Рамазват всички: Партия „Харвард“ краде гласове отвсякъде

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Най-актуалният въпрос, свързан с предстоящите в средата на ноември парламентарни избори, е чии гласове ще „откраднат“ политическите братя Кирил Петков и Асен Василев, възпети вече от народния фолклор с много любов като Макс и Мориц.

Въпросът е важен, тъй като от отговора му зависи не просто мястото, което ще заеме политическият проект „Продължаваме Промяната“ (ПППП) в парламентарната решетка, а цялата подредба на света под българските небеса.

Самият въпрос разкрива важна подробност – „Продължаваме Промяната“ е проект, който не просто ще се намести в политическото пространство, не просто ще ползва гласове, които са отивали в друга партия досега, но и безмилостно ще избута от парламентарното гнездо няколко депутатски души – за да заеме отреденото му от суверена място. Звучи не много добре, звучи като партия “кукувица”, която ползва чужд ресурс, но това е така само защото всички се борят за нашия глас, а в парламента има ограничен брой места и за да влезе нова партия, някой трябва да изпадне. Влизането на партия „Харвард“ ще изкара от НС отделни депутати, а може би и цели парламентарни групи, налични в досега действащия парламент. Засега например всички гадаят ще влязат ли пак ИБГНИ, или ще бъдат така добри да освободят 12-13 места за новата сила.

Социологът от „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова обясни наскоро, че

 

ПППП се прицелва в електората на „Демократична България“

 

и това звучи повече от правдоподобно, особено като си припомним, че Кирил Петков бе част от градската десница. Димитрова анализира посланията на бившите служебни министри и видя, че те са насочени към този сегмент.

В същото време като че ли има общо съгласие, че от появата на ПППП доста ще пострада “Има такъв народ”. Въпреки несъгласието на Слави Трифонов с прогнозите на социолозите, най-вероятно ще се случи точно така – ИТН ще загуби част от спечеленото през юли и така ще прелее гласове към ПППП. Това ще се случи поради много причини, голяма част от които очевидно все още не са разбрани от ИТН – грешни послания в парламента, кофти кандидати за министри, плашеща себичност и т.н. ИТН е предимно фенска партия, но покрай феновете на “Шоуто” тя успя да привлече още през април доста хора, желаещи искрено промяна в тази страна. Сега феновете ще останат, а останалите ще се колебаят какво да правят – да продължат ли със Слави, или да се преориентират към Кирил Петков. Защото промяната не се случи, а

Кирил и Асен предлагат промяна на промяната

 

На практика те ни връщат в месеците, когато имахме надежда, че нещо може да се промени.

Разбира се, никой не е забравил, че първите сведения за появата на ПППП дойдоха не откъде да е, а от БСП – социалистите проплакаха, че Петков и Василев крадат кадри именно от тях. Като имаме предвид обвиненията, че „Продължаваме Промяната“ е лабораторно създадена президентска партия, че Радев е ляво-център, а двамата министри с десни мерки постигаха леви цели, не е трудно да предположим, че ще се “крадат” гласове и отляво. Т.е.
ПППП ще краде гласове отвсякъде

 

– и точно това прави реална възможността да се превърне в една от водещите политически сили. Петков и Василев вярват, че ще бъдат водещата сила в коалиция, която ще събере 121 депутати. Те смятат, че ще имат 30 на сто от гласовете. Това, разбира се, едва ли е постижимо. Факт е обаче, че теренът, от който ще „крадат“, е огромен.

Всичко това се дължи на доброто позициониране на коалицията „Мекица и кафе“. Премахвайки червените разделителни линии между себе си и партиите, на практика тя подаде ръка към всички разочаровани революционери и колебаещи си гласоподаватели. Петков и Василев успешно избягват самоопределянето си като част от някакво политическо семейство и така остават отворени към всички. По този начин те печелят симпатии на диалогични хора и превантивно намаляват възможността от съюзнически огън по време на кампанията. В същото време е факт, че ПППП не правят всичко това, като обезличават собствената си идентичност – те отказаха категорично да се претопят в ДБ още преди да са се родили като политици. Те не пожелаха друг партиен ресурс, освен имената на ВОЛТ и СЕК, те се отдръпнаха от всякакви варианти за предизборна коалиция. Така правят партии, които разчитат на успех, а не на няколко места в парламента.

Всичко това е добре обмислена стратегия,

 

личи си от километри, че тук е мислено – от създаването на мрежа от интернет групи в социалните мрежи, през контакта с медиите, та чак до опорните фрази на Петков и Василев – определено тук е пипано от професионалисти. Дали Дияна Дамянова лично е помагала или е помагала да се намерят помощници – това няма значение.
Раждането на ПППП и ходът на кампанията й – това е напълно нормална ситуация, характерна за появата на нов голям играч. Нормална е реакцията на ИТН и БСП, които искрено се притесняват за изборните си резултати. ИТН, която се отцепи на практика от партиите на промяната, ще продължи с негативната риторика – за нея Кирил Петков е просто някакъв Джон Траволта, чист „Брилянтин“, а БСП ще продължи да балансира в хода на кампанията. Все пак и при двете партии критиките към ПППП вървят успоредно с желанието да се преговаря; вратата все още не е тръшната. Асен Василев заведе дело срещу Тошко Йорданов, но това не попречи на ИТН да заговори за бъдещи преговори – преди два месеца подобно нещо не би било възможно.

Ако нещо в тази ситуация е ненормално, това е реакцията на „Демократична България“ – която до този момент не спира да приветства тези, които очевидно се настаняват в нейния двор. Напълно е възможно след 14 ноември

 

да има нов лидер в дясното пространство,

 

но това очевидно не притеснява ДБ. Дори и да се стигне до паритет между ИТН и ПППП, каквито са прогнозите на социолозите към този момент, това пак не играе добре за градската десница – лишава я от монополното й положение в този сегмент. Най-вероятно ръководството на коалицията ще продължи да желае близост с бившите министри, но пък симпатизантската маса ще продължи да нарича двамата Кирчо и Кокорчо, т.е. ще продължи да се разграничава от тях.

Цялата ситуация дотук обаче не дава категоричен отговор на още по-важния въпрос – влизането на ПППП в парламента ще доведе ли до решаване на политическата криза. Това зависи само от категоричността на българския избирател и от желанието на новите политици да сформират една широка коалиция.
Каквото и да се случи след 14 ноември, политическата система се презарежда. Или по-точно – връща се в състоянието на очакване за промяна, което имахме преди изборите през април.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар