Проф. Нина Дюлгерова: Прогнозите са за нова вълна от поскъпване на тока съвсем скоро

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Всеки човек в различен етап от своя живот се увлича от играта “Монополи”. Характерното за нея е, че играчите се стремят да завладеят и удържат улица, фабрика, затвор или ресурси. В съвременния свят в обект на конкуренция и надпревара устойчиво се превърна енергийният микс. Глобалното и регионално политическо и икономическо пространство се изпълни с информация за преговори, декларации и решения, в които преобладава диктата, ориентиран към контрол и ограничения. Това много ярко се прояви през последните години в Парижкото споразумение за климата, в Зелената пътна карта на Европейския съюз и в разнообразието от национални политики, насочени към защита на специфични държавни интереси. Не на последно място, в тази надпревара за влияние в енергийния сектор, се позиционират корпоративните интереси. И тук не става въпрос за превърналото се в аксиома неоспоримо присъствие на високотехнологичните компании.

Повишеното потребление на електроенергия увеличава значението на енергийния микс, в който йерархията и количественото присъствие на различните видове източници е много динамично. Доскоро в тази стратификация устойчиво челните места заемаха конвенционалните суровини (нефт и газ), ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове и производството на енергия от въглища. Не на последно място през последното десетилетие се наложи политиката на поощрение, най-вече в Европейския съюз, на възобновяемите източници, незaвисимо от техния скромен коефициент на полезно действие.

Факт е, че в ЕС, независимо от гласуваната зелена пътна карта, няма единство по отношение на използването на въглищата, най-вече от ощетените от тяхната забрана Полша, Чехия и България. Разликата в политиките на тези три държави е, че Прага и Варшава много активно и настойчиво защитават своите национални интереси, докато София продължава да бъде повече зрител отколкото активен и адекватен защитник на интересите си на енергийното поле.

Парадоксът е не толкова в политическия натиск на европейските институции, работещи в името на намаляване на вредните емисии на Стария континент, колкото във факта, че в държавите извън ЕС, като например Турция, отсъстват подобни ограничения. Това им позволява да бъдат по-конкурентни на енергийния пазар. Резултатът от тази политика на Брюксел ще доведе до ограничаване на възможността на голяма част от тези държави самостоятелно да решават своите енергийни потребности.

Интересен е случаят с развиващите се процеси в ядрената енергетика. В почти всички глобални и регионални енергийни сценарии, с изключение на Германия и кръгът около нея, атомната индустрия е на първите места в енергийния микс на бъдещето. През последните месеци се наблюдава динамична трансформация в тази област. България отново е една от потърпевшите. От производител и износител на енергия, най-вече от АЕЦ “Козлодуй”, държавата целенасочено върви към намаляване на нейните възможности за производство на енергия.

България се отдалечава от страни членки на ЕС като Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния и извън ЕС – Турция, които активно правят планове, строят или разширяват броя на атомните реактори на своя територия. Достатъчно е да погледнем Полша, която от най-въглищната държава в Европа прие енергийна стратегия за строеж на поне шест атомни енергоблока.

В България, обаче дългогодишният “експертен” натиск срещу довършване на АЕЦ “Белене”, поставя София пред една нерадостна и “тъмна” за обществото перспектива.

Страната ни е част от “Зелената сделка” и основните ТЕЦ-ове на въглища, които произвеждат повече от 40% от електричеството в момента, ще бъдат затворени в близко бъдеще. Затварянето на такива съоръжения се очаква във всички страни членки на ЕС, а икономическото развитие на Европа изисква все повече електроенергия. Бизнесът в България вече усети недостига на евтина електроенергия, а високите цени на тока на борсата не само затвориха редица заводи, но са основна движеща сила на покачващата се инфлация. А прогнозите са за нова вълна от поскъпване на електроенергията и то съвсем скоро.

Ето защо политическият елит, колкото и да е в криза, трябва да се събуди от летаргията и да намери визията за своевременно стабилен и надежден източник на електроенергия, който неминуемо минава през развитие на атомната енергетика. Нещо повече – защитната цена на проекта АЕЦ “Белене” е 60 евро на МВтч, а цените на тока за бизнеса на борсата през август достигнаха 400 лв. за мегаватчас в сегмента “Ден напред”, т.е. втората атомна централа спокойно може да бъде конкурентна на борсовия пазар, стига някои да посмее да “размрази” проекта.

Идеята за изместването на производството на енергия чрез въглища с използването на водрод, позволява преструктуриране и скрита или явна приватизация на различни енергийни източници. Не трябва да се забравя, че преследването на идеята за монопол върху енергията, както днес, така и в бъдеще, ще бъде основен мотив и ориентир за трансформациите в енергийния сектор.

Намаляването на държавното участие в тази сфера засилва безконтролната корпоративна дейност, която категорично е в ущърб на обществата. Не трябва да се забравя, обаче, че голяма част от политическите намерения остават в сферата на хипотезите, което може би, ще даде възможност да се намери решение, което да действа на принципа “и вълкът сит, и агнето цяло”.

Познатата досега енергийна картина на триъгълника производство-транзит-потребление може коренно да се промени след като стана известно, че в Китай вече има завод за производство на агрегати, с които се получава енергия от по-високи вибрационни нива. Светът се променя, но дали задкулисието, политиците и обществата са готови за предизвикателството монополът върху енергията да доведе до по-големи катаклизми и нови зависимости.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар