Румен Христов пред Dir.bg: Експериментите през последните три години не помогнаха на никого

Румен Христов пред Dir.bg: Експериментите през последните три години не помогнаха на никого

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Румен Христов е председател на СДС. Един от основателите на партията в община “Студентска”. Доктор по икономика. Съветник на президента Желев и главен секретар на президента Стоянов. Бил е зам.-министър и два пъти министър на земеделието. Председател на Комисията по земеделието и храните в 43-то Народно събрание. Народен представител в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото НС. Женен, с една дъщеря.

За парламентарните избори на 9 юни е водач на листата на ГЕРБ-СДС в 12 МИР – Монтана.

– Ще има ли правителство след 9 юни, според Вас? Доста опасения се чуват предварително, че наесен отново ни чакат избори?

– Дано тези опасения не са реални, защото всички се измориха от избори – и избирателите, и политиците, предполагам, че и вие, журналистите. От друга страна избирането на едно стабилно правителство с четиригодишен хоризонт ни дава отговор на тези изключително важни въпроси пред България, а именно приемането ни като пълноправен член в Шенген, преминаването ни през сухопътните граници, което не беше потвърдена и приемането ни в еврозоната.

Освен това Планът за възстановяване и устойчивост е на 1-2 процента, а част от тези средства, които ни се полагаха, са безвъзвратно изгубени и тези експерименти, които правехме през последните три години, не помогнаха на никого. Нито на тези, които щяха да променят България, нито на системните партии, каквито са ГЕРБ и СДС, нито на българските граждани. Така че аз много се надявам да има правителство. Много се надявам на разум на проевропейските сили в парламента, за да можем да съставим едно стабилно правителство с хоризонт четири години.

– С кого ще се опитате да сформирате кабинет, за да бъде стабилно правителството и да бъде изпълнен пълен мандат?

– Нека да кажа с кого няма да се опитаме да правим правителство – категорично няма да се водят преговори с “Възраждане” и БСП, като проруски партии, според мен. Евроатлантическите формации, които са в парламента, поне по социологическите изследвания, които гледаме към момента, това са ПП-ДБ, ДПС, разбира се, и “Има такъв народ”. И трите формации са показали, че по отношение на ориентацията на България са европейско мислещи, препотвърждават цивилизационния избор, който беше направен от българския народ, така че с тях могат да се водят преговори. Какво ще стане, е рано да се каже, защото зависи по какъв начин ще бъдем подредени в парламента като присъствие и каква тежест ще имаме.

– Как виждате състава на бъдещия кабинет – повече експерти или повече политически лица?

– Аз винаги съм залагал на политици. Един политик може да бъде експерт в определена област, но един експерт не може да бъде политик и не знае как се прави политика. Политикът носи отговорност пред неговите избиратели, пред неговата партия, пред нейните членове и симпатизанти. Пред кого носи отговорност един експерт, който беше, примерно, в предходния кабинет на г-н Денков? Дойдоха, появиха се, станаха министри и си заминаха. Къде е отговорността? Нека да дам пример и с трима министър-председатели – и г-н Жан Виденов си носи кръста, както се казва, той си е тук, в България, беше председател на партия, и г-н Иван Костов, и г-н Бойко Борисов, говоря за по-дълго управлявалите страната. Така че, политиците са тези, които носят отговорност. Ако имаше друга форма на управление, нямаше да има политически партии. За какво ги правим тогава партиите? Защо нашите избиратели гласуват за представители на политически партии? Политическа отговорност, ясна и категорична от всеки, който е в каинета! Той трябва да бъде политическа фигура. Всеки министър провежда политики – политики на неговата партия, политики на коалицията, от която е излъчен, политики на мнозинството.


Снимка: СДС

– Докъде обаче този път може да стигне компромисът от страна на ГЕРБ-СДС, защото видяхме едни мъчителни 10-11 месеца?

– Абсолютно сте права. Ние стискахме зъби, направихме безброй компромиси. Само да подчертая за аудиторията, че от кабинета, който беше тотално доминиран от ПП-ДБ, по-скоро от ПП, ние имахме един министър на външните работи и вицепремиер в лицето на г-жа Мария Габриел. Така че такива компромиси повече не може да има. Не можем да правим компромиси по отношение на агресора Русия. Не можем да правим компромиси по отношение на нашето активно членство в НАТО, ЕС, еврозоната, Шенген. 

Това, което толкова ни раздели в предходното управление толкова сериозно, е оперативното управление на страната. Тук имаме различия – по бюджетния дефицит, по това дали трябва да се вземат заеми, за да се повишават заплати и пенсии, дали тази финансова стабилност, която беше приета през 1998-1999 г., когато въведохме валутен борд, ще продължим да я спазваме. Защото в момента дългът, който сме натрупали, е около 48% от БВП – да, той не е висок в сравнение с останалите държави, но ако сложим лихвата, която трябва да плащаме върху този дълг, виждаме, че милиард и нещо годишно отиват само за лихви.

– Да, но тези различия между вас с ПП-ДБ, които изредихте, си остават и след тези избори. Тогава какво би могло да бъде катализаторът, за да бъдат загърбени различията?

– Както ние отстъпвахме в предходното правителство, само и само да имаме редовен кабинет, защото това, което видяхме от служебните кабинети на г-н Радев, не ни удовлетворяваше, после останахме разочаровани и от управлението на ПП-ДБ и основно на ПП, пак да повторя, така че чак такива компромиси не може да има. Разбира се, че ще има някакви компромиси, но те трябва да бъдат в полза на България и на българските граждани, а не в полза на една политическа формация.

– Как върви кампанията до момента, как я оценявате?

– Според мен върви вяло, залага се на компромати и карикатури. Аз не виждам сблъсък на идеи, на програми, защото най-важното е каква ще бъде управленската програма, зад която ще застане мнозинството в следващия парламент – да се надяваме, че такова ще бъде сформирано, какви цели си поставяме и във вътрешнополитически план, и във външнополитически план, какво ще се случи с България. Понеже съм водач на листата в Монтана и пътувам почти всеки ден дотам, виждам един път, който започна да се прави, но можеше да бъде завършен преди три години. И тази ускорена връзка между София, Враца, Монтана и Видин отдавна да беше готова. А загубите са огромни заради това, че имаше такова забавяне. В общи линии, България спря да се движи. Спря да се движи напред и това забавяне две-три години в рамките на един човешки живот е много.

– Защо вече няма политически дебат между лидерите? Вие самият имахте ли такъв политически дебат с основните опоненти?

– Виждам такъв дебат в националните медии отвреме – навреме. Аз съм “за” такъв политически дебат, но в последните години ние виждаме едно израждане на тези дебати. Едни крайни обиди, караници, заплахи, карикатури, споменаване на Белене и т.н. Това не е същността на един дебат. Трябва да дебатираме управленски програми и да кажем на българските избиратели ние, като ГЕРБ-СДС, какво ще направим в нашия мандат, как ще подобрим технияживот, инфраструктура, как ще създадем условия. Например, в Монтана и региона, който е много красив, има идеални условия за отглеждане на малки деца, обаче техните родители трябва да имат работа и достойно възнаграждение. Така че нещата не са свързани само с природата, тя е важна, но поминъкът също е важен и трябва да мислим за него. Това трябва да бъде дебатът – какво предлагаме, какво ще има в Монтана и областта, от моя гледна точка на водач там, но това важи за цяла България. Какво правим с бюджетните дефицити. Трупането на тези задължения, които трябва да се плащат от нашите поколения, това ли е нещото, след което ще вървим и в бъдеще?

– И все пак лидерските дебати ги забравихме. Отдавна такива няма. 

– Да, те бяха много характерни за началото на демократичните промени. И бяха стойностни и ориентираха българските избиратели. Бяха сериозни, отговаряше се на сериозни въпроси и нямаше груби нападки. Нека да подчертая, че противопоставянето между СДС и БСП в никакъв случай не беше по-малко остро, отколкото сега. Тогава сменяхме система, сменяхме държавен строй. Така че нека да се върнем и към тези добри практики – когато с аргументи, с обяснение защо искаме да управляваме България, убеждавахме нашите избиратели да гласуват за нас.

– Даже може би беше по-остър дебатът тогава в онези години, но езикът и тонът бяха различни спрямо сегашните, които си позволяват партиите.

– Абсолютно сте права. Но не съм чул, примерно, представител на СДС да заплашва някого от бившите комунисти, че ще ги въдвори в Белене, в затвора. Тези граници не се преминаваха. А примерно в парламента, само в последния 49-ия, имаше десетки случаи на заплахи от една политическа формация към всички останали, че като дойдат на власт, ще ни въдворят в Белене. Ние от Белене не се страхуваме, говоря за СДС. Нашите дядовци и бащи са били там и за демокрацията, ако трябва, пак ще бъдем в Белене, но няма да се откажем от нея. 


Снимка: СДС

– Оправдани ли са опасенията на част от българското общество за приемането на еврото?

– Категорично не. Дават се едни примери с Хърватия. Това категорично беше опровергано. Беше направено много сериозно изследване, даже има намаляване на цените на стоките в Хърватия. Да не говорим, че има едно допълнително преимущество във връзка с достъп до кредити с по-ниска лихва със сериозен банков надзор. Вижте, българският лев е уважавана от мен парична единица. Но нима немците не уважаваха дойче марката? Нима французите не уважаваха франка, италианците – лирата, испанците – песото? И какво се случи – нищо. Еврозоната е задължение, което ние сме поели, влизайки в ЕС, то би спестило валутни разходи и загуби от превалутиране – около 700 – 800 милиона, това ми отговори финансовият министър в пленарната зала, и би донесло допълнителни ползи от горе-долу още толкова средства. Един милиард и половина на година ползи за България и българските граждани е твърде много, за да се бавим с влизането ни в еврозоната. Час по-скоро трябва да покрием критериите и да станем член на еврозоната. 

– Какъв щеше да бъде резултатът, според вас, от несъстоялия се референдум за запазване на българския лев?

– Несистемните партии повдигат този въпрос. Според мен той нямаше да успее. Тези, които поведохме България към Европа, сме обвинявани, че не сме осъществили референдуми. Аз винаги съм се водел от мисълта, че един политик трябва да има визия, той трябва да носи отговорност. България е сериозно разделена, за съжаление. Консенсус не можеш да постигнеш. Затова се избира за министър-председател лидер на партия, мнозинство в парламента, което да понесе отговорността. И ако е сгрешило, после си я носи докрая. Така че не виждам смисъл от този референдум. Записано е влизането в еврозоната в договора за присъединяване на България и трябва да се случи. Колкото по-скоро, толкова по-добре. И ще го усетят всички българи.

– Кога има изгледи да се случи това присъединяване?

– Някакви хипотетични – от лятото на следващата година. И много реални – от януари 2025 г. Разбира се, работи се сега, ако успеем да наваксаме изоставането по отношение на инфлацията, но ще ни е трудно, според мен. Много ми се иска да е от 1 януари 2025 г., но съм скептичен.

– Как ви се струва демокрацията в България след 34 години? Устойчиви ли са демократичните ни постижения?

– Демокрацията не е даденост. За нея трябва да се борим всеки ден. Изтъркана фраза, но е истина. Самитя факт, че в Европейския съюз отиват антиевропейски сили, каквато е, например, “Възраждане”, говори, че демокрацията е налице, има я и е жива. Вие представяте ли си във Варшавския договор и в СИВ да отиваха представители на тогавашната опозиция на комунистите?! Тя беше смазана тогава, беше в концлагери, камо ли да ги пуснат във висшите етажи на властта във Варшавския договор или в СИВ. Само това е достатъчно да покаже, че демокрацията и многопартийната система ги има. И когато няма разбирателство, и когато няма осигуряване на мнозинство в парламента, правим най-демократичното нещо – питаме избирателите по какъв начин да продължим.

 

Избори за членове на Народно събрание и Европейски парламент на 09.06.2024 г.

Платена публикация.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар