Проф. Минеков: Фандъкова я очаква унизителен крах, вярвам на Мая Манолова

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Известният скулптор проф. Велислав Минеков бе сред интелектуалците, които днес се срещнаха с гражданския кандидат за кмет на София Мая Манолова. Сред събитието OFFNews разговаря с него.

– Проф. Минеков, присъствието Ви на това събитие подкрепа за кандидатурата на Мая Манолова ли е?

– И за нея. Естествено аз като десен човек първо подкрепям дясното. Но искам промяна в общината и се надявам. Вероятно на изборите в София ще има балотаж и на балотажа ще гласувам за този, който е опозиция на Фандъкова. Ще вложа всички сили и дори ще агитирам, защото това е много важно. Не става въпрос само за избор на кмет, а това е важна крачка към завръщане на откраднатата ни държавата и към завръщането на демокрацията, която беше унищожена.

– Говорите за една много тежка дилема пред десния човек.

– Не ще и дума. Голяма е дилемата. Голяма е защото това признаване е трудно. Откровено казано – имало е период, в който г-жа Манолова никак не ми е била симпатична. Досещате се за какво време говоря.

– Имате предвид протестите срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и подкрепата на г-жа Манолова за правителството на Пламен Орешарски тогава.

– Да, тези хора не заслужаваха тази подкрепа, но Манолова постъпи достойно, отчитайки, че това е било нейна голяма грешка. Вярвам на думите ѝ. Мисля, че тя е почтена. Вярвам в нейната почтеност. Аз имах честта да се запозная с нея преди три месеца. За съжаление тогава бях в много тежка ситуация. Потърсих нейната помощ. Тя беше адекватна, прие ме, изслуша ме, даде ми кураж и мога да кажа, че съм ѝ задължен и изключително благодарен.

– За палежа на колата Ви ли говорите?

– Няма да коментирам, но това беше една серия от акции, които бяха насочени срещу моята гражданска съвест. Възнамерявам да се срещна на един сериозен разговор и с кандидата на Демократична България Борислав Игнатов, и с кандидата на Спаси София Борис Бонев. Искам да споделя с тях това, което мисля за общината. Това, което определям като нищета, грабеж, унищожаването на културното ни наследство. На всяка цена държа да има промяна в Столична община. На всяка цена. Защото това ще е ново начало. И когато говорим за бъдещи намерения, трябва да се сетим и да направим проверка на това, което се е случило в миналото. Защото там има много ужасии, които се вършеха за пари.

Нека да ви припомня моите странни и загубени битки по отношение на паметника на Цар Освободител, по отношение на бутафорията, известна като Ларгото, по отношение на обекти, които са паметници на културата в София и които бяха унищожавани постепенно. Искам това да спре, защото съсипаха визията на града ни. Ние сме недостойни за туризъм. В България вече има далеч по-интересни градове, отколкото София. Далеч по-чисти, далеч по-красиви. Да не говорим за другите фактори като парковата среда, като въздуха, който дишаме. Нещастието е отвсякъде.

– София ли е началото на промяната?

– Абсолютно.

– От каква друга промяна се нуждае София?

– По отношение на градската среда София не може да се сравнява с никоя европейска столица, дори и с провинциален град в Германия, Чехия, ако щете и в Унгария. Просто няма визия. Визията е как да се откраднат едни пари от общината. Това е единственото. Когато се краде, средствата, които остават за тази градска среда, са мизерни и нищожни, симулация на действие. Струва ми се, че корупцията наистина е огромна. Общината през последните години беше фабрика за милионери. Представете си колко имена там направиха огромни средства и натъпкаха джобовете си. Колко народ се издигна само с леко присъствие в общинските съвети.

– Онзи ден премиерът Борисов, знам, че много го обичате, в интервю за бТВ заяви, че ако Фандъкова загуби изборите, това ще се пише на сметката на софиянци.

– Така ли? (смее се). Това е положителна сметка. Това е добрата сметка, защото няма да сме на сметката, от която губим толкова години наред. Този път сметката ще се нарича печалба и аз ще съм щастлив и доволен, ако се случи. Аз съм имал срещи с г-жа Фандъкова. За съжаление бях разочарован още по време на случая с паметника на Арналдо Цоки. Тогава тя ми сподели, че ще направи комисия, тъй като аз не видях нито съгласуван проект от Паметници на културата, нито решения за действие, които бяха странни. Там реставрационен проект дори не е бил предлаган. Не мога да си обясня защо беше цялото това унищожение на този паметник. Беше накалъпен и пребоядисан в името на парите. Фандъкова не направи комисия. След протестите за бутафорното Ларго също обеща да направи комисия – нямаше такава.

Вижте какво се случи с ул. “Граф Игнатиев” и “Свети Седмочисленици”! Там тя създаде някаква комисия, а след това трябваше да се прави нова комисия, която да прегледа работата на първата комисия. Нито едната, нито другата излязоха с някакво ясно решение. Бедата е в естетиката. Управлявайки ни прости хора, те не са естети. Те са с примитивен мозък, не знаят какво е красиво. Не знаят какво е достойно и величаво в този град. Единствените им интереси са финансови. С цялата си мизерна мозъчна дейност, те унищожават и малкото, което имаме. Не само парковата среда, те унищожават улиците ни, бъдещето ни с това свръхзастрояване. Унищожиха миналото ни с унищожаването на паметниците на културата.

– Защо дясното в България винаги се спъва в един и същи камък? Сега на избори едни и същи избиратели ще се чудят кого да подкрепят  – Борислав Игнатов, Борис Бонев или Мая Манолова, която също е подкрепена от десни партии. Отсреща ГЕРБ е само с Фандъкова.

– Това разединение ме дразни, но единната кандидатура на Фандъкова не е единна. Тя е кандидат на падишаха и се явява там по негова заповед. За съжаление вече сме виждали такъв крах, както стана с “майката на нацията”, г-жа Цецка Цачева. Спомняте си, че тя беше насилена от премиера да се кандидатира за президент, което беше абсурд в това противоборство. Аз не познавам човек, на който да не му е било ясно каква ще е загубата. Дори г-н премиерът я определи като глупава. Това пък е толкова обидно. Аз не знам тя как изобщо си позволи да остане в тази партия и на тези постове, които имаше, след подобна обида. В момента гледаме същата ситуация. Мисля, че в един момент г-жа Фандъкова беше силно разколебана. Тя до последния момент не желаеше да заяви своите намерения да бъде още веднъж кмет на София. Единствената подкрепа, която тя получи, бе от този същия премиер. Предполагам, че нейният крах на предстоящите избори ще бъде едно действително унизително дело. Съжалявам за това.

– Бяхте на последния протест срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор, организиран от инициативата “Правосъдие за всеки”. Хората, които се събират сега, са много по-малко от тези на протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски. Може би много хора не разбират какъв е големият проблем. Вие как бихте го формулирали?

– Имаме една унищожена гражданска активност и една смляна гражданска съвест. Всичко това е следствие от управляващата ни диктатура. Много хора не смеят да участват в такова нещо. Много мои колеги, приятели се чувстват заплашени – напълно ги разбирам. Ако времената се сменят, ако демокрацията се завърне, протестиращите няма да бъдат толкова малко.

Другото е, че тези кандидат-кметове, които изброих (Игнатов, Бонев, Манолова), трябва да участват по някакъв начин във всеки един протест – независимо дали е срещу Гешев, или в подкрепа на медицинските сестри. Те трябва да добият смелост да се явяват и да стоят в защита на тези наши идеали. Ако утре, това което се очаква, наистина се случи в прокуратурата, ако утре имаме нов кмет, то новият кмет много бързо може да намери в косите си белязани банкноти и да бъде окован, както се случи с кметицата на “Младост” Иванчева. Това е опасно дело. Те не знаят за това и не го очакват, но диктатурата е страшно нещо. А се задава тежка диктатура при един подобен избор.

– Като гледате какво се случва в Радиото, мислите ли, че можем да сме по-несвободни?

– Разбира се. Държавата е оплячкосана дори по отношение на медиите. Знаете къде е основната част на медийното пространство. Повече от 90 процента от медиите работят в подкрепа на управляващите. Това е комично. Медиите са коректив, те не са инструмент за хвалебствия. Хвалебствията могат да се пишат в грамотите и некролозите. Нищо повече! Но медията е основен фактор за информиране на населението. Когато медиите бъдат потиснати, тогава демокрацията изчезва. Казал го е Милош Форман. Спомнете се тези думи.

– Значи голямата опасност е да загубим и последните 10 процента.

– Може да се случи в съвсем скоро време. Зависи от изборите в София и от избора на главен прокурор.

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар