Радев пред еврокомисаря по селското стопанство: Нужно е преосмисляне на прехода към зелена икономика

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

“Необходимо е преосмисляне на подходите и сроковете, в които се осъществява преходът към зелена икономика, както и анализ на социалните и икономически ефекти от въведените екологични изисквания в селското стопанство” – това заяви президентът Румен Радев по време на среща с европейския комисар по въпросите на селското стопанство Януш Войчеховски, който е на работно посещение у нас.

Двамата разговаряха на “Дондуков” 2. “Общата селскостопанска политика на Европейския съюз трябва да гарантира продоволствената сигурност чрез достъпни и качествени местни храни. Това изисква устойчивост в сектора на земеделието и условия местните фермерите да произвеждат конкурентна продукция, независимо от кризите, пред които се изправя Европа”, е заявил президентът, цитиран от  прессекретариата на държавния глава. 

Радев и Войчеховски са били единодушни, че продоволствената сигурност е от ключово значение за стабилността на Европа и гражданите й особено в контекста на редица предизвикателства в последните години като пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. Според двамата стандартите към европейското производство следва да са реципрочни с тези към внасяните от трети страни.

Президентът Радев е посочил и че европейските политики в сектора не трябва да водят до неравнопоставеност на производителите от ЕС спрямо конкурентите им от трети страни. Във връзка с това държавният глава е изтъкнал възникналите реални предпоставки за декапитализация на земеделските производители, които обричат ЕС на трайна социална, обществена и политическа нестабилност.

По думите на президента Европа не трябва да зависи от внос на земеделска продукция, а неспособността да се гарантират ниски цени и качеството на хранителните продукти води до влошаване на благосъстоянието на европейските граждани.

Президентът Румен Радев е посочил още, че ако се запазят настоящите ограничения, които имат земеделските стопанства в ЕС, то трябва да се намери начин тези изисквания да се спазват и от производителите, които внасят продукция от трети страни. В противен случай, според него, се обезсмисля търсеният екологичен ефект.

По време на срещата Януш Войчеховски е изтъкнал необходимостта от по-силни инструменти в политиката на ЕС в подкрепа на селското стопанство, особено в контекста на различни кризи. Той отбеляза и важното значение на подкрепата за малките и средните предприятия в Европа, се посочва в прессъобщението.

По-рано днес еврокомисарят по земеделието се срещна и със служебния премиер Димитър Главчев, а министърът на земеделието и храните Георги Тахов е запознал Войчеховски със състоянието на земеделието в България. Тахов е подчертал, че проблемите, предизвикани от COVID кризата, войната на Русия срещу Украйна, както и разразилата се впоследствие икономическа криза, са се отразили тежко от земеделските производители у нас и в ЕС.


Снимка: БТА

На брифинг в Министерския съвет Тахов каза, че предложенията на ведомството към Европейската комисия са, първо, намаляване на административната тежест върху земеделските стопани с цел предвидимост на получаване на подпомаганията към тях. “На второ място, предлагаме да се удължи с една година срокът за реализиране на проектите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., като самото разплащане да се осъществява и краят на реализацията на проектите да приключи през 2026 г.”, обясни земеделският министър, цитиран от БТА. 

Не на последно място, подчерта той, трябва да се помисли за увеличаване на праговете по “украинската помощ”, защото в някои страни в Европа те се изчисляват на хектар площ или глава животно и така големите фермери още през 2022 г. са стигнали тавана и оттам нататък не могат да се възползват от опцията на директните плащания.

Тахов посочи, че от министерството са изразили позиция, че от гледна точка на екологизацията наистина трябва да се подхожда по-предпазливо и стандартите на Зелената сделка да се наложат както на страни членки, и така и на страни, които не членуват в ЕС, а използват европейския пазар. “Знаем много добре, че това е един дългосрочен разговор, но много се надяваме той да започне от тук, от София”, коментира земеделският министър.

Войчеховски определи България като важна страна в ЕС по отношение на селското стопанство и осигуряването на продоволствената сигурност в целия ЕС, особено в тези трудни времена.

По думите му е важно да се посети страна, която е усетила в много голяма степен отрицателното въздействие първо на пандемията, след това на войната на Русия срещу Украйна. “Въздействието върху селскостопанските производители е осезаемо и имахме възможността да обсъждаме тези въпроси с президента на републиката, с министъра на земеделието и храните, с народни представители и с други заинтересовани страни”, посочи Войчеховски.

Той допълни, че в селското стопанство има две много деликатни теми, които са важни за стопаните както в ЕС, така и в България. Едната е Зелената сделка – въпрос, по който стопаните смятаха, че търпят ограничения. “Говоря в минало време, защото междувременно ние реагирахме на техните притеснения и направихме сериозни промени, свързани със сертифицирането. Също така със задължението 4 процента от земята да бъде използвана за екосхеми – сега това не е задължение, а доброволно решение, което дава възможност за повече диверсификация”, обясни еврокомисарят.

Другият въпрос, на който той обърна внимание, е свързан с гъвкавостта за държавите членки при избора на периода, през който да се прилагат мерките. В момента всяка държава членка има възможност да избира периода според своята специфика и спецификата на своето селско стопанство.

Освен това за стопанства под 10 ха, които в България са значителен брой (над 100 000), не важат системите за контрол и санкции, които се прилагат за останалите, допълни Войчеховски.

Той продължи с втория въпрос, също свързан с чувствителна не само за българските, а изобщо за европейските стопани тема, а именно руската агресия в Украйна, която доведе до блокиране на коридорите за износ в Черно море и увеличаване на украинската продукция, достигаща ЕС.

По думите на Войчеховски България е сред най-засегнатите страни – през 2022 г. стойността на вноса на селскостопанския внос от Украйна в България възлиза на 1 млрд. евро. В тази връзка у нас бяха осъществени възможности за подпомагане на стопаните за справяне със ситуацията. Беше приета забрана за внос от Украйна на царевица, рапица и слънчоглед.

Еврокомисарят припомни, че ситуацията се подобри в известна степен през 2023 г., но пак остана голямото разминаване между внос и износ. Той посочи, че България е може би държавата, в която най-много държавна помощ е оказана на земеделските производители – за България тази сума възлиза на 452 млн. евро.

Според Войчеховски е важно да се говори какви са възможностите на българското правителство за подкрепа на земеделците. Заключението от днешните разговори, което еврокомисарят изведе, е, че са важни по-съществени мерки в ЕС, за да не се позволява такава голяма разлика между внос и износ и да се подкрепят селските стопани.

Министър Тахов заключи, че предпочита да дойде времето, когато да не се отчитат обемите на компесаторните плащания, които са предизвикани от форсмажорни обстоятелства, а да си говорят за нивата на директните плащания на българските земеделски стопани, те да се изравнят към останалите страни членки.

На въпрос относно бюджета за селското стопанство след приемането на Украйна в ЕС Войчеховски посочи, че в действителност ще е необходим по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика (ОСП), защото при настоящия не е възможно да се работи по нея. В ЕС 0,4 процента от БВП се отделя за селско стопанство, така че вероятно в бъдеще тези средства ще трябва да се увеличат, обясни той.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар