Велислав Минеков

Проф. Минеков: Винаги съм имал ясна позиция и съм говорел открито

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

 Творецът Велислав Минеков беше съорганизатор на продължителните протести през лятото и есента на 2020г. В София протестите често се провеждаха в т. нар. триъгълник на властта (долу) – частта между сградите на Президентството, Народното събрание и Министерски съвет.

„Малкият стадион“ е незабелижимо софийско квартално заведение близо до центъра на града. Пред входа виси малка табела с ястията за деня, нищо друго. Слизаш едно стъпало надолу и влизаш в ниски, задимени сутеренни помещения. Стените са боядисани в бледо жълто, масите са покрити с мушами.

 

В помещението най-отзад седи скулпторът Велислав Минеков с двама приятели. През изминалата година той беше няколко месеца министър на културата в служебното правителство. Той спечели уважението на много хора в страната, тъй като разчисти министерството от корупция. „Жалко, че не е министър-председател“, казват двамата му приятели, „той би бил правилният и най-добрият.“ Минеков се усмихва на тези думи и промърморва нещо за опровержение.

 

„Отровното трио“

Скулпторът е известна величина на българската творческа сцена от дълго време. А от две години го познава и цялата страна. 63-годишният мъж беше един от водачите на масовите протести през лятото и есента на 2020г. Тогава стотици хиляди човека в цяла България излязоха на улицата в продължение на месеци срещу правителствения шеф Бойко Борисов. По това време Борисов беше на власт като министър-председател с кратко прекъсване вече едно десетилетие и беше създал система на клиентелизъм, белязана от злоупотреба с власт, корупционни афери и контролирано правосъдие.

Минеков и двама съратника организираха в столицата София протести всяка вечер. Борисов наричаше тримата презрително „отровното трио“. Няколко месеца по-късно, през пролетта на 2021г., премиерът и неговата национал-консервативна партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) загубиха изборите. От края на 2021г. в България на власт е реформаторско правителство на четворна коалиция. Този кабинет също е резултат от гражданските протести.

 

България не е единствената страна, която наскоро привлече вниманието на цяла Европа към себе си с големи граждански протести. През изминалите години почти във всички страни от Централна и Югоизточна Европа хората излязоха на улицата, за да искат повече демокрация, върховенство на закона и добро управление.

 

Такова е наблюдението и в Индекса на трансформация на Бертелсман (Bertelsmann Transformation Index) 2022. BTI констатира в целия свят развитие в посока повече авторитаризъм, като обаче подчертава положителната роля на гражданските общества в някои региони, сред които и Централна и Югоизточна Европа. „Гражданските общества често са последният и най-твърд бастион за съпротива, отчасти с цената на големи жертви, срещу самодържавието“, констатира BTI 2022. „Те имат успех при заклеймяването на корупцията и злоупотребата със служебно положение, като например в България, Румъния, Словакия и Чехия успяха да доведат до политическа промяна.“

 

Предводител на протестите по случайност

Велислав Минеков също е дал лична жертва при своето участие срещу самодържавието, корупцията и злоупотребата със служебно положение. И то още преди лятото на 2020г. След края на следването си в Националната художествена академия в София през 1986г. скулпторът следва още две години в Хамбург. Това се случило малко преди началото на промяната в страните от Източния блок. За много хора в Източна Европа по това време Западът бил мечта. Минеков можел да остане в Германия. Но той избрал България. Страна, което през 90-те години потънала в изключителна бедност.

 

В един студен пролетен ден Минеков е в своето ателие в стара фабрика в югоизточната част на София. Високото помещение е пълно със скулптури, инструменти, работни материали и книги, по стените висят плакати и фотографии с творенията на скулптора. Ателието се отоплява от чугунена печка на дърва, тъй като Минеков не може да плати разходите за парно.

 

„Винаги съм имал ясна позиция и съм говорел открито“, обяснява творецът на въпроса как е стигнал до там, че да се присъедини към политически протести. Понякога това имало опасни последици: Той вече се е изплъзвал от нападения на биячи. През юли 2019г. колата му била подпалена.  Случаите така и не били разкрити.

 

Предводител на протестите през лятото на 2020г. Минеков станал по-скоро случайно. В началото на юли същата година в офисите на българското Президентство се търсели двама сътрудника за българския президент Румен Радев. Радев се бил профилирал като критик на широко разпространената корупция. След акцията по претърсване, която в България продължавала да се възприема като своеволие, Минеков призовал във Фейсбук към протест. Той очаквал няколко десетки участника. Дошли хиляди.

Това бил моментът, в който Минеков и двамата му съратника, адвокат Николай Хаджигенов и PR експертът Арман Бибикян, се събрали – онези трима, които по-късно били наречени „отровното трио“. В продължение на над 100 дена те организират ежедневни протестни акции. Минеков говори с възхищение за това. „Навсякъде в България и дори в чужбина имаше протести“, разказва творецът. „В този период шефът на правителството почти не се показа в София, беше го страх от нас, народа.“

 

Бивол и АКФ разкриват нередности

През изминалите години България отново и отново е преживявала такива протести, къде по-малки, къде по-големи. Често те са предизвикани от публикации на граждански обществени организации за нередности в страната. Двете най-важни сред тях са разследващият портал Бивол и Антикорупционният фонд (АКФ).

 

Бивол, на немски „Stier“, е разследващ портал, който разкрива случаи на злоупотреба със служебно положение и корупция на най-високо политическо ниво и в държавния апарат. Бивол е създаден през 2010г. от журналиста Асен Йорданов, има само няколко сътрудника и се издържа единствено от частни дарения. Въпреки това със своите разкрития през последното десетилетие порталът играе значителна роля в българската общественост и политика. Например с доклади за това, как в България се е злоупотребявало с парите от ЕС или политици от правителството са оказвали влияние върху правосъдието – това доведе многократно до политически кризи в страната, като с него се занимаваха също и органите на ЕС.

 

Основателят на Бивол Асен Йорданов е филолог по образование и след падането на диктатурата става журналист. Още през 90-те години той си създава име в бранша със своите разследващи доклади. „Всички вестници, в които съм работил“, шегува се Йорданов, „бяха купени в един момент от олигарси.“

 

„Ще продължавам, докато съществувам.“

 

За това на дневен ред в България са мръсните кампании на политически контролирани медии срещу Бивол. Самият Йорданов многократно е нападан от непознати. Той обаче казва: „Не мога да бъда сплашен или купен. Ще продължавам, докато съществувам.“

 

Колкото твърдоглаво основателят на Бивол държи на работата си, толкова песимистично той оценя нейното въздействие. „За съжаление дълбоко в корените си България не се е променила“, казва Йорданов. „До сега имаше само козметични промени. За това съм скептичен и към новото правителство.“

 

По подобен начин виждат нещата и сътрудниците в антикорупциония фонд. АКФ е необичайна неправителствена организация, в която журналисти, юристи, бивши прокурори и полицейски следователи гледат системно под лупа работата на правителството и държавните институции – от мониторинг на изборите до проверка на държавните разходи. Съучредител на АКФ през 2014г. е журналистът Николай Стайков. „Надеждността на журналистиката беше и е в България минимална, тъй като повечето медии са политически зависими“, казва той. „От там и идеята за такава организация.“

Най-успешният случай до сега, който АКФ разкри, беше т.нар. апартамент гейт през 2019г.  При него се оказа, че множество политици от правителството и висши държавни служители са придобили луксозни жилища в София много под пазарната цена. Много от тях се оттеглиха от поста си. Тези случаи нямаха наказателни последствия.

 

Николай Стайков и адвокат Лора Георгиева работиха заедно по апартамент гейт. „В такива случаи ние подхождаме в две посоки“, разказва тя. „От една страна публикуваме за обществеността много лесно разбираема информация, в повечето случаи кратки видеа. От друга страна изпращаме обхватни досиета към прокуратурата. За съжаление най-често получаваме само кратки отговори или не получаваме такива, в повечето случаи не се започват и разследвания.“

 

Български дефицит на демокрация

Гражданското общество между мобилизацията и безсилието. Така би могло да се опише състоянието на много граждански активисти в България. Подобно е виждането и на Елица Маркова. Повече от две десетилетия дипломираният експерт по международни отношения работи за български граждански организации. Понастоящем тя е проектен координатор към Институт Отворено общество в София. „Имаме много живо и многообразно гражданско общество“, казва тя. „Предишните властимащи се отнасяха с него обаче изключително враждебно. Не бяхме партньори.“

 

Все пак Маркова намира за много по-тежък друг проблем. В българското гражданско общество е концентрирана много специализирана компетентност, тъй като много от добре образованите хора предпочитат да работят в структури, в които могат да разгърнат себе си свободно и да са независими. В държавни и обществени институции случаят често не е такъв или това е така само с ограничения. „Тази липса на компетентност в администрацията и в обществените служби е сериозен дефицит на демокрацията“, казва Маркова.

 

Такива наблюдения тя прави не само като сътрудник в гражданска организация, но и в друга роля: тази на дългогодишен експерт за България във връзка с индекса на трансформация на Бертелсман. „Да работя за BTI по докладите за страните  е много добра възможност за мен да разбера какво се случва в тази страна“, казва тя.

 

Съвместно с колегата си Боян Захариев, също сътрудник в Институт Отворено общество, за целите на докладите тя оценява множество политически, социални и икономически данни за България и консултира местни експерти преди проектът на документа да се изпрати на BTI координаторите. „Това е дълъг процес“, казва Маркова, „защото BTI се различава от другите показатели като Freedom House или Nations in Transit, тъй като той не само отразява информация относно едно-единствено ключово понятие като демокрация или корупция, но навлиза и много по-надълбоко в структурите на страната.“

 

Министър срещу корупцията

Велислав Минеков също се оттегля след поста си на министър на културата през изминалата година в ролята на внимателен наблюдател – засега. „Като служебен министър предадох на Комисията за борба с корупцията много документи за злоупотреба със служебно положение и нередности в министерството ми“, разказва скулпторът. „За съжаление до сега без последици.“

Какво е било лично за него изведнъж да бъде най-горе в политиката? И защо не е искал да продължи като министър на културата? „Беше много напрегнат период“, казва Минеков. „Работех непрекъснато, постоянно говорех в парламента …“ Прави пауза и после казва: „Загубих и много добри познати и приятели.“

 

Като министър той видял в документацията, че творци, с които е бил приятел, са получили неправомерно за минимални дейности или проекти големи суми от държавния бюджет. Той направил така, че всичко това да спре. „Не мога да бъда приятел с такива хора“, казва той.

 

Превод на статията „Силата на множеството“ от месечното списание на фондация Бертелсман, която сравнява качеството на демокрацията, пазарното стопанство и управлението на правителствата в 137 развиващи се страни и страни в преход

 

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар