Разказ от границата: Пътят на бежанците към Европа

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Бежанците бяха повод за много публикации в социалните мрежи, особено по време на голямата миграционна вълна през 2015 и войната в Сирия. Това подхранваше общественото напрежение срещу мигрантите и предизвикваше редица политически кризи. Днес мигранти отново има. Този път от Афганистан. Вълната започна веднага след изтеглянето на американските военни от страната, коментира БНТ.

Нова криза възникна в началото на седмицата – този път на границата между Беларус и Полша. Беше съобщено за хиляди мигранти, за които се твърди, че са умишлено пуснати от властите в Минск да стигнат до полската територия.

Литва също обяви извънредно положение след като съобщи, че е задържала 4000 души на границата си с Беларус. У нас през последните седмици се съобщава за увеличен натиск и немалък брой задържани незаконно пресичащи границата ни бежанци.

Оградата по границата край селата Щит, Сладун и Маточина преминава през равно поле, а обилните валежи са разрушили част от нея. Така се е отворил нов път за нелегалните мигранти и техните първи срещи са с хора от най-близкото село.

„Нали знаеш, хората от хубаво не бягат, от лошо бягат. Тук полицаи дойдоха“, разказва един от жителите на село Сладун.

БНТ: И вие като видите някого, викате полиция?

– Веднага в полицията се обаждаме и веднага пристигат.

БНТ: Агресивни ли са?

– Не. Как да ти обясня. Те като малки хлапета. Главите на земята и така вървят. Те са рошави, мръсни, жадни. Искат вода, хляб и такива работи.

„Хората по-скоро са сингъли, арабско говорящи. Семействата са много малко. Сингълите са млади – възраст от 20 до 30 години. Необвързани, някъде около 80% от настанените са точно такива – сингъли от арабски произход. За разлика от други години, когато семействата с деца бяха значително повече, тази година профилът на мигранта е млад човек, 20-25 години, арабско говорящ“, обясни директорът на РПЦ-Харманли Славчо Янев.

В транзитния център в Пъстрогор, обаче, картината на произход е по-различна. Мигрантите там отново са млади мъже на възраст от 18 до 30 години, но от Афганистан.

„ДАБ е взела мерки настаняването да става по народност, пол, степен на уязвимост, религия и социален статус. За да се избегнат конфликти в определени моменти. В нашия център основно това е профилът, може би от 18 до 30-годишни“, каза директорът на ТЦ – Пъстрогор Спасимир Петров.

БНТ: В какво състояние пристигат?

– В периода от лятото, когато започна по-интензивно да се приемат хора. Лицата, които настаняваме са в по-лошо състояние по отношение на облекло. В недобро физическо състояние, защото явно са имали големи преходи пеша и са физически уморени.

Пътят на мигрантите през европейската част на Турция има два маршрута. Единият е през река Марица към Гърция, а другият е по суша към България. През последните месеци използват за преминаване тези части на българската граница, където оградата е разрушена.

„И така ще бъде, ние знаем, поне докато времето е подходящо за мигрантите, които се движат главно, разбира се пеша. И тук могат, минават, виждате колко са равни полетата, не е труден теренът и имаме данни, че преодоляват пеша тези разстояния. За съжаление има и хора, които им помагат по-натам в тяхното транспортиране и такива случаи на залавяне на хора, които им помагат има, бих казал, множество“, заяви служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков.

Мигрантският натиск в момента е засилен и заради сложната ситуация в Турция. Страната изпитва икономически затруднения, а турското общество не проявява търпимост към потока мигранти от Афганистан и Пакистан.

„На нас ни е известно и не само, разбира се, на нас, че в Турция също има и продължават да изграждат преградно съоръжение, то не е като това, което ние сме изградили. Турция също взема мерки да не допуска мигранти от Афганистан да преминат в близост да нашата граница с тази страна. Имаме добра комуникация с турските гранични власти. Това може да попитате и ще потвърдят колегите, които са от граничната полиция. Аз лично съм говорил няколко пъти с турския министър на вътрешните работи относно мигрантския натиск. Имам неговото уверение, че Турция взима необходимите мерки да не допуска огромни маси от мигранти да се насочват към нашите граници“, каза още Рашков.

Около 40% от капацитета на центровете за настаняване на мигранти у нас са заети. В Харманли има настанени 1200 мигранти, поискали да получат хуманитарен статут, при капацитет от над 2700 човека.

БНТ: Спазват ли вътрешните правила?

Славчо Янев, директор на РПЦ-Харманли: Повечето от тях имат определена цел и ние тук играем като бежански център. Като дестинация България е една от спирките им на престой за известен период, за по-голямата част. Така, че по принцип са настроени да спазват правилата и това нещо го правят. Както вътрешния ред в центъра, така и обществения ред в града. Нямаме тежки нарушения на правилата в центъра. Доколкото знам от колегите от РПУ няма и сериозни нарушения на обществения ред в града. Това е по последни данни. Наистина всяват, може би страх, тъй като се движат по двама, по трима, по четирима и бройката не е малка, примерно тук в квартала и към града. По принцип не са агресивни в това отношение, въпреки, че си има хора, които наистина си е заложено. Те са по-проблемни.

„Това, което се казва в техните бежански истории, голямата част са тръгнали поради икономически причини и трудности, които изпитват в страната си по произход. И съответно основната посока, към която пътуват, са държави от Западна Европа“, обясни Спасимир Петров.

Тези, които нарушават правилата, получават санкции, като най-тежкото наказание е преместване в център от закрит тип, където нямат право да излизат.

„Мигрантите трябва да спазват правилата тук. Факт е, че те имат различна култура и понякога им е трудно да се интегрират, което води до конфликти с хората. В този смисъл е ясно, че и мигрантите са длъжни да спазват законите в страната. Същевременно обаче и ние трябва да бъдем толерантни към хора, които идват от ситуация на война и бедствие, хора в беда, които също търсят своето място. Още повече, че голяма част от тях се задържат тук за кратък период от време“, заяви омбудсманът Диана Ковачева.

Задържаните по границата ни с Турция нелегални мигранти се поставят под задължителна карантина в затворените центрове. Там им се правят и пълни медицински изследвания. Здравословното им състояние се проверява и при прехвърлянето им в центровете за настаняване на Агенцията за бежанците. Над 50% от обитателите там са ваксинирани срещу COVID-19 и случаите на болни за тази година се броят на пръсти.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар