Райна Кабаиванска ръси глупости в публичното пространство не от днес

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

И аз сега да се изкажа за така оплютата Райна Кабаиванска (щото малко бяха изказванията, не стигат 😉 )

Райна в момента е на 85 години (86 ненавършени – да е жива и здрава!). Райна не пее от около над две десетилетия, а е слязла от големите сцени някъде преди аз да се родя.

Била е някога нещо голямо и свръх. Нещо повече – направила е с гласа си кариера отвъд неговите мащаби – без никога да изпадне в положението на днешните “диви”. Демек – изкарала е от това, което Господ ѝ е дал, максимума. Евалата за което.

От каквото и семейство да идва, на какъвто и големец да е щерка – не баща ѝ големец ѝ е уреждал завладяването на Миланската Скала и Арена ди Верона в ония години, когато там са се избивали да стъпят най-добрите от най-добрите.
Това заслужава да бъде оценено по заслуги и поставено там, където му е мястото – в непроменимото минало. Което е просто факт.

Райна в днешния ден и в десетилетията преди него, извън сцената, е нещо много различно от Райната на сцената. Точно както всеки един човек. Актьорът не е човекът – и обратното. Ролята не е човекът. Музикантът не е човекът. Човекът е просто човек – и е такъв, какъвто е.

Райна ръси глупости в публичното пространство не от днес – всеки, който малко се е интересувал, знае това. Райна говори за България винаги от позицията на гранд-дивата. На съществото, което не е българка, а гражданин на света. Не знае точно, но е вряла и кипяла в Крим и Рим. И знае как се случват тия неща по тия места. Говори български със силен акцент, чиито произход се затруднявам да разбера.

Всичко това трябва да е една ясна индикация за много неща и очаквания да няма никакви. Защото няма на какво отгоре. Известността не е източник на компетентност. Кариерата в изкуството не говори за богата обща култура. Нито лична култура. Нито всякаква култура – и НЕ Е НУЖНО ДА БЪДЕ – тогава, когато си достатъчно добър в това, което правиш.

С това пред скоби, трябва да ви споделя, че макар в нашето семейство на потомствени оперни певци и импресарии Кабаиванска винаги да е била на пиадестал, а майка ми да я боготвореше, аз лично винаги съм била по-хладна в преценката си. По ред причини.
Слушайки записите ѝ, мога да се впечатля на едно нещо – и това е нейната Тоска: НЕ Е МАЛКО! Не е никак малко!

Моето сърце, душа и тотално пртеклонение, обаче, лежат върху гроба на Гена Димитрова – само и единствено. Така е било от години и така ще остане – не заради съпоставката между двете като личности. Не заради това, че Гена е единствената българска дива, излязла от абсолютното нищо, нямала никого и нищо зад гърба си. Не заради голямата личност, добър и земен човек, какъвто се оказва, че е била. А защото просто нейните достижения са на едно друго ниво – което стига много по-далеч от отличната техника на изпълнението и добрата игра. Там Господ е дал – и е дал Много.
Уви, днес никой не помни, че тази жена въобще е съществувала. Няма една улица кръстена на нейно име Едно провинциално училище: ЕДНА ЗАЛА!

Но това няма абсолютно никакво значение – може би ако Гена не си бе отишла толкова рано, може би щеше да има с какво да ни разочарова и тя – няма как да знаем със сигурност. И какво от това? Щеше ли това да омаловажи постиженията ѝ? Най-безапелационната изпълнителка в най-тежката партия, писана някога за глас – кой въобще, В ЦЕЛИЯ СВЯТ И ВСИЧКИ ПОКОЛЕНИЯ от написването на тази опера до момента, може да се похвали с това? Вие знаете ли как изглежда и звучи една съвременна Турандот (на сцената на Арена ди Верона)?
По-добре да не знаете – нищо не сте загубили! Явно затова и не я пускат – за да забравят всички къде са стоте процента и да не увехне всяка следваща певачица, която се дави и виси като прани гащи там, където Гена летеше като копие, хвърлено от ръцете на някой гръцки бог (образно казано).

В резюме:
1. Човекът и артистът са две отделни и често нямащи нищо общо помежду си явления. Две отделни личности. Същността на артиста – творец, бил той автор или изпълнител, е умението да пре/създава ситуации, образи и персонажи, които не са ТОЙ. Освен когато Хр. Стоичк. пише автобиографията си, разбира се.

2. Като човек, закърмен и живеещ в изкуството, съм имала много и разнообразни любимци – хора, на чиито гласови и инструментални достижения съм се възхищавала и радвала от сърце. От всички тях – всички, всички до един, има точно един човек на световната сцена, чието човешко лице и изяви не са ме отвратили – казва се Марта Аргерич (79). Не ме е разочаровала никога с нищо главно, защото никога не се изказва по нищо, което не е свързано с музиката – и винаги е бягала от светлината на прожектора и излишното внимание. Също и защото никога не стигна до точката, в която сцената да я напусне и тя да тръгне да гони сцената по пътя на самоизтъкването и вербалните обществени прояви. Никога до момента. Не може всеки да е Марта! И За Бога, не е нужно!

3. Нека не разравяме миналото и не променяме значението на едни и други факти в сферата на тясно професионалното, артистичното и таланта, под натиска на политическите събития и изказвания! Нека не забравяме, че на точно тази плоскост гении като Вагнер биваха зачеркнати и забранявани за десетилетия. Точният им еквивалент в контекста на България са Вапцаров и Смирненски – за чиито гениални творби до ден-днешен чета глупости като “Дали мястото им е в конспекта по литература”?..

Хубаво: Махнете Вазов, Вапцаров и Смирненски. Алеко май вече го махнаха – заради неудобната и твърде буквална прилика между някои негови НЕистински хумористични образи с действителни лица и премиери. Ботев пък бил терорист – отвлякъл кораб, негоесрамснегоесрам! Зачеркнете и Кабаиванска. Гена вече я забравихте на общо основание.

Избийте всички големи поети и артисти: Останете си с Ицето Стоичков.

Малена Шейтанова, Фейсбук

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар