Решенията за бюджет 2022: децентрализация, тегления над 10 000 лв. в НАП, запазват ДДС, 700 лв. МРЗ, одит на КТБ

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Бюджет 2022 трябва да бъде приет до края на януари догодина, при който ДДС да остане намален, минималната заплата да е 700 лева, а минималният осигурителен праг да бъде 2,3 от средната работна заплата. За това постигнаха съгласие представителите на група „Финанси“ от „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Въпреки че желанието на всички е бюджетът да бъде приет в срок до края на настоящата година, Асен Василев, който най-вероятно ще заеме поста на финансов министър, обясни, че структурата на Министерския съвет ще е различна, което означава, че и финансовата рамка ще бъде напълно различна. По думите му не е обозримо да се приключи работата по него до края на годината.

Семейно облагане, намаляване на ставки по ДДС за храни и лекарства и финансова децентрализация ще залегнат в коалиционното споразумение, ако четирите  партии изчистят и детайлите по тях.

Промени в пенсионния модел, включително и чрез увеличаване на пенсионните вноски, запазване на ставките за данъка върху доходите и данъка върху печалбата са още сред посочените приоритети на преговарящите партиите.

Съгласие има върху стъпките към еврозоната и запазване на валутния борд и фиксирания курс, засилване на контрола, за да се свие сивата икономика и се освободи финансов ресурс за социални и други дейности. Съгласие се очертава и по темата за  бюджетния дефицит, който трябва да се върне към 3% от БВП в рамките на двугодишен период. Консенсус може да бъде постигнат и по въпроса за фискалната децентрализация, като уточняването на процент от данъка за физическите лица, който да остава в общините, най-вероятно ще бъде обсъждан в парламента.

Преговарящите се договориха до средата на 2022 г. да се изготви времеви план на предложените реформи от другите преговорни групи, който да включва финансовото им обезпечаване.

Плановете предвиждат още пълна ревизия на секторите енергетика, транспорт и вътрешна сигурност. Ще бъдат проверени държавни предприятия, сред които ДКК, БЕХ, БДЖ и други. Очаква се дружествата да бъдат и преструктурирани. Не е ясно каква ще бъде съдбата на „Агенция пътна инфраструктура“. Партиите не успяха да се разберат дали тя да остане към министерството на регионалното развитие или да се прехвърли към транспорта. В сектора на МВР се предвижда преструктуриране и създаване на ново ведомство, което да отговаря за бедствия и аварии.

Една от основните цели, зад които застават и четирите партии е справяне с корупцията. Идеята е дори да бъде създадена специално за целта антикорупционна агенция. Също така се очакват реформи в един от знаковите за разходване на публични средства закони – този за обществени поръчки. Ще бъдат намалени до минимум вътрешните или т.нар инхаус процедури. Предстои и реформа в зравеопазването.

Пътна карта за бюджета

В пътната карта по темата участниците в разговорите включиха да се подготви актуализация на бюджета през юли, предвид резултатите от анализите на другите преговорни групи и на базата на шестмесечното изпълнение на бюджета.

Партньорите в дискусията се съгласиха да има парламентарен контрол върху изразходването на средства формирани на базата на излишък или по-висока събираемост; и разглеждане на ролята на централния бюджет. Идеята е и да се премахне практиката с постановление на Министерския съвет да се раздават средства. Друга точка, която залегна в пътната карта, е да се въведе цялостно капиталово бюджетиране в държавата и приемане на многогодишна капиталова програма като част от бюджета.

Представителите на четирите политически формации постигнаха съгласие бюджетният дефицит за 2022 г. да бъде между 3.5 и 4.5 процента. Те приеха ДДС за 2022 г. да остане същият, но да се направи пълен анализ на ДДС до септември. Прие се да бъде увеличен прагът за регистрация по ДДС, като първата стъпка е той да стане 100 хил. лв., и в бюджета за 2023 г. да бъде заложено да стигне размер от 160 хил. лв., като обаче се упражнява строг контрол за свързаност и се предвидят големи санкции. Прие се също и промяна на месечните ДДС декларации, така че да се подава информация за касови наличности.

Друг пункт, по който се постигна съгласие, е да се изготви план за капиталова подкрепа на българския бизнес, който да се изработи до юни. Партньорите отбелязаха още, че трябва да се започне активна работа с общините по създаване на модел за механизъм за финансова децентрализация, който да бъде готов за въвеждане с Бюджет-2023 г. Също така се съгласиха да се запазят досегашните мерки в подкрепа на бизнеса, заради последствията от пандемията, до края на 2022 г.

Преговарящите решиха да се обсъди и възможността представителите на колективни органи да носят отговорност за съответните решения, взети от тях. Във връзка с НАП се прие да се засили капацитетът му, конкретно – аналитичните звена, както и да се уеднакви практиката при даване на методически указания за често срещани случаи. Както и – банките да сигнализират на НАП при еднократно теглене на над 10 хил. лв. в брой.

Прие се още да се направи анализ за оптимизация на щатната численост на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, с цел намаляване на щатната численост до 15 на сто.

Да се направи и външен одит на несъстоятелността на КТБ до декември 2022 г., записаха още от преговорните екипи. Записано беше още, че ще се направи мащабна разяснителна кампания за еврозоната.

Намаляване на ДДС за храни и лекарства

Намаляване на ДДС за храни и лекарства на 9 процента, както и минимална заплата 700 лв. предложи „БСП за България“ при преговорите на тема „Финанси“ с „Продължаваме Промяната“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

Румен Гечев представи част от приоритетите и мерките на коалицията, като посочи, че ролята на държавата трябва да се засили балансирано и много внимателно, като отбеляза, че България е от страните в ЕС, отделяща най-малко средства от БВП за решаване на икономически и социални проблеми.

Гечев отбеляза, че трябва да се работи за по-голяма самостоятелност на пенсионната система.

От „БСП за Бъглария“ предложиха още въвеждане на семейно подоходно облагане и 6 500 лева за второ и трето дете. По отношение на бюджетните разходи левицата е „за“ поддържане на дял на бюджета в БВП – приходи и разходи минус съответния дефицит. „Последните години в България се провеждаше политика на необяснимо свиване на бюджета в БВП до 34%, при положение, че в повечето страни той е около 45%. Ние считаме, че увеличението трябва да стане много внимателно. То трябва да стане чрез политика, свързана именно със стимулиране на растежа и осигуряване на устойчиво развитие“, обясни Гечев.

Орлин Ваташки, член на Националния съвет на БСП, изложи конкретните предложения и разчети на левицата в сектор „финанси“. Сред тях са повишаване събираемостта на приходите, но не и увеличаване на данъците в държавата. От коалицията искат и нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години, както и сигуряване на безплатни детски градини и ясли. Друго тяхно предложение е, с оглед демографската криза, да се даде еднократна помощ от 6500 лв. за всяко второ и трето дете на родител при условие, че един от двамата се е осигурявал не по-малко от 24 месеца назад. Според тях мярката ще обхване около 9000 родители.

Промени в месечните ДДС декларации и подаване на сигнали от банките при преводи в чужбина от над 1 млн. лв., предлагат от „Продължаваме Промяната“, стана известно по време на днешните преговори между тях и „БСП за България“, „Има такъв народ“, „Демократична България“, на тема „Финанси“. Съпредседателят на ПП Асен Василев отчете, че по някои теми има разнопосочни позиции, но изрази надежда, че те ще се уточнят и съгласуват в предстоящата дискусия.

Той посочи няколко мерки за контрол в сектора на фианансите. Първата е ежемесечните декларации за ДДС да бъдат променени, така че да се подава информация за касови наличности и за това дали фактурата е била платена, отчасти платена или неплатена. Това, по думите му, ще позволи на НАП по-бързо да регистрира евентуални нарушения.

Друга мярка е банките да сигнализират на НАП при тегления от над 10 хил. лв. в брой и да подават информация за преводи в чужбина от над 1 млн. лв. Василев представи също така идеята разпределението на дивиденти и изплащането им да става само по банков път, а не през каса. Той добави още, че е важно да има списък с нередовните изпълнители на обществени поръчки и той да има задължителен характер, който се забранява участието им. По думите му, трябва да се криминализира или да се налагат големи глоби при плащане на пари „в плик“, над основната заплата. Асен Василев обясни, че това е документна измама, като идеята е да бъде санкциониран не само работодателят, а и счетоводителят.

Промени в декларацията за ДДС и тегления над 10 000 лв. да се докладват в НАП

Промени в месечните ДДС декларации и подаване на сигнали от банките при преводи в чужбина от над 1 млн. лв., предлагат от „Продължаваме Промяната“, стана известно по време на днешните преговори между тях и „БСП за България“, „Има такъв народ“, „Демократична България“, на тема „Финанси“. Съпредседателят на ПП Асен Василев отчете, че по някои теми има разнопосочни позиции, но изрази надежда, че те ще се уточнят и съгласуват в предстоящата дискусия.

Той посочи няколко мерки за контрол в сектора на фианансите. Първата е ежемесечните декларации за ДДС да бъдат променени, така че да се подава информация за касови наличности и за това дали фактурата е била платена, отчасти платена или неплатена. Това, по думите му, ще позволи на НАП по-бързо да регистрира евентуални нарушения.

Друга мярка е банките да сигнализират на НАП при тегления от над 10 хил. лв. в брой и да подават информация за преводи в чужбина от над 1 млн. лв. Василев представи също така идеята разпределението на дивиденти и изплащането им да става само по банков път, а не през каса. Той добави още, че е важно да има списък с нередовните изпълнители на обществени поръчки и той да има задължителен характер, който се забранява участието им. По думите му, трябва да се криминализира или да се налагат големи глоби при плащане на пари „в плик“, над основната заплата. Асен Василев обясни, че това е документна измама, като идеята е да бъде санкциониран не само работодателят, а и счетоводителят.

Подкрепа на българския бизнес за възстановяване от пандемията

„Има такъв народ“ представиха своите цели и мерки по линия на фискалната политика в преговорите с другите политически формации – „БСП за България“, „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Един от техните представители в разговорите, Любомир Каримански отбеляза, че е от изключителна важност при изготвяне на фискалната програма да има ясно дефинирани приоритети на правителството, тъй като без тях трудно може да се направят каквито и да било изчисления и сметки.

По думите му трябва да се цели осигуряване на фискална устойчивост и повишаване ефективността на правителството при управление на националния и секторния растеж.

Каримански представи идеята на партията да се направи план за капиталова подкрепа на българския бизнес с цел възстановяване от пандемията чрез грантови схеми, финансови инструменти и други. Също така предложи разпоредителите на бюджетни средства да измерват ефекта от своите дейности, като се акцентира върху резултатите от тях.

От ИТН настояха и за спазване принципа на програмно бюджетиране и възможност за прекратяване на програми, които не постигат заложените цели. Те акцентираха и на нуждата от фискална дисциплина. Отбелязаха още и нуждата правителството да има конкретен ангажимент за връщането у нас на българите в чужбина. Както и да се въведе проследяване цените на приоритените стоки и услуги след въвеждане на еврото.

Деляна Пешева, друг представител на партията в преговорите, посочи, че бюджетът трябва да бъде по-балансиран, като се подобри контролът в разходната и приходната част. Както и дефицитът в бюджета за 2022 г. да не бъде повече от 3.5 процента. Тя призова още за автоматизация и стандартизация на процесите в публичната администрация.

От ИТН се застъпиха още за контрол и мониторинг на обществените поръчки, преразглеждане на концесионните договори. Друг техен акцент беше въвеждане на финансова децентрализация. Партията настоява още за стимули за работещите родители, да се се редуцира ДДС ставката за храни от малката потребителска кошница, а също и да се преразгледат възможностите за данъчни облекчения при дарения.

Одит на несъстоятелността на КТБ

За одит на несъстоятелността на КТБ призоваха от „Демократична България“ на преговорите по тема „Финанси“ с „БСП за България“, „Продължаваме Промяната“ и „Има такъв народ“.

Георги Ганев от коалицията посочи, че много от предложенията на ДБ съвпадат с тези на останалите участници в дискусията. Той посочи, че бюджетният дефицит трябва да се приближава към рамките на фискалните правила, както и да се направят промени при необлагаемия минимум на гражданите, но това да се реши от парламента.

От ДБ призоваха еврозоната да е основен приоритет, както и да се предприемат конкретни мерки за провеждане на информационна кампания на цялото население за ефекта от приемането на еврото. Те настояха и за приемане на бюджет 2022 г. в разумен срок.

Адвокат Венцислав Бенов от ДБ посочи, че трябва да се направи пълен одит на ББР за последните пет години. Също така отбеляза нуждата от преодоляване на забавянията по плащанията на помощи, свързани с пандемията. Той акцентира и на идеята да се удължи разсрочването на кредитите с още шест месеца и да се премахне данък „уикенд“ .

Експертът Мартин Димитров предложи да се създадат качествени и количествени индикатори за мерене на успехите на политиките и мерките и да се насърчи децентрализацията, за да имат повече средства общините и да привличат инвеститори.

От ДБ призоваха за излизане на определени държавни компании на фондовата борса, както и за стимулиране на небанковото финансиране.

Пенсионна реформа

Сериозно място в дискусията днес зае и пенсионната система. Спор между партиите предизвика идеята за увеличаване на максималния осигурителен праг.

„Кой колко ще спестява за старините си е негова работа, ако някой получава 6000 лева на месец, 8000 лева на месец- да се грижи за себе си. Когато се пенсионира ще му падне с десет пъти, ако трябва с 20 пъти дохода, ако не се е погрижил за себе си. Това, което му се гарантира от пенсионно-осигурителната система е, че няма да разчита на помощ от други“, каза Георги Ганев от „Демократична България“.

„Пенсионната система е разходнопокривна, тези които сега работят изплащат пенсиите на сегашните пенсионери, тоест колкото повече човек с висок доход плаща повече и толкова повече неговата тежест е по-голяма и неговият заместващ доход е по-голям. Затова хората са стимулирани и трябва да се стимулират да изсветлят своите доходи и това е начинът чрез увеличаване на максималния осигурителен праг“, обясни Драгомир Стойнев от БСП.

„Така ако няма праг, тази социалност става безумно висока, тъй като ти не може да потребяваш десет пъти повече отколкото някой друг, но нормално е, когато нараства средната заплата, средната употреба на ресурс от тези системи – прагът да нараства пропорционално на това“, посочи Асен Василев, съпредседател на „Продължаваме промяната“.

„Докато ние не сложим ред в това каква е социалната политика, каква е пенсионната политика, каква е пенсионната реформа и социалната реформа и те ясно да гарантират справедливостта за която и БСП говори и вие говорите, ние дотогава пак смесваме нещата и отново ще направим този микс, който и в момента съществува“, заяви Любомир Каримански от „ИТН“.

След първия кръг на преговори, предстои втори – с по-малко експерти, където да се доуточнят точките в бъдещето коалиционно споразумение. Дали ще има такова и коя партия кое министерство ще управлява, предстои да разберем, защото разговорите в тази посока тепърва предстоят.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар