Първолаците в кварталното училище, но не и в гетата – България

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Новите правила за прием на децата в първи клас, които задължават почти всички да бъдат записвани в кварталните училище, се оказва, че няма да важат за абсолютно всяко дете. За българчетата – да, но за тези от семейства на малцинства, които живеят в кварталите тип гета, ще се практикува по друг начин. И по-конкретно те ще бъдат записвани в първи клас в други училища, които са извън квартала, в който живеят. Целта е да бъде разбит моделът на на изцяло ромски паралелки и дори изцяло ромски училища. Които не помагат на децата от този етнос да се интегрират. А даже напротив, допълнително ги отделят от обществото, тъй като те общуват само с ромчета и дори не успяват да научат български език.

Тази стратегия може и хипотетично да доведе до желаните резултати, но не се посреща еднозначно от всички родители. “Ние сме притеснени от гледна точка на това, че се създава постоянно напрежение и различни линии на противопоставяне между различните родители, независимо дали те са родители на деца от ромски произход, от български, деца със специални потребности и т.н. Изпаднахме в ситуация, в която за началното училище родителите се състезават въз основа на неясни критерии за няколко елитни училища в София и в по-големите градове”, коментира пред бТВ Пламена Николова от Национална мрежа за децата.

“В закона остана едно положение, в което не се допуска сегрегация на паралелки. Но в него така и не беше прието, че не трябва да се допуска сегрегацията на цели училища. Затова тези училища, за съжаление, продължават да съществуват. Уседналостта ще го бетонира, а няма да реши проблема”, смята още тя. “Ромските общности са много различни, в някои части на България децата дори не говорят български, родителите не говорят в семейството. При тях е почти задължително, за да се осъществи интеграция, те да започнат да учат в българско училище и още от предучилищните групи да се изведат от тази среда”, каза още Пламена Николова.

“Тези хора, които живеят в кв. “Христо Ботев”, могат да избират не само моето, но и останалите квартални училища или пък училищата от цяла София. Никой не задължава родителя да записва детето си там, където живее в ромския квартал. Те и в момента избират и се класират със съответните точки. Например миналата година при нас в подготвителните класове са се обучавали 46 деца, но 7 от тях са заминали и са се записали в други квартални училища”, отбеляза Латинка Ковачева, директор на 94-то СУ “Димитър Страшимиров” във въпросния столичен квартал, който е един от тези с най-многобройно ромско население. “При нас паралелките са 100% ромски, защото децата, които се обучават в това училище, живеят в кв. “Христо Ботев””, допълни тя.

По думите на Ковачева в много ромски училища качеството на образованието е доста високо. “Наблюдава се и обратната ситуация – ученици, завършили основно образование в общински училища, се връщат при нас и продължават образованието си до XII клас”, поясни тя.

Според Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), в предложението не става въпрос за привилегии, а за политика, която вече се реализира над 10 г. Говорим за създаване на възможност, не за задължение на общината или за предоставяне на допълнителни права, подчерта тя.

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар