Разузнавачът, който лежа 30 г. в затвора заради шпионаж за Израел (архивни снимки, видео)

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 30 декември 2020 година целият свят видя кадри от летище “Бен Гурион” в Тел Авив, в които един възрастен мъж с дълга бяла брада слиза от самолет, сваля маската от лицето си и целува израелската земя. Лично да го посрещне с почести дойде премиерът на страната Бенямин Нетаняху.

Това беше Джонатан Полард – мъжът, който прекара 30 години в американски затвор заради шпионаж в полза на Израел. Американецът от еврейски произход пристигна в родината на своя народ заедно със съпругата си Естер, с която получиха от Нетаняху израелски карти за самоличност.

“Добре дошли! Колко е хубаво, че си дойдохте у дома! Можете да започнете новия си живот в Израел свободно и щастливо”, заяви тържествено премиерът.

“Много е вълнуващо да си у дома”, отвърна Полард и благодари на Нетаняху и на еврейския народ за оказаната подкрепа.

Снимка: AP/БТА

По ирония той и съпругата му пристигнаха с частен самолет, предоставен от американския казино магнат Шелдън Аделсън, който почина скоро след това, сякаш това е била последната му мисия в живота…

                                                 Историята накратко

Джонатан Полард е бивш служител на разузнаването за американския военноморски флот, който продава военни тайни на Израел, докато работи в Пентагона през 80-те години. Арестуван е през 1985 година след неуспешен опит да получи убежище в израелското посолство във Вашингтон.

Той се признава да виновен и след като прекарва две години в ареста е осъден на доживотен затвор. Американски служители в сферата на отбраната и разузнаването постоянно се изказват срещу евентуалното му освобождаване. След като излежава 30 години в затвора, Полард все пак е освободен през ноември 2015 г. А след изтичането в края на миналата година на петгодишния период на условно освобождаване, за него отпаднат юридическите ограничения, които му пречат да напусне Съединените щати.

Този случай обаче поставя Израел в неловко положение по отношение на САЩ и в продължение на години се отразява негативно на връзките между двете страни.

                                                              Кой е той? 

Джонатан Джей Полард е роден на 7 август 1954 година в Галвестън, Тексас, в еврейско семейство. През 1961 г. фамилията се мести в Саут Бенд, Индиана, където баща му Морис Полард – награждаван микробиолог, преподава в Университета на Нотр Дам. 

Още в ранна възраст Джонатан узнава за ужаса на Холокоста и за милионите жертвите, сред които близки на майка му, чийто род е от Литва. Малко преди своя бар мицва той сам моли родителите си да посетят нацистките лагери на смъртта. А семейството полага специални усилия, за да възпита у децата си чувство за еврейска идентичност и преданост към каузата на Израел. 

Така Полард израства с това, което сам нарича “расов дълг” към Израел. Отива там за първи път още през 1970 година, като част от програма в научния институт Вайцман. По време на престоя си той влиза в болница след сбиване с друг ученик. По-късно местен учен си спомня, че Полард има репутацията на човек, който създава проблеми. 

След като завършва гимназия, той влиза в Станфордския университет в Калифорния, където през 1976 г. се дипломира със специалност “Политически науки”. Още докато е студент обаче, се хвали, че е двоен гражданин на САЩ и Израел, дори твърди, че работил за Мосад и че е достигнал ранг на полковник в израелските отбранителни сили (стига дотам, че сам си изпраща телеграма, адресирана до “полк. Полард”). Даже твърди, че убил арабин, докато е бил на охрана в кибуц. Разказва още, че баща му е бил агент на ЦРУ и затова се е наложило да избягат от Чехословакия по време на Пражката пролет през 1968 г., когато е разкрит. Нито едно от тези твърдения не е вярно…  

Скрийншот: YouTube

След като се дипломира, Полард започва работа като анализатор в американското военноморско разузнаване, където има достъп до класифицирана информация. Според американската и израелската преса на руски език обаче “през 1983 г. той осъзнава, че американските специални служби умишлено прикриват информация, жизненоважна за сигурността на Израел, като по този начин нарушават условията на американо-израелския меморандум за обмен на разузнавателна информация, който задължава САЩ прехвърлете на Израел цялата такава информация”.

Според същите източници, “като се има предвид, че тази информация (включително за оръжия за масово унищожение) е необходима на Израел, когато е изправена пред антисемитизъм от страна на американските разузнавачи”, през 1984 г. Полард става служител на Лакам (Бюро за научни отношения) – израелската секретна служба към Министерството на отбраната, ангажирана с военно-техническо разузнаване. Връзката с нея е осъществена чрез израелското посолство във Вашингтон и израелския разузнавач Ави Селу. След това Полард пътува до Израел и Франция, където се среща с шефа на службата Рафи Ейтан.

За шпионската си дейност Полард първоначално получава 10 000 долара, плюс изключително скъп диамантен пръстен, с който по-късно предлага брак на приятелката си Ана Хендерсън. Освен това израелците започват да му плащат по 2500 долара на месец, освен че двамата с Ана получават и ценни подаръци. Твърди се, че Полард взема общо около 45 000 долара за шпионажа си.

Само от май 1984 г. до ноември 1985 г. Полард дава на Израел копия на около 1800 класифицирани документа, но за цялата му дейност са много повече. Според петиция, изпратена от израелския адвокат на Полард до израелския Върховен съд, предоставената информация включва:

специален технически доклад за съветската ракетна система Strela-10 (SA-13);

анализ на тенденциите в развитието на зенитно-ракетни системи на военноморските сили на СССР;

информация за нивото на шум, излъчван от кораби и подводници; проучване на разузнавателната работа на израелските военноморски сили;

проучване на пристанищните съоръжения в Тобрук, Либия;

данни за нетрадиционни методи на война във военноморските сили на Либия;

информация за възможността за електронна война между Иран и Ирак;

документи за военното значение на разширяването на техническата инфраструктура в Южен Йемен;

информация за изграждането на завод за нервнопаралитични газове в Сирия;

данни за комплекса PLO в Тунис (през октомври 1985 г. израелските военновъздушни сили нанасят сериозен удар по базите и щаба на ООП в Тунис, на базата на данните, получени от Полард).

Някои медии твърдят още, че Полард е дал на израелците имената на американски агенти в страните от Варшавския договор, което от своя страна е довело до арестите и дори екзекуциите на някои от тях.

Според документи на ЦРУ от 1987 г., декласифицирани на 14 декември 2012 г., в които се оценяват щетите, причинени от Полард, израелците обаче не са искали от него никаква информация за дейността на американските министерства на отбраната, а са се интересували изключително от разузнавателни данни за арабските страни, Пакистан и СССР, особено за техните оръжия.

                                                             Развръзката

През ноември 1985 г. Полард усеща опасността да бъде разкрит. Той е спрян и разпитан от агенти на ФБР, докато изнася класифициран документ от кабинета си. Обяснява, че го носи на анализатор в друга агенция за консултация. Проверка показва, че това не е вярно, затова агентите искат обиск в дома му. Полард обаче има право на телефонно обаждане до жена си, за да й каже къде се намира. Той използва кодовата им дума “кактус”, сигнализирайки, че има проблеми и тя трябва да махне от дома им всички класифицирани документи. Ан се опитва да направи това, като иска помощта на съсед, тъй като става дума за тежък товар.

Мислейки че всичко е наред, Полард сам се съгласява да претърсят жилището му, но се оказва, че жена му все пак е пропуснала някои, макар и малко документи. На този етап обаче ФБР може да докаже само нерегламентирано използване на документи, не и че Полард предава класифицирана информация на чужда държава.

Шефовете му обаче настояват той да се подложи на детектор на лъжата. Тогава той разбира, че няма как да скрие истината и вместо това директно признава, че е предавал незаконно документи, макар без да споменава Израел.

ФБР отново се намесва. Агентите са улеснени от това, че съседът на Полард – морски офицер, се оказва загрижен за опазването на 32-килограмовия куфар със секретни документи, които Ан му е дала и започна да се обажда на свои познати от военната разузнавателна общност с молба за съвет. Така куфарът стига до разследващите, а той им оказва пълно съдействие и не е обвинен в престъпление. 

Кадри от видеокамера, които показват как Полард изнася документи

Снимка: Уикипедия

След частичното си признание Полард първоначално е поставен под наблюдение, но не е задържан.

На 21 ноември 1985 г. той и съпругата му се опитват да получат убежище в израелското посолство във Вашингтон, където по това време израелският посланик в САЩ е настоящият министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху, но им е наредено да напуснат. Агентите на ФБР арестуват Полард веднага, след като напуска сградата, а Ан е задържана на следващия ден.

Дълги години по-късно – през 2014 г. – шефът на Лакам Ейтан заяви в интервю, че Полард е бил предупреден, че е разкрит и че му е дал предварително уговорен сигнал да напусне САЩ.

“Вместо това той се лута три дни. Имаше много възможности да направи това, което му казах, но не го направи”, добави Ейтан и призна, че той е дал заповед за изгонването на Полард от посолството. 

                                                 Делото и присъдата

По време на съдебния процес Джонатан Полард се признава за виновен, че е предал на Израел класифицирани документи за военни инсталации в арабските страни. Той твърди, че се е ръководил единствено от идеологически съображения и че действията му не са в ущърб на сигурността на САЩ, тъй като не е дал на Израел техни тайни кодове, пароли, имена на агенти или военни планове.

Израелското правителство от своя страна също признава, че е получило секретни документи от Полард, като дори предоставя на американците доказателства за неговата вина. Израелското държавно ръководство обаче твърди, че решението за използване на Полард и шпионаж срещу САЩ не е взето на високо ниво, а е просто “инициатива”.

На 4 март 1987 г. Полард е осъден – прокурорът иска присъда от “неопределен брой години”, но съдията постановява доживотен затвор, като се позовава на големите щети, нанесени на страната, на база на доклад на военния министър.

Снимка: Getty Images

Ан Полард е осъдена само на 5 години лишаване от свобода, но не излежава и тях – тя е условно освободена след 3 години и половина заради здравословни проблеми.

След освобождаването й Полард подава молба за развод. По-късно обяснява, че тъй като е очаквал да бъде в затвора до края на живота си, не е искал Ан да бъде обвързана с него. Тя обаче коментира пред журналист, че документите за развод са й били връчени без предупреждение или каквито и да било обяснения. 

Докато Джонатан Полард е зад решетките, в Израел и САЩ се формира лоби в него защита, в което участват и членове на Ксенета с различни политически възгледи.

Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

В същото време действията им са ограничени – от една страна, от секретността около случая, а от друга – от противопоставянето на някои влиятелни американски евреи, включително сенатор Джоузеф Либерман.

Чак при правителството на Нетаняху за първи път са установени официални контакти между правителството на Израел и Полард – в затвора той е посетен от израелски министри. През 1995 г. Полард получава израелско гражданство. А на 12 май 1996 г. Израел открито го признава като свой агент, действащ от името на държавата, като по този начин поема пълната отговорност за действията му. Израелското правителство заявява намерението си да улесни освобождаването на Полард и пристигането му в Израел. А главният равин на страната Меир Лау настоява пред американския президент Бил Клинтън да го помилва.

Според неофициална информация, изтекла в медиите, Нетаняху първоначално успява да получи съгласието на американския президент да освободи Полард като жест в замяна на съгласието на израелското правителство да освободи арабските терористи по споразумението от Уай. По-късно обаче Клинтън отказва, като заявява, че шефът на ЦРУ Джордж Тенет е заплашил да подаде оставка, макар по-късно самият той да отрича такова нещо.

В крайна сметка, Полард е освободен заради възможност в законодателство затворниците, излежаващи доживотна присъда за престъплението, за което е осъден той, могат да бъдат освободени след 30 години, ако няма заплаха от повторно извършване на подобно престъпление. Източници както от Белия дом, така и от израелското правителство отричат, че освобождаването на Полард има нещо общо с предстоящото споразумение за иранската ядрена програма. 

На 1 юли 2015 г. адвокатите на Полард са уведомени, че правителството на САЩ няма да възрази срещу предсрочното му освобождаване. Изслушването пред комисията за условно освобождаване се проведе на 7 юли в затвора, където Полард излежава присъдата си. Членовете й решават единодушно той да бъде пуснат на свобода.

Снимка: Getty Images

Това се случва на 20 ноември. Наложена му е забрана да напуска САЩ в следващите 5 г.

Така на 20 ноември 2020 г. отпаднаха всички ограничения отпадат и той вече може да замине свободно за Израел заедно с новата си съпруга. След като двамата кацнаха на израелска земя, министър на разузнаването Ели Коен обяви, че Полард ще получи държавна стипендия, еквивалентна на пенсиите, отпускани на бивши агенти на Мосад. Сега той живее с Естер в Йерусалим.

Джонатан Полард е единственият шпионин, осъден на доживотен затвор и излежава повече време в затвора от всеки друг с присъда за предаване на информация в историята на САЩ. 

Неговата история вдъхновява филма Les Patriotes (“Патриотите”) на френския режисьор Ерик Рошан, в който американският актьор Ричард Масур влиза в ролята на герой, който наподобява Полард.

Шпионската сага става основа и на сценичната пиеса “Законът на завръщането” от драматурга Мартин Бланк в театър 4th Street NYC.

А уличният художник Соломон Соуза добави портрета на Джонатан Полард към колекцията си на пазара Mahane Yehuda в Йерусалим. 

Снимка: Уикипедия

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар