Роми от България и Румъния: „В Германия живеем добре“

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

„Домът ни е тук“, казва за квартал Алтенесен в Есен 43-годишната румънка Надя Сучиу. Тя пристига в Германия с трите си дъщери преди пет години. Попада в съвсем нова среда, сблъсква се с чужд език и друга култура, но след като получава начални познания по немски, си намира работа като чистачка.

„Искам по-добро бъдеще за себе си и за децата си“, така отговаря на въпроса защо е дошла в Германия. Двете й по-малки дъщери ходят на училище, голямата учи в техникум. „Няма причини, поради които да искам да се върна – ние сме тук и ще останем тук“.

Големи групи от българи и румънци

По данни на Интеграционната служба в Есен, в града междувременно живеят към 3000 българи и над 5400 румънци. Най-привлекателни за тях са кварталите Алтенесен и Алтендорф, в които вече са се заселили техни роднини, а и жилищата са по-изгодни, разказва статия на WAZ. Същевременно големите групи пришълци, които заемат все повече пространство в града, пораждат тревога у местните жители.

Марайке Шулц от Сдружението за работа с децата и младежите в Есен говори дори за „сблъсък на култури“. „В тяхната родина явно е нещо нормално да изхвърлиш старите си вехтории на улицата и просто да чакаш някой да ги прибере“, казва тя и говори още за силна музика и крясъци посред нощ, нарушаване на правилата за съжителство, за проблеми с домашно насилие, наркотици и замърсяване на обществената среда.

Езерджан Идризи, който ръководи проект, наречен „Мигранти в мирно добросъседство“, разказва по този повод какви проекти се реализират за подобряване на контактите между мигрантите и кореняците от Есен. Два пъти в седмицата например се организират спортни игри, които привличат децата от околностите. Както той отбелязва: „Чрез децата се влиза в контакт и с родителите“.

Но и интеграцията в училище е важна. „Семействата с деца имат нужда от специална подкрепа“, казва Аржика Селимани, която също е ангажирана с интеграцията на мигрантите. Тя отбелязва, че децата от семействата, в които не се говори немски, са били ощетени при дистанционното обучение по време на наложените заради коронавируса ограничения. „Родителите им не могат да им помогнат.“

Мариан Мулиу е пристигнал от Румъния в Есен преди две и половина години, работи в куриерска служба. „В Румъния не е толкова лесно да се намери работа, която е добре платена“, обяснява той решението си да дойде в Германия. „За краткото време, откакто съм тук, забелязах колко е голяма разликата.“

Двете му деца ходят на училище и имат добри шансове да получат квалификация. А той може да работи и да издържа семейството си. „Това, което ни харесва, са хората“, казва Мулиу, визирайки и Езерджан Идризи и неговия екип. „Тук живеем много добър живот.“

Трудна интеграция

Друга статия на WAZ отбелязва, че ромите-пришълци в Ботроп, който е само на около 10 км от Есен, живеят в свой изолиран свят. Интеграцията не върви добре, казва пред изданието Бернхард Виндмьолер, доскорошен ръководител на Службата за чужденците в града. На въпроса коя народностна група се интегрира най-трудно, той отговаря категорично: ромите от България и Румъния.

„Момичетата са в неравностойно положение – женят ги рано и родителите не ги пращат на училище. А момчетата се захващат с дейности, които са популярни тук: продават килими или събират метални отпадъци. Родителите изобщо не държат на доброто образование.

Има и друг проблем – щом някой се засели някъде, веднага се пълни цялата улица. Така е и със сирийците и с афганистанците. Възниква субкултура – те живеят в свой собствен свят. Говорят на родния си език, общуват само помежду си и изобщо не учат немски“.

Бернхард Виндмьолер споделя мнението си, че акцентите, които се поставят в работата на интеграционните служби и доброволните сътрудници, очевидно трябва да се променят – чужденците да бъдат приучавани към по-голяма самостоятелност, вместо всичко да им се предоставя наготово.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар