Равносметката: Падението на един европейски куртизанин

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Европа ще се преструва, че не забелязва протестите в България, докато не види гърба на Борисов

В българския език се е настанила френската дума „куртизанка“, но присъствието на „куртизанин“ е почти незабележимо. Усеща се лингвистичен сексизъм, който е несъвместим с европейската ориентация на държавата. Ерата на премиера Бойко Борисов показа колко важно е да признаем достойнството на онеправданата дума, защото чрез нея се представя най-кратко и точно неговото място в компанията на европейските лидери. Освен това се дава ключ за разбиране защо Европейската комисия гледа като сфинкс протестите в България срещу Борисовото управление и се въздържа от реакция.

За разлика от „куртизанка“, която е синоним на луксозна проститутка – или казано на днешен език „мутреса“, – „куртизанин“ не е мъжка проститутка. Подобно определение не може да се прикачи на премиер с изявена мъжественост. Речникът на българския език дава следните синоними на куртизанин: ласкател, лакей, подлизурко, лицемер, сервилен. Нито един не е за хвалба, но ако се навлезе по-дълбоко в етимологията, ще се разбере, че думата има аристократичен произход и означава дворянин с изтъчено поведение, човек с изключителна любезност.

Борисов се върти във висшите среди на ЕС като приятел на всички.

Станал им е като домашен любимец,

който ги гледа предано, без да може да им изрази с думи чувствата си, защото не говори техните езици. Докато нямаше заплаха от коронавирус, прегръщаше и целуваше наред всеки срещнат „колега“, с което изчерпваше комуникативните си способности. Сега само ги побутва, но те си знаят, че им казва същото. Такава безобидна международна персона няма как да не се радва на общо снизхождение.

В Европейския парламент през миналия мандат се прочу румънският евродепутат Дан Замфиреску от националистичската партия Велика Румъния, която призоваваше да се разстрелват опонентите й по стадионите. В Брюксел и Страсбург обаче той бе по-тих от водата и по-нисък от тревата. Никой не си спомня да е правил изказвания или поне да е отправял въпрос. Но той остана в историята на европейския парламентаризъм, защото гласуваше винаги с „Да“. Неговото одобрение бе гарантирано дори когато се гласуваха противоположни тексове. Замфиреску бе свързващото звено между спорещите страни, защото подкрепяше всички. Германското списание „Шпигел“ преброи през 2013 г., че е гласувал 541 пъти с „Да“ и нито веднъж  с „Не“ или „Въздържал се“. „Гласувам с да, защото съм съгласен с всички предложения, не мога да си спомня кога беше последният път, когато гласувах с не“, обясни той пред изданието. И как да не гласува одобрително, като за него бе важно просто да отчете присъствие на поредното заседание, за да получи полагащите му се тогава 152 евро. Без да се налага да вниква в смисъла на гласуваните текстове, той ги подкрепяше, за да не дразни никого, и си вземаше парите.

Нещо подобно личи в поведението и на нашия премиер на европейската сцена. На всеки Европейски съвет ни обяснява какви пари е успял да изкрънка, без да се разбира каква е позицията на България при споровете между различни групи държави. По изключение, на последния Европейски съвет през юли британският всекидневник „Файненшъл таймс“ регистрира негова остра реплика срещу холандския премиер Марк Рюте, но още същия ден той се примъкна до него, за да се снима как го побутва с лакът и да пусне снимката в профила си във Фейсбук с придружаващ текст „Пълен синхрон“.

Реклама

На срещите на високо равнище рядко се споменава България, защото държавите се персонифицират чрез своите лидери. Ако лидерите създават напрежение във висшите европейски среди, приковават вниманието към своите държави. Затова чепати персони като унгарския премиер Виктор Орбан и полските му колеги от „Право и справедливост“ постоянно са обект на повишено внимание, докато

Борисов се смята за безпроблемен

Точно такова е отношението и към България, макар че по въпросите за върховенството на закона, корупцията на високо равнище и свободата на медиите тя е много по-зле в международните неправителствени класации от Унгария и Полша.

Има и още една причина за двойния стандарт. В европейските политически семейства действа принципът за солидарност, докато някой не компрометира тежко репутацията на фамилията. Председателят на ПЕС Сергей Станишев подкрепяше до последно лидерите на румънската социалдемокрация Виктор Понта и Ливиу Драгня, докато не подадоха оставки заради обвинения в корупция. Европейската народна партия проявява същата солидарност с Борисов въпреки протестите, защото все още няма признаци българската прокуратура да рови в чекмеджето му с парите. Но ако испанската прокуратура хвърли светлина върху аферата с „Къщата в Барселона“, най-вероятно топлите европейски връзки с Борисов ще изстинат.

В романа си „Величие и падение на куртизанките“ Оноре дьо Балзак пише: „Във висшето общество никой не тича подир доказателства, унижаващи човека“. Точно на това разчита българският премиер. Страховитият Механизъм за сътрудничество и проверка на Европейската комисия се превърна в негова пухена възглавница, защото предишният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, който го обезсмисли, му пращаше писма със сърчица, като игнорираше унизителните доказателства за вилнеещата корупция в българските управленски среди.

За да бъдеш куртизанин обаче, не е достатъчно просто да кимаш одобрително. Френският съдия, писател и основател на съвременната политическа философия Етиен дьо Ла Боеси (1530 – 1563), прави забележителен анализ на този феномен в „Разсъждения за доброволния слугинаж“ (Discours de la servitude volontaire). Той пише: „(Куртизанинът) не само задоволява желанията на господаря си, но и ги предугажда“. Сякаш това е текст под снимка на Борисов с германската канцлерка Ангела Меркел, която го направи европейски политик под своя патронаж. Премиерът едва ли знае кой е Етиен дьо Ла Боеси, макар че Българският културен институт в Париж се намира на улица „Ла Боеси“. Но това не пречи да следва указанията му, без да ги е чел.

Обединителен символ на протестните шествия са националните знамена, но тук-там се появява и европейският флаг. Може би някои от недоволните таят надежда, че Европа ще им помогне. Но тя е сляпа и глуха. Затова заслужават признание също протестите на нашите сънародници в чужбина под прозорците на европейските канцеларии. Така поне чуждите медии могат да им обърнат внимание. А европейският флаг не вреди, защото лишава Борисов от претенцията, че само той е гарант за европейската принадлежност на България. Той може спокойно да подаде оставка и да се отправи отвъд океана или другаде, но държавата ще остане в Европа.

Автор: СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ

Източник: „СЕГА“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар