Първо

Първо “да” за спиране на заседанията на комисиите в НС в предизборната кампания

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Правната комисия прие промени в парламентарния правилник, които предвиждат по време на кампания да не се провеждат редовни пленарни заседания и заседания на комисиите. Комисията разгледа четири проекта на решения във връзка с измененията в парламентарния правилник.

По предложение на “ПП-ДБ” бе приета редакционна поправка, с която, заседания на парламента да не се провеждат за времето от откриването на предизборната кампания до свикването на новоизбраното Народно събрание, предаде БНР.

Редакционната поправка представи Стою Стоев. Тя бе гласувана с 13 гласа “за”, петима – “против” и един “въздържал се”. Приетият текст предвижда:

“За времето от откриването на предизборната кампания за избори на народни представители за Народно събрание до свикването на новоизбраното Народно събрание не се провеждат редовни пленарни заседания и заседания на комисиите. В този случай сроковете по този правилник спират да текат, с изключение на сроковете за писмени отговори”.

Депутатите от правната комисия отхвърлиха предложение на “БСП за България”. То бе обосновано от народния представител Мая Димитрова. Тя посочи, че основното правомощие на Народното събрание, а именно неговата контролна функция, се ограничава с приемането на въпросните текстове. Тя предложи изключение за парламентарния контрол, който да продължи да се провежда по време на кампания. Предложението бе отхвърлено с три гласа “за”, нула – “против” и 16 “въздържали се” .

Депутатите гласуваха единодушно с 19 гласа “за” измененията в правилника, свързани с възнагражденията на депутатите и предложението изрично предвиждащо да няма двойни заплати.

Петър Петров коментира, че въпросното предложение е направено за избягване на съмнение във връзка с медийни публикации и изказвания. С приетите текстове се предвижда възнагражденията на народните представители да се начисляват от деня на полагане на клетвата от народните представители, до деня, предхождащ деня на полагането на клетва на народните представители, избрани в следващото Народно събрание. Радомир Чолаков обясни, че редакцията е съгласувана с финансова дирекция на Народното събрание.

Промени в НК за жертвата на сексуални престъпление

Правната комисия прие на второ четене промени в Наказателния кодекс. С тях се транспонират изисквания на европейска директива, свързани с гарантиране правото на жертвата на сексуални престъпление да се възползва от правото на защита в достатъчно дълъг срок след навършване на пълнолетие, предаде БТА.

От Министерство на правосъдието Ирена Борисова, държавен експерт международно правно сътрудничество, заяви, че срещу България има наказателна процедура. Тя цитира становище на ЕК, в което е посочено изрично, че най-младите жертви нямат възможност за защита, по което и да е престъпление на Наказателния кодекс. Тя подчерта, че в становището на ЕК се посочва, че този срок следва да е съобразен с тежестта на въпросното деяние и изтъкна, че според ЕК за много от престъпленията, изброени в директивата, страната ни не е гарантирала, че тяхното наказателно преследване е възможно в достатъчен срок след навършване на пълнолетие на малолетните лица. Ние следва да намерим наш начин, по който да изпълним това задължение, разясни Борисова.

От прокуратурата изтъкнаха, че с текстовете се променя цялата концепция в Наказателния кодекс относно давността на престъпленията и настояха да бъде обмислен друг подход, като посочиха, че най-лесният би бил да се обмисли увеличаване на наказанията.

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС заяви, че е готов да подкрепи предложения, които да гарантират бързото производство на такива дела, свързани със сексуални посегателства срещу малолетни и непълнолетни лица, а не да се увеличава давностният срок за тях. Той заяви, че е готов да подкрепи увеличаване на наказанията. При нас това не се счита за добра практика да има давностен срок от 25-30 години. Този човек ще стане на 40 години и вие ще му дадете тогава справедливост, добави Балачев.

Борисова отговори, че в момента се подготвя промяна в европейската директивата, като там предложените давностни срокове надхвърлят 20, 25, 35 години. Опитваме се да покажем каква е тенденцията за европейското право, добави експертът. От Министерство на правосъдието заявиха, че законопроектът е съгласуван с прокуратурата и с Върховния касационен съд.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар