Румяна Ченалова: Няма да им простим пролятата кръв, болката, униженията, срама…

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Скрит, като ранен плъх в дупката си, Борисов разпорежда репресии над мирни хора, арести, разрушаване на палаткови лагери, атакуване на опозиционери и бизнеси…

Изгорени човешки лица и тела, вързани хора, захвърлени скрито и тайно като купчина човешка плът, освирепели мутри, облечени с полицейски униформи с пришити цинични и омерзителни знаци на омразата…

Озъбени говорители на властта – Дариткова с отпечатъка на ужас върху лицето, Симеонов – с отвратителния смях на доволна хиена, Марешки – с блеснали очи на нахранено куче, готово да разкъсва за господаря си…

Геноцид.
Омраза.
Унижение.

Това е лицето на властта – озъбен звяр, чиито вътрешности се разлагат и зловонието убива и малкото останали му нервни клетки.

УМИРАТ! ОТИВАТ СИ!

НИЕ НЕ СЕ СТРАХУВАМЕ!

Нека разрушават палатковите лагери.
Ще ги изградим отново!

Нека ни атакуват, обгазяват, бият, арестуват.
Ще се връщаме отново и отново на площада, окървавен от Борсовите мутри, за да защитим името му – “Независимост”!

До края! До победа!

“…и писа със своите кърви –
СВОБОДЕН!” 
(“Септември” – Гео Милев)

Не знам дали е редно да споделя, но ми се струва че е важно. На един от протестите застанах очи в очи с полицаите. Не бяха мутри. Бяха на различна възраст.

Не ни гледаха в очите – така им бяха заповядали.
Не говореха – така им бяха заповядали.
Страхуваха се – заплашват ги с военен съд, затвор и уволнения.
Знам, че не вярват на обещанията за бонуси, кариера, увеличение на заплатите. Изпълняват заповеди.

Говорихме ние – техните майки и бащи, сестри, приятели, близки…
Говорихме с простички думи, без обещания, без заплахи, обиди и омраза.
Говорих за лъжите, за страданието, за правото и силата да не изпълниш неправомерни заповеди, за утрото, което идва след мрака и избора, с който трябва да живееш след това, за срама на бащите и прошката на майката… така, както ще ни прости и общата ни майка БЪЛГАРИЯ.

Ние, обаче, дали ще си простим пролятата кръв, болката, униженията, срама…

Видях и безразличие, и побелели челюсти, и затворени клепачи. И когато сълзите вече заглушаваха гласа ми, видях други две такива очи – на полицая срещу мен.
Очи, от които се изливаше болка и срам, очи на честен човек, очи, които ми показаха бъдещето.

Вече знам, вярвам, че въпреки мутрите с напомпани мускули, които Борисов облече в полицейски униформи и посрами войската чест,
някога
скоро
един щик ще се обърне срещу тях – българоубийците. След него още един, и още един…

Ще бъде!
Ще успеем!

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар