Режимът си отива! Клептократите “кешират като за последно” – огромни порции, без да внимават и да се крият… Нямат време

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Властта е силно разклатена.
Краят на режима „Борисов“ се провижда.

Всеки режим има срок на годност, дори банкянската просташка медиакрация. В паниката си клептократите зарязаха благоприличието от кумова срама.

Ускорено кешират. Раздават се „порции“ като за последно. Пред пасивния поглед на населението. За такива ситуации се казва, че властта се търкаля по улицата, но няма кой да се наведе да я вземе. Валят упреци срещу единствената опозиционна партия БСП, че е твърде боязлива.

Че не смее да я сграбчи. Чуват се апели „да поведе народа“.
Но по какво личи, че въпросният народ иска да бъде поведен? Че е готов да се съпротивлява срещу грабежа, безводието, изборните фалшификации, административния произвол, корупцията? По нищо.
Има няколко ключа към разбирането на ситуацията. Но те изискват разумен и трезв анализ, а не емоционални изстъпления. Първо, може ли БСП да управлява? В сегашното си състояние – не. Партията е омаломощена от интриги и разногласия. Докато не мине конгресът и столетницата не потегне редиците си, всяка претенция за власт звучи неприемливо, неубедително, дори неприлично. Няма как партия с десетки ачик предатели вътре да печели обществено доверие. Това е противно на здравата логика и хорската мнителност е обяснима. Развръзката на вътрешнопартийната ситуация ще започне едва след избора на безспорен лидер. Но и тогава няма да е лесно. „Презареждането“ на партията ще е съпроводено с допълнителни трусове.
И досега „другарите“, които колаборират с ГЕРБ и обменят пари, услуги и комплименти с „държавника“ Борисов, можеха да бъдат изключени от БСП по устав – за уронване на доброто име на партията и действия в разрез с политиката й. Но това щеше да официализира разцеплението в разгара на двата важни вота тази година – европейски и местен.
Оздравяването на БСП стана заложник на ситуацията. Нинова – пленник на разколниците, които се възползваха от безизходицата, за да й набутат откровени опоненти в листите. Стигна се до компромис в името на привидното единство, който в дългосрочен план заплашва да изяде главата на столетницата. Но и междуособни войни по време на избори щяха да доведат до същото. Пат без мат. А можеше ли другояче? Не.
Симпатизанти на левицата я упрекват, че не е достатъчно активна, че не желае да поведе народа на бунт срещу безобразията на властта. Тези упреци изглеждат основателни, но само на повърхността. По-дълбокият анализ показва две неща. Първо, че няма критична маса от хора, които биха последвали евентуален призив на БСП за протестни действия. Впрочем други партии, при това обгрижвани от медиите като морални и принципни, пробваха да вдигнат бунт около избора на главния прокурор, но, както видяхме, и те не успяха. Апатията не е вляво. Цялото общество е атрофирало. Сбирането на 1000-2000 души пред сградата на правителството ще е демонстрация по-скоро на слабост, отколкото на сила. И второ – кой тръгва в решителна битка с врагове в тила? В този смисъл, Нинова балансира по ръба на острието – постоянни атаки, без революционни действия, докато бедстващите не осъзнаят нуждата от собственото си спасение. Възможно е този баланс да я износи, на това разчитат Станишев и останалите вътрешно-партийни опозиционери.

Истината е, че не партията, а народът пасува. Докато псува. И не БСП трябва да поведе хората, а първом те трябва да й дадат знак, че искат да бъдат поведени. Да я легитимират като изразител на техните интереси. В това е смисълът на политиката. Партия без широка обществена подкрепа е обречена на провал. А да си купуват поддръжници, като ГЕРБ, социалистите не могат. Не разполагат нито с постове, нито с пари. Да не говорим, че подобно очакване е цинично само по себе си.

Тази временна слабост на БСП отваря ниша за появата на политически шарлатани и нови политически проекти, които да изместят левицата от позицията на единствена опозиция. Политическият инженеринг вече е в ход. По отиграна през годините схема хора с пари помпат нови политически марионетки с едничката цел да си осигурят облаги чрез запазване на статуквото. Шоумени ще бъдат брандирани като политици, политици – като шоумени, за да оберат гласовете на разочарованите.
И колкото по-дълго се дърлят в левицата, толкова по-реални ще стават тези продукти на политическия пиар. Тъй че време за разтакаване няма. Ако и след конгреса през април „другариатът“ на засегнатите честолюбци в БСП не се вразуми и продължи окопната война, това ще затрие партията, която иначе толкова обича да парадира със своята 128-годишна история…
Атанас Добрев
Източник: Гласове

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар