкровищата си в Европа, а това не би трябвало да се случва. Колекцията на Васил Божков е изнасяна на три места, но това става със специалното разрешение на министъра. Също с личното участие на министъра и директора на Националния исторически музей имаше тържествено откриване на изложба на тази колекция и това остана незабелязано. Тогава това не беше престъпление. Когато тази изложба я разнасяхме в Европа и Москва, това не беше престъпление. Няколко месеца преди “поканата” към г-н Божков да напусне страната, колекцията беше в Националната галерия. И тогава това не беше незаконно, но изведнъж се превърна в незаконно.

 

Кои бяха помагачите през цялото време – мисля, че трябва да бъдат включени в списъка на асоциираните лица по закона “Магнитски”. Ще искам ДАНС да направи цялостна проверка и да приложи закона, към онези, които са подпомагали това.

 

Кой трябва да понесе отговорността за тежкото състояние на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) ?

 

– В първоначалната си форма по времето на проф. Тодор Кръстев този институт е имал 2700 служители. В момента те са 45. Институтът беше постепенно обезобразяван и когато ГЕРБ дойде на власт той беше в едва дишащо състояние със 102 работещи. Тогава директора, г-жа Йорданка Кандулкова, пожела увеличаване на състава с още 70 и беше незабавно уволнена. Впоследствие последваха пенсионирания и уволнения, които доведоха института до това мизерно състояние.

 

Съществувала е възможност за дигитализация на целия му архив като е било възможно да се получат по програма близо 6 милиона евро. Това е отказано и това за мен е тенденциозно, както унищожаването на института, така и този отказ. Не може да си представите състоянието на архивите, работи се много трудно. Работата е направо спряна. Извършва се нещо като дигитализация по най-примитивен начин.

 

Естествено институтът трявба да бъде възстановен и работещ, тъй като намаляването на функциите му означава корупция и разруха. Корупцията в този случай е в ръцете на министъра, който подписва оконачателното становище. Можете да станете заможен само за няколко седмици. Само трябва да изберете подходящите обекти. Заради това аз ще държа институтът да се превърне в самостоятелна агенция под управлението на Народното събрание.

 

Ако ли не, на моето място и ангел да сложите, той ще бъде корумпиран. Това е много опасно място. Опасността, бедата не е в подкупите, а в последвалата разруха. Халал да са им парите, които са откраднали, но разрухата е същественето.

 


 

През изминалите седмици имахте срещи с директори на театри, опери и филхармонии. Какви бяха основните проблеми, които те очертаха пред Вас?

 

– Проблемите са страшно много и те бяха сходни с проблемите, открити при директорите на театрите. Нищо по-различно. Системата и великата тетарална реформа носят съществена вина за това, което се случва. Вината не е толкова в директорите. Вината е в това, че са били оставени в ситуация без изход и нещата са се превърнали основно в комерс. Поставяте някой в седалката и тогава ще имате субсидия, ако ли не – единствено заплатите може би ще удържат до края на сезона. Цинично, но е така.

 

За това до голяма степен допринасят делегираните бюджети. Придвиждате ли някаква промяна в начина на финансиране?

 

– Аз чувам много варианти, много идеи. В момента започваме работа по всички тях. Директорите отдавна не са присъствали на подобни срещи. Както има казах в началото – по-добре да направим нещо, отколкото нищо, затова нека да се събираме, нека да говорим, нека да дадат предложения.

 

Продължаваме и срещите с музейните работници. Щетата и там е тържествена.

 

Какъв би бил оптималният вариант за финансиране на този сектор?

 

– Много са вариантите, даже и аз не бях забелязал някои от предложенията. Освен това ако кажа един вариант, това означава, че вземам страна, а това не е хубаво.

 

Смятате ли, че мерките, които бяха взети по време на пандемията в помощ на културния сектор бяха адекватни?

 

– Не не бяха. Първо лишавате театрите от публика, после какво очаквате като делегиран бюджет…Нищетата е голяма, бюдежтът е оглозган, получавам празна консервена кутия и от там трябва да извадя нещо.

 

Как ще го направите?

 

– С настояване. С просия. Нещо ще се случи със сигурност. Затваряне няма да има.

Велислав Минеков на протестите срещу правителството и главния прокурор през 2020г. Той беше част от т.нар. "Отровно трио"

© Велко Ангелов

Велислав Минеков на протестите срещу правителството и главния прокурор през 2020г. Той беше част от т.нар. “Отровно трио”

Да ви върнем към темата за БНТ и за г-н Кошлуков. Излязохте с позиция, че не сте удовлетворен от неговия отговор. Сега предвиждате ли допълнителни стъпки в тази посока и какви са те?

 

 

– Да. Предвиждам и ще ги съобщя на пресконференция във вторник (8 юни).

 

Все още нямам отговор от СЕМ. Аз съм готов да задам следващи въпроси. Защо СЕМ е в тишина – става дума за действащи закони? Тезата, която три пъти повтаря г-н Кошлуков: “Не съм прекъсвал. Не съм прекъсвал”, не е вярно. Той прекъсна и това се случваше многократно. Националната телевизия се превърна в партийна кабеларка.

 

Започна разследване срещу Ангел Папалезов – директора, който отговаря за престъпленията, свързани с културните ценности в МВР ?

 

– Аз знам причините за това разследване. С него се познаваме отдавна и започнахме работа веднага. Той е бил заснет как влиза в министерството, как носи материали със себе си. Видели са колко пъти влиза тук при мен и има хора, които са се почувствали заплашени, тъй че инициативата ми е ясно откъде идва. Целта е той да бъде сплашен, той да бъде оставен встрани от всичко, което върша. Няма да го позволя. Този човек ми е нужен и той ще работи с мен.

 

Има ли нещо, което като министър искате на всяка цена да постигнете?

 

– Искам да намеря данни за много безобразия, както ги определям. Ще искам да знам истината за ремонта на “Цар Освободител”, за ремонта на Лъвов мост, за ремонта на паметника Левски, за други културни институти. Също как бяха създадени музеи, които не работят.

 

Колко Закона за изменение и допълнение ще успеете да оставите в наследство на следващия парламент ?

 

– Общо четири. Закона за културното наследство, Закона за закрила на културното наследство, който е комичен. Към него прибавям и Фонд “Култура”, както и нещастният опит за меценатство и постъпленията от хазарта. В момента те са единствено от Държавния тотализатор, което е много смешно. Той трябваше да обхване целия хазарт, но изглежда, че някои министри са били много близки с хазартните босове и самия Васил Божков.

 

Има неща и по закона за авторски права и закона за радио и телевизия. Надявам се всичко това да тръгне и да премине в бъдещият парламент.

 

Какво трябва да се промени, за да се превърне културата в приоритет на управляващите, не само на думи ?

 

– За да се промени и стане приоритет, първо е нужна работеща система в образованието, която да насърчава този дух, да насърчава желанието за култура, да насърчава дори желанието да бъдеш участник в тази култура. Това също беше по някакъв начин посечено през последния период. Часовете за изобразителни изкуства, часовете по музика бяха драстично съкратени, липсва отношение към тези изкуства. Млади хора не познават какво е класическата музика, за какво служи симфоничният оркестър, те не знаят какви са инструментите дори вътре. Има много възможности това да се промени.

Dnevnik

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар