Развиващите се страни се нуждаят от $100 млрд. инвестиции във водород до 2030 г.

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Финансирането на водородни проекти вече е предизвикателство. Финансирането на производството на водород в нововъзникващите пазари и развиващите се страни (EMDC) е още по-голямо предизвикателство, но жизненоважно за снабдяването на по-богатите нации с водород. В същото време това е предпоставка за създаване нови индустрии в EMDC.

Каролина Лопес Роча, Долф Гиелен и Чандрасекар Говиндараджалу от Групата на Световната банка обобщават прозренията и заключенията от дискусиите на форум посветен на темата, който се е провел в Ротердам, в рамките на Световната водородна среща.

Те разглеждат рисковете и стратегиите за смекчаването му, които са от съществено значение за финансирането на водородни проекти. Правителствата, инвеститорите, банките и застрахователите имат своя роля, както и широката гама от инструменти, достъпни за тях, от стимули и субсидии до концесионно финансиране.

Някои уроци могат да бъдат извлечени от европейските и H2Global схеми за търгове, но рисковете са много по-големи за нововъзникващите пазари. И все още остават редица въпроси (например, дали действителното търсене в бъдеще ще съответства на амбициите за производство на водород). Ето защо Световната банка е създала инициативата “10 GW Lighthouse”, за да стимулира напредъка в разработването на проекти за възобновяем водород в EMDC”, пишат авторите.

Финансовата пропаст

Световната банка, ОИСР, Водородният съвет и платформата Global Infrastructure Facility, в съвместния си доклад “Разширяване на финансирането на водорода за развитие”, засягат един належащ въпрос: нововъзникващите пазари и развиващите се страни се нуждаят от приблизително 100 милиарда щатски долара годишно за инвестиции във водород между 2024 г. и 2030 г. Около половината от тази сума е за генериране на възобновяема енергия. Електролизаторите, преработката на надолу по веригата и съпътстващата инфраструктура съставляват останалата част.

Експертите посочват, че въпреки признанието на потенциала на чистия водород да помогне за постигане на целите на Парижкото споразумение, настоящите нива на инвестиции са далеч под необходимите. BloombergNEF (BNEF) са изчислили, че от общите глобални инвестиции в енергийния преход от 1,7 трлн. щатски долара, вложенията в чист водород са възлизали на 10,4 милиарда щатски долара през 2023 г., основно в САЩ, Европа и Китай. “Включването на компонента за възобновяема енергия за производство на водород може да утрои тази цифра, но тя все още представлява малък дял от общите инвестиции в енергийния преход и е порядък под необходимите инвестиции за EMDC. По този начин обемите на инвестициите не са достатъчни”, казват авторите.

Чистият водород може да се категоризира в два основни типа: нисковъглероден водород и възобновяем водород. Нисковъглеродният водород се произвежда от природен газ с улавяне и съхранение на въглерод (CCS), докато възобновяемият водород се произвежда от електролиза на вода, използвайки възобновяеми енергийни източници като вятърна или слънчева енергия. Очаква се възобновяемият водород да заема основната част от производстовото на суровината в следващите години. Въпреки своите екологични предимства, възобновяемият водород остава по-скъп за производство спрямо конвенционалния водород. Тази разлика в разходите представлява значително предизвикателство за широкото му приемане и подчертава необходимостта от иновативни финансови решения.

Производствените разходи се определят от капиталовата интензивност на проектите и разходите за финансиране. “Нашето правило е 1-10-20-30: един милион тона годишен капацитет за производство на възобновяем водород изисква 10 GW капацитет на електролизаторите, 20 GW възобновяема енергия и 30 милиарда щатски долара инвестиции”, изчисляват експертите.

Друга тема, отбелязват авторите е, че разработването на качествени проекти отнема време.

Икономическата пропаст и нуждата от иновации

Производствената цена на възобновяемия водород е критичен фактор за неговата икономическа жизнеспособност. Понастоящем производствената цена е около 3 щатски долара на килограм в най-добрите локации на производство, което е три пъти повече от разходите за конвенционално производство на водород клафицирани като “добри локации”.

Средните разходи са значително по-високи, както се вижда от последните резултати от европейски търгове с ниво на разходите за водород (LCOH) от 5,3 до 5,8 евро/кг (6 щатски долара/кг) в Гърция, Швеция и Испания и 11 до 13,5 евро/кг (12 щатски долара/кг) в Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия и Полша. Конкурентоспособността на възобновяемия водород варира значително по страни и дори по локации и се влияе от фактори като цените на природния газ и наличието на субсидии.

Разходите за конвенционално производство на водород се определят от цената на природния газ. Докато природният газ като суровина струва 2 щатски долара за гигажаул в САЩ, цената е 8-15 щатски долара за гигаджаул в Европа или Япония. Географското разпределение на успешните европейски оферти в последния търг на Водородната банка отразява значението на качеството на възобновяемите ресурси за производствените разходи.

Субсидии и данъчни облекчения

Експертите от Световната банка субсидиите и данъчните облекчения могат съществено да повлияят на икономиката на проектите и производствената цена на възобновяемия водород. В САЩ ще бъдат предоставени данъчни облекчения до 3 щатски долара на килограм за производството на възобновяем водород, въпреки че специфичните правила, които се прилагат, все още се обсъждат. Глобално, според BNEF, са обявени около 350 милиарда щатски долара субсидии за водород. Тези субсидии са доминирани от страните от ОИСР и Китай.

Развиващите се страни обаче не разполагат със същото бюджетно пространство. Затова не е изненада, че проектите в тези региони с окончателно инвестиционно решение (Final investment decision (FID) представляват по-малко от 1 милион тона годишно производство.

Според Водородния съвет на анализаторската компания McKinsey, 234 проекта са в подготовка в EMDC, като водещи са Латинска Америка (LAC), следвани от Близкия изток и Северна Африка (MENA), Китай, Африка и Индия. Размерът и типовете проекти варират значително.

Намаляване на технологичните разходи

Намаляването на технологичните разходи ще бъде от съществено значение за намаляване на производствените разходи на водорода. Китайските алкални електролизатори се продават на цена от 962-1113 щатски долара за 1000 м³ (около 200 щатски долара/кВт), докато PEM електролизаторите струват приблизително три пъти повече.. В настоящата геополитическа ситуация такива различия могат да породят протекционизъм, тъй като страните се борят за дял на пазара за производство. Въпреки това, иновациите са друг начин да се намали разликата в разходите и да се ускори внедряването на възобновяем водород. Правителството на САЩ планира да намали цената на PEM електролизаторите до една четвърт от настоящата им цена в рамките на две години, с цел неизградена капиталова цена от 250 щатски долара/кВт за PEM до 2026 г. и 100 щатски долара/кВт до 2029-2036 г.

Намаляване на рисковете като стратегия за редуциране на разходите за финансиране

Авторите на анализа посочват, че рисковете могат да се разделят на специфични за конкретна страна рискове, общи за всички големи инфраструктурни проекти в EMDC, и уникални рискове, свързани с водорода. След като проект за водород бъде създаден, е много скъпо да се оттегли или да се прекъснат операциите.

Повечето ранни водородни проекти имат някаква форма на правителствено участие. Процентите на неизпълнение на заемите от развиващите се държави са предимно в диапазона 2-4%, което показва, че рисковете при кредитирането на нововъзникващите пазари са ниски. Освен това, степента на възстановяване за частните кредитори в случай на неизпълнение е била 74.7% между 1994 и 2022 г.

Повечето остатъчни рискове извън общия риск за страната са свързани с политиките. Правителствата могат да смекчат тези рискове, използвайки концесионно финансиране или бюджетни ресурси, чрез споразумения за изкупуване, гаранции за търсенето, регулаторни гаранции и други. Но разпространението на такива инициативи е рядко. Основната причина е, че гаранцията, необходима за привличане на частния сектор, е скъпа.

Няколко риска влияят върху разходите за капитал за проекти за чист водород. Те са свързани с превишаване на разходите за инженеринг, снабдяване със строителни материали и самото строителство , неизпълнение на споразуменията за изкупуване, неефективност на технологиите, отмяна на регулаторните стимули и валутни курсове. Прилагането на ефективни и икономични механизми за смекчаване на рисковете може значително да намали среднопретеглените разходи за капитал, като направи проектите икономически жизнеспособни, което ще ускори тяхното внедряване и ще намали финансовата пропаст.

Готов ли е пазарът да плаща за възобновяем водород от нововъзникващите пазари и развиващите се страни (EMDC)?

Експертите посочват, че едно от ключовите прозрения от Световната водородна среща в Ротердам е, че търсенето е недостатъчно. Играчите от частния сектор са коментирали по време на срещата, че реализацията на търсенето от 20 милиона тона водород в Европа изглежда малко вероятна. Това поставя под съмнение европейската цел за внос от 10 милиона тона. Като се има предвид предпочитанието за нискостойностен и нисковъглероден водород в Корея и Япония това повдига въпроса кой ще купува възобновяемия водород от EMDC, които целят износ.

Докато фокусът е върху разходите, приходите също са ключови за икономическото представяне. Този приходен поток зависи от договора за изкупуване. Първият търг на Европейската водородна банка показа, че съществуват благоприятни възможности за изкупуване, където дори днес са нужни по-малко от 0.5 евро/кг субсидии за икономически жизнеспособен проект, с общи производствени разходи в диапазона 5-6 евро. Някои страни са готови да платят такава повишена цена, което може да помогне на пазара да се развие.

H2Global наскоро получи допълнително финансиране от 3.8 милиарда евро от германското и нидерландското правителство и скоро ще представи първите резултати от пилотния си търг.

Инициативата “10 GW Lighthouse”

По време на форума, се е стигнало да заключение, че заинтересованите страни трябва да си сътрудничат по-тясно, за да ускорят проектите до окончателно инвестиционно решение. DFIs трябва да си сътрудничат по-тясно, за да мобилизират необходимото финансиране.

С оглед на ограничеността на финансирането и броя на проектите в процес на изпълнение, се изисква внимателна оценка, за да се идентифицират проекти, които могат да достигнат до окончателно инвестиционно решение в следващите години. Това включва използването на различни иновативни финансови инструменти. Ключово е да се вземат поуки от най-добрите практики и да се идентифицират модели за постигане на този резултат.

Инициативата “10 GW Lighthouse”, водена от Групата на Световната банка в близко сътрудничество с други институции за развитие, е била представена и обсъдена по време на форума. Целта е да се достигне до значителен брой средни водородни проекти в развиващите се страни до окончателно инвестиционно решение в следващите години. Подобен благоприятен цикъл вече е успешно използван в контекста на работата на Световната банка за насърчаване на чистата енергия и намаляване на въглищните горива.

В заключение, политиките за търсенето трябва да бъдат укрепени, за да се видят ползите от водорода и да се насърчи производството в нововъзникващите пазари.

На финала на обзора авторите посочват, че пътят към финансирането на водородни проекти в EMDC е изпълнен с предизвикателства, но също така предлага значителни възможности. Чрез използването на иновативни финансови решения, стратегии за смекчаване на рисковете и международно сътрудничество е възможно да се преодолее финансовата пропаст и да се ускори развитието на проекти за чист водород.

Насърчаването на взаимноизгодно сътрудничество с местни и международни партньори и популяризирането на обмен на знания е от решаващо значение. Създаването на партньорства по цялата верига на стойността Power-to-X ще ускори внедряването. Инициативата “10 GW Lighthouse”, заедно с подкрепящите политики и технологични нововъведения, може да играе решаваща роля в напредъка на водородната икономика, осигурявайки пълното участие на EMDC в глобалния енергиен преход.

Източник: Energypost

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар