Руската следа“ във ВЗРИВОВЕТЕ в Оръжейни Складове – ПЪЛНА ИЗМАМА!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Има ли действително „руска следа“ в случилите се през последните години взривове в десетки складове и заводи на българската оръжейна промишленост или истината е друга? Какво научаваме от публикациите по темата в множество независими западни медии?

Понеже според българската прокуратура става въпрос за криминални и престъпни деяния, за да не бъдем обвинени в недобросъвестна интерпретация, сме се старали почти изцяло да си служим с точни и конкретни цитати от посочените източници.

 

Следва кратък обзор на най-важните материали, въз основа на които ще проследим какви изводи се налагат от извършените разследвания на редица международни журналисти, комисии и организации. Трябва да отбележим, че сведенията, които ще изнесем по-долу, преди време вече станаха известни в България, но кой знае защо нито една медия все още не ги припомня на читателите си, за да оспори безобразните лъжи на Запада и в частност на правителството на Бойко Борисов?! И понеже Русия пряко пострада от тази поредна западна клеветническа кампания, ще се постараем истината да стане достояние на руската и международната общност!

От дигиталната медийна платформа „Свободна Европа“ тези дни научихме, че по примера на Република Чехия и българската прокуратура е започнала да разследва данни за намеса на руското военно разузнаване (ГРУ) в четири инцидента в български военни складове и заводи, които институцията на Гешев тези дни квалифицира като „умишлени“ взривове.

„Съществуват достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение за взаимовръзка между отравянето на оръжейния магнат Емилиян Гебрев през 2015 г. в София, взривовете в чешки военни складове през 2014 г. и 4 „сходни“ инцидента във военни заводи и складове в България между 2011 и 2020 г.“. Това обяви в сряда (28-и април) говорителката на главния прокурор Сийка Милева в присъствието на ръководителя си Иван Гешев и председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Димитър Георгиев.

Изявлението на българската прокуратура стана около 10 дни, след като чешкият премиер Андрей Бабиш официално обвини ГРУ за взривяването на военни складове във Врбетице през октомври 2014 г.

 

Мястото на експлозията в склад за боеприпаси във Врбетица, Чехия, 20 октомври 2014 г.

Сийка Милева каза още:

„От така събраните доказателства до момента с висока степен на достоверност се налага изводът, че целта на действията на руските граждани (вероятно, принадлежащи към ГРУ, според нея) е била пресичане на доставките на специална продукция за Грузия и Украйна“.

Накрая тя обобщава:

„При четирите произшествия се наблюдават сходства, които в същото време ги отличават от останалите случаи на взривове на подобни складове през същия период, сочи назначената по делата експертиза.“

Приликите между тях са, че не са установени причини за инцидентите; започват с пожари, след които разследващите предполагат, че следва детонация на взрив от разстояние; не са открити никакви технически неизправности; няма жертви и ранени; унищожените боеприпаси са били предназначени за износ в Украйна и Грузия [1].

Само няколко часа по-късно „Свободна Европа“ обаче беше принудена гузно да признае, че „Фирмата на Гебрев отрича твърденията на разследващите“.

В официална позиция на компанията на Гебрев се казва:

„Боеприпасите в склад на оръжейната компания на Емилиян Гебрев ЕМКО в село Ловнидол, взривен при инцидент на 12 ноември 2011 г., не са били предназначени за където и да било за износ, в това число за Грузия“.

По-нататък от статията научаваме още няколко интересни факта, а именно:

„Сийка Милева каза, че негова продукция, предназначена за Министерството на отбраната на Грузия, е била унищожена при взрив през 2011 г., а при една от експлозиите в базата на ВМЗ „Сопот“ до село Иганово през 2015 г. също са пострадали боеприпаси, собственост на Гебрев.

От ЕМКО определят като „откровена лъжа“ тези две твърдения, подчертавайки, че истината „лесно се установява с налични документи“. Освен това допълват, че разследването за взрива в склада на фирмата в село Ловнидол е било прекратено от прокуратурата още през 2013 г. и инцидентът не е бил предшестван от пожар.

По-рано в сряда Милева посочи като едно от сходствата между четирите взрива в България именно това, че всички те са били предшествани от пожари, след които следва взрив.

В тази връзка се задават два твърде резонни въпроса:

Защо прокуратурата „се опитва да заблуди българската и международната общественост с неверни факти“?

Защо „по време на изявлението на прокуратурата беше споменато единствено името на Емилиян Гебрев и на никой друг оръжеен производител или търговец, чиято собственост е била унищожена при въпросните взривове на българска територия“? [2]

Какви са най-важните изводи от тези статии на „Свободна Европа“?

Първо, компанията на Емилиян Гебрев определя две от четирите заключения на българската прокуратура като „откровена лъжа“, като се пита още и защо тя „се опитва да заблуди българската и международната общественост с неверни факти“?

(А ние може да допълним, че и друго от твърденията на Сийка Милева е „откровена лъжа“. А именно, че тези четири случая започват с пожари, което ги отличавало от други подобни произшествия. Има документирани поне(!) още три случая на други места, които също започват с пожари, предизвикали впоследствие взривове – в складове с боеприпаси с. Иваново (2000 г.), във военния завод „Арсенал“ (гр. Казанлък) през 2008 г. и в завода за взривни вещества и материали „Миджур“ (с. Горни Лом) през 2010 г. [3]).

Второ, защо за посочения период, т.е. 2011 – 2020 г., „в изявлението на прокуратурата е споменато единствено името на Емилиян Гебрев“, а умишлено са премълчани всички останали подобни инциденти в България? По-надолу ще се уверим, че това е изключително интересен въпрос и съвсем неслучайно е поставен от офиса на Гебрев!

Още през 2017 г. „Дойче Веле“ споделя за няколко независими разследвания, направени от германския журналист Франк Щир, Балканската мрежа на разследващите журналисти (BIRN), организацията Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) и др.

Като начало, Франк Щир случайно научава, че през 2015 г. на полигона в село Анево (ВМЗ-Сопот) при стрелба с гранатомет се е взривил снаряд, произведен през 1984 г., при което загива американски гражданин, а четирима са тежко ранени – още един американец, канадец и двама българи. Разследването първоначално се поема от Окръжната прокуратура на Пловдив, но по разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров на мястото спешно е изпратен и дежурният мобилен екип от Националната следствена служба, както и министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова [4]. (Последното явно е събудило подозренията на Ф. Щир, че българските власти се опитват да потулят какво се случва в действителност!)

Две години по-късно вече знаем повече по темата, пише Щир: „А именно, че България е важен пазар за САЩ при набавянето на оръжие и боеприпаси за противниците на режима на Асад в Сирия. Знаем вече и името на операцията – „Timber Sycamore“. Тя се провежда от ЦРУ още от 2013 година, когато президент беше Барак Обама. Оттогава САЩ и Саудитска Арабия са закупили в Източна Европа оръжие за стотици милиони долари, което е било прехвърлено към Сирия, Ирак и Афганистан, четем на сайта на общественоправната телевизия МДР“.

Според него набавяните в Източна Европа оръжия за кризисните райони са заминавали контрабандно от военновъздушната база в Рамщайн, Германия, без да са били взимани съответните разрешения от германското правителство.

След като германските власти започнали да реагират все по-остро на тези пратки, оръжейните доставки продължили да се изпълняват със самолети или кораби от България и Румъния, твърдят от двете организации (BIRN и OCCRP).

Оказва се, че азербайджанската авиокомпания Silk Way Airlines е извършила само за периода 2014-2017 г. близо 350 полета, транспортиращи хиляди тонове оръжия и муниции от Източна Европа, предимно за Близкия Изток.

Изданията Telepolis и Heise.de се позовават на разследванията на българската журналистка Диляна Гайтанджиева, която през 2016 открила в мазето на една бомбардирана къща в Алепо хиляди ракети „Град“ и взривове, произведени от ВМЗ-Сопот. Heise.de посочва още следното: „Българските фабрики ВМЗ-Сопот, „Арсенал“ в Казанлък и „Дунарит“ – Русе са можели да изнасят своите оръжия.

За да се избегнат щателни проверки, полетите на азербайджанска авиокомпания Silk Way Airlines били представяни като дипломатически пратки, тъй като полетите на дипломати не подлежат на проверка. Така те са имали възможността да изнасят солидни количества оръжия, а печалбите от това, естествено, не са били декларирани“.

В края на статията четем: „По данни на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, през 2016 година българските оръжейни фирми са изнесли оръжие и муниции на стойност над 1 милиард евро – с 370 милиона евро повече спрямо предходната година. Най-големите купувачи на българско оръжие са Ирак, Саудитска Арабия и САЩ.

Макар че износът на оръжие за региони на военни конфликти е недопустим, увеличеният износ през последните две години няма как да бъде обяснен по друг начин, освен с това, че българските оръжейни производители печелят от продължаващите конфликти в Сирия, Ирак и Афганистан, коментира германският разследващ журналист Франк Щир“ [5].

От статията на „Дойче Веле“ стават ясни поне две неща: 1) от действията на Главната прокуратура в с. Анево, както и от обстоятелството, че оръжието е било пренасяно като „дипломатически пратки“ следва, че е замесено правителството на Бойко Борисов; 2) а щом доходите не са били декларирани, това означава, че участващите в този незаконен оръжеен трафик са поделяли помежду си „чистата печалба“!

Сега ще разкажем за разкритията на международното разследване „Убийствен удар“, в което взема участие и българският сайт „Биволъ“ (от линка, посочен в бележка [6] може да се запознаете с всичките 9 статии по темата)! Ето какво четем за него:

Разследването на BIRN и OCCRP „Убийствен удар“, разкриващо канал за оръжия за над 2 милиарда долара, е сред лауреатите на седмото издание на наградата Global Shining Light Awards, присъждана от Глобалната мрежа на разследващите журналисти GIJN. Биволъ е българският партньор за разследването, обединило журналисти от няколко държави. (…)

„Убийствен удар“ и разследването на индийски журналисти „Gujarat Files: Anatomy of a Coverup“ получиха специални грамоти за отлична разследваща журналистика“ [7].

Ще направим кратък обзор на изнесените факти в посочените статии, който обаче далеч не претендира за изчерпателност. Читателите, които се интересуват от повече подробности, могат сами да се запознаят с пълното съдържание на материалите.

През 2015-2016 г. разследването „Убийствен удар“ засича канал за оръжие за 1,2 млрд. евро, финансиран от Саудитска Арабия, по който оръжия, произведени от страни в Източна Европа, са доставяни в Близкия Изток. Ще си послужим с няколко извадки:

„Балканската мрежа за разследваща журналистика (the Balkan Investigative Reporting Network, BIRN) и OCCRP установиха, че е имало поне 68 полета, които само за 13 месеца са транспортирали хиляди тонове оръжие произведено в Централна и Източна Европа до близкоизточни държави и Турция, а те от своя страна са насочили това оръжие към кървави граждански войни в Сирия и Йемен. (…)

В същото време, през последните две години, докато хиляди тонове оръжия летят на юг, стотици хиляди бежанци бягат на север от конфликтите, в които са убити повече от 400 000 души. И докато Европа блокира маршрутите на тези бежанци, каналът за транспортиране на оръжия за милиарди евро със самолети и кораби до Близкия изток остава отворен. И много доходен“.

 

От таблицата се разбира, че Чехия е на второ, а България на пето място по доходи от тази срамна търговия.

„Доказателствата показват системно насочване на оръжия към въоръжени групиq обвинявани в сериозни нарушения на човешките права. Ако случаят е такъв, трансферите са незаконни съгласно Договора на ООН за търговията с оръжие и друго международно право и трябва да бъдат прекратени незабавно“, заяви Патрик Уилкен, изследовател в сферата на оръжейния контрол от „Амнести Интернешънъл“, който прегледа събраните от репортерите доказателства.

Въпреки това залогът от стотици милиони евро и наличието на регионални оръжейни фабрики, работещи с пълна сила, са много сериозни стимули за някои страни да разрешат на този бизнес да процъфтява. Предоставени са лицензи за износ на оръжия, като се предполага, че те гарантират окончателното местоназначение на стоките, въпреки наличието на достатъчно доказателства, че оръжията се отклоняват за сирийски и други въоръжени групировки, обвинявани в масови зверства и нарушения на правата на човека.

Робърт Стивън Форд, посланик на САЩ в Сирия между 2011 г. и 2014 г., каза пред BIRN и OCCRP, че търговията се координира от ЦРУ, Турция и държавите от Персийския залив през центрове в Йордания и Турция, въпреки че на практика доставките на оръжие често заобикалят и този процес. (…)

Оръжия и боеприпаси от Централна и Източна Европа, идентифицирани от повече от 50 видеоклипове и снимки, публикувани в социалните мрежи, в момента се използват от подкрепяната от Запада Свободна сирийска армия, но са и в ръцете на бойци на ислямистки групи като Ансар ал-Шам, свързаната с Ал Кайда Джабат ал-Нусра, Ислямска държава на Ирак и Леванта (ISIS), фракции биещи се на страната на сирийския президент Башар Ал Асад и сунитските сили в Йемен.

Анализът на BIRN и OCCRP в социалните медии сочи към оръжия, които произхождат от бившите държави Чехословакия и Югославия, а Сърбия, Хърватия и България вече са представени на бойните полета на Сирия и Йемен. (…)

Шведски евродепутат нарича тази търговия срамна!

„Може би България, Словакия и Хърватия не се чувстват изобщо засрамени, но аз мисля, че би трябвало“, каза Бодил Валеро, който е и докладчик за последния доклад на ЕС за оръжията.

„Държавите, които продават оръжие на Саудитска Арабия или региона на Близкия изток-Северна Африка, не правят добри оценки на риска и като резултат са в нарушение на европейското и националното законодателство“.

Докато експертите смятат, че тези страни ще продължават да бягат от отговорност, оръжейният канал разпалва все повече и повече горещия конфликт, а това води до все повече и повече страдания.

„Разпространението на оръжия в региона причини невиждано човешко страдание, огромен брой хора са прогонени от родните си страни, а участниците в конфликта са извършили сериозни нарушения на човешките права, включително отвличания, екзекуции, насилствени изчезвания, изтезания и изнасилвания“, каза Уилкен [8].

Само година по-късно (2017) е разкрита нова линия за доставка на оръжия към Сирия за 2,2 млрд. евро, този път финансирана от САЩ. Ето какво четем в статията:

„Репортерите сглобиха картината на сложните линии за доставки от Пентагона за Сирия, използвайки документи за обществени поръчки, данни от маршрутите на кораби, официални доклади, изтекла електронна кореспонденция и интервюта с инсайдъри. Тази програма е различна от вече закрития проект на ЦРУ за въоръжаване на бунтовниците, борещи се срещу сирийския президент Башар Ал-Асад.

Пентагонът купува оръжията през два канала: Управлението за специални операции (SOCOM), което наблюдава специалните операции на всички служби на американските военни, и малко известното оръжейно подразделение на американската армия Picatinny Arsenal, което се намира в Ню Джърси.

Мунициите се превозват от всички краища на Европа към Турция, Йордания и Кувейт. След това се разпределят на американските съюзници в северна и южна Сирия със самолети и камиони (Виж Черноморския маршрут).

 

Репортерите откриха, че САЩ използват неясно формулирани правни документи, за да скрият Сирия като крайно направление на оръжията. Експерти твърдят, че тази практика застрашава глобалните усилия за борба с трафика на оръжия и поставят правителствата на източноевропейските страни, които продават оръжията, пред риск от нарушаване на международното право. Други повдигнати въпроси са кой точно използва тези оръжия и какво ще се случи с тях след като Ислямска държава претърпи поражение.

Пентагонът започна мащабното изкупуване на оръжия през септември 2015 при президента Обама. До май тази година той вече беше похарчил повече от 700 милиона долара за AK-47, РПГ, минохвъргачки и други оръжия и боеприпаси.

Повече от 900 милиона са договорени за плащане до 2022 г., и още близо 600 милиона долара са заложени в бюджета или поискани от администрацията на Тръмп. Това прави общо 2,2 милиарда, които Пентагонът се кани да похарчи за сирийските си съюзници (виж инфографиката).

 

Разкрит е нов канал за доставки: Picatinny

SOCOM не е единственото подразделение на Пентагона, което е доставяло оръжия и муниции за Сирийската програма. Всъщност, то е отговорно само за една четвърт от общата сума от 2,2 милиарда, предназначена за Сирия.

Останалите доставки са поверени на Picatinny Arsenal, поделение на армията на САЩ, базирано в Ню Джърси. Picatinny вече има опит в набавянето на големи количества оръжия съветски модел (обозначени в документите за поръчки като „нестандартни оръжия и боеприпаси“), за „партньорски сили“ в Ирак и Афганистан. За тези покупки винаги ясно са били обозначени крайните получатели.

Но една мистериозна група поръчки за общо 479,6 милиона долара няма изобщо краен получател. Анализът на тези документи за поръчки, направен от BIRN и OCCRP, разкрива убедителни данни, че въпросните оръжия са пратени в Сирия. (…)

Важна зацепка се открива в седем от договорите, подписани през септември 2016, на стойност 71,6 милиона долара, в които първоначално Сирия е посочена с вътрешния код на Пентагона – V7, който обозначава Сирийската програма. Тези референции бяха заличени в публичните документи, след като BIRN и OCCRP попитаха Пентагона за тези доставки през март 2017.

Но репортерите запазиха копия от документите преди те да бъдат изтрити. Пентагонът отказа да обясни тези заличавания. (…)

Българската държавна фабрика ВМЗ-Сопот, един от основните доставчици на Picatinny, обяви в началото на 2016 г., че планира да добави 1000 работници към персонала си. В предишните три месеца тя вече беше наела нови 500 служители. (…)

САЩ основно работят с Румъния и България за нетрадиционно въоръжение, но нарастването на търсенето тласна договарящите към Чехия, Босна и Херцеговина, Сърбия, а вече и към Украйна, Грузия, Полша, Казахстан, Афганистан и Хърватия, според данните в американските обществени поръчки.

Дефицитните доставки също така принудиха Пентагона да занижи изискванията си за оръжията и мунициите. Преди е имало изискване техниката да не е по-стара от пет години, но през февруари то е отпаднало, според официален документ, с който се сдобиха OCCRP и BIRN.

Боеприпасите, складирани в лоши условия, деградират и понякога стават неизползваеми или дори опасни. Наемник на Пентагона, който трябвало да обучава сирийски бунтовници загина на полигон в България, докато манипулира гранати за РПГ произведени преди десетки години. Въпреки това Пентагонът продължи да използва доставчика на некачественото оръжие (става дума за Алгънс, обект на отделно разследване, проведено от Биволъ).

Има също така и други проблеми. Репортери откриха, че директорите на три фирми сред доставчиците на Пентагона и президентът на критично важен подизпълнител имат сериозни проблеми с интегритета, включително един от тях е бил уличен в плащане на комисионни на чужди агенти, за да гарантира сделки, а друг е свързан с организираната престъпност (виж по-долу Проблемните доставчици)“ [9].

В друга статия четем, че значителна част от изнасяното оръжие попада в ръцете на Ислямска държава:

„Мощно противотанково оръжие, тайно придобито от ЦРУ в България, е попаднало в ръцете на Ислямска държава, съобщава Buzzfeed, позовавайки се на доклад на групата за мониторинг на въоръженията Conflict Armament Research (CAR).

Противотанковите снаряди са закупени в края на 2015 и само два месеца по-късно са се оказали в ръцете на терористите от ИД. Това е показателно за слабостите на американската тайна програма за въоръжаване на сирийските бунтовници, коментира авторът Арам Ростън.

CAR е проучвала в продължение на три години оръжията, използвани от Ислямска държава. Организацията е наблюдавала какви оръжия на терористите са попадали в плен на иракските, сирийските и кюрдските въоръжени сили. Противотанковият снаряд „Фагот“ не е изключение. В доклада е записано, че са „засечени значителни количества противотанкови муниции“ доставени на сирийските опозиционни сили от Саудитска Арабия и САЩ.

Противотанковият управляем снаряд – 9m111 „Фагот“ е създаден в оръжените заводи в Тула по времето на СССР, а в България се произвежда от Вазовските машиностроителни заводи. BuzzFeed News проучва от три години доставките на „Фагот“ от ЦРУ. Според изданието, американската централа е сключила през 2014 г. договор за 600 такива снаряда с фирмата Kiesler Police Supply.

Засеченият от CAR снаряд е доставен именно от Kiesler и е закупен в България на 15 декември 2015, според CAR. Само 59 по-късно той e бил използван от Ислямска държава в Рамади, Ирак.

България се споменава повече от 200 пъти в дългия 201 страници доклад. Страната ни доставя над 50% от оръжията в конфликтната зона, с превес на доставките за Сирия, твърди проучването.

Проблемът с американските военни доставки е, че се нарушава оръжейното ембарго като се заобикалят редица международни споразумения, но не само това. По-рано отново разследване на Buzzfeed разкри, че сред посредниците за тези доставки са фирми свързани с българската организирана престъпност.

Друго разследване на международен екип на BIRN и OCCRP с участието на Биволъ доказа, че българската държава е един от най-големите доставчици за тайните програми на Пентагона и ЦРУ. Българските власти изразяват задоволство от финансовите постъпления и новосъздадените работни места в оръжейния сектор“ [10].

Нека припомним, че най-значимият съвременен американски философ Ноам Чомски нарече инвазията на САЩ в Ирак „най-голямото престъпление на века“ [11]. Войната започна само месец и половина след изфабрикувания от ЦРУ доклад, който държавният секретар на САЩ Колин Пауъл изнесе пред Съвета за сигурност на ООН на 5 февруари 2003 г. В своята реч, продължила близо час и половина, той представя „записи на прехванати телефонни разговори и сателитни снимки“ като доказателство, че Саддам Хюсеин притежава биологически и химически оръжия за масово унищожение и от дълго време прави опити да се сдобие с ядрено оръжие. Освен това се твърди, че режимът в Багдад разполага с балистични ракети и е свързан с мрежата Ал Кайда, като потвърждение на изнесената свръхсекретна информация. Пауъл е придружаван от шефа на ЦРУ Джордж Тенет. (Няколко години по-късно самият Колин Пауъл определи тази реч като „най-позорното петно“ в своята кариера.)

Въпреки че голям брой политици изразиха напълно основателни съмнения относно автентичността на фактите, посочени в доклада, тогавашният български министър на външните работи Соломон Паси нарече тези данни „силни и убедителни доказателства“. Малко по-късно на тяхна основа той въвлече България на страната на САЩ в тази нечиста война срещу Ирак, която изобщо не получи и никаква санкция от ООН [12]. Лично по вина на Соломон Паси бяха заклани двама български шофьори, защото той отказа да плати откуп за тях (за сравнение, по същото време Силвио Берлускони откупи живота на две италиански заложнички), единадесет офицери и войници бяха докарани в ковчези и още 27 военни получиха тежки огнестрелни рани!

Цели 15 години след началото на американската инвазия „Дойче Веле“ се осмели да признае, че „тази война беше построена изцяло върху лъжи“. По-нататък се цитира Рей МакГавърн, работил 27 години за ЦРУ, чието обвинение звучи изключително тежко: „Секретните информации не просто бяха неверни – те бяха фалшифицирани“!

Припомня се, че тогава американците се опитват настоятелно да убедят британските си съюзници, „на което тогавашният британски външен министър Джак Стро отвръща, че няма достатъчно доказателства, че Саддам не заплашва нито един от съседите си и че той едва ли притежава повече оръжия за масово унищожение от Либия, Северна Корея или Иран. На военния вариант категорично се противопоставя и британският главен прокурор Лорд Голдсмит, който по време на въпросната среща казва следното: „Желанието за смяна на режима не дава правно основание за военна операция“. Но премиерът Тони Блеър игнорира всички тези аргументи и в крайна сметка въвлича страната си в иракската война – в името на „особените отношения“ със САЩ (т.е. на съвсем същото „основание“ като Соломон Паси – б.а. В.В.).

Официално Берлин е против тази война, но Бундесверът на практика участва в нея, като предоставя пилоти и поема охраната на американските военни бази, което позволява на САЩ да хвърлят повече сили в Ирак. Единствено майор Флориан Пфаф е убеден, че няма да участва в тази нападателни действия, нарушаващи международното право. „Но когато информира преките си началници, че отказва да изпълнява нареждания, свързани с войната в Ирак, майорът е изпратен в психиатрия. През 2005 година Федералният административен съд в Лайпциг оправдава действията му: съдиите постановяват, че Пфаф е имал право да отказва съдействие в една война, която е смятал за незаконна от гледна точка на международното право“ [13].

Да започнем с това, че Централното разузнавателно управление на САЩ умишлено изфабрикува лъжи за управлението на Садам Хюсеин, с които даде ход на една жестока, кървава и дългосрочна война в Ирак, нестихваща от 2003 до 2011 г., а няма да бъде пресилено, ако кажем, че тя продължава и до днес, т.е. цели 18 години. Изниква въпросът дали обвиненията срещу Башар Асад и Муамар Кадафи не са също такава злостна инсинуация, с цел САЩ да запазят изгодната си търговия в тези толкова богати на нефт държави? Нека припомним, че още в началото но 80-е години на ХХ век американският президент Джими Картър предупреди, че „опитът на всяка външна сила да получи контрол върху региона на Персийския залив ще бъде разглеждан като нападение срещу жизнените интереси на Съединените американски щати“. И добави, че такова нападение ще бъде отблъснато с всякакви средства, включително военна сила. (…) Основанията за доктрината на Картър и за стратегията му за изграждане на десетки военни бази в Близкия Изток са, че „умелото прилагане на американската военна мощ“ може да осигури огромни печалби от доставките на петрол, а е и много по-изгодно винаги да се води война далеч от дома. Но войните на САЩ само от 2001 г. насам са причинили в Афганистан, Пакистан, Йемен (Сирия, Либия и пр.) най-малко стотици хиляди (невинни) жертви, а в Ирак вероятно са убити повече от един милион души“ [14].

Надяваме се, че от всички тези сведения вече е напълно ясно защо българската прокуратура прави всичко възможно да прикрие, че страната ни е замесена в твърде тежки престъпления срещу човечеството, извършени под егидата на Съединените щати, с доставяне на оръжие за джихадистки групировки в целия Близък Изток! Оказва се, че от тази позорна търговия България и Чехия са едни от най-печелившите страни, а като прибавим, че доходите изобщо не са били декларирани, остава открит въпроса кои играчи са си поделяли „чистата печалба“? Според разследването на международен екип на BIRN и OCCRP с участието на Биволъ се доказа, че „българската държава е един от най-големите доставчици за тайните програми на Пентагона и ЦРУ, като българските власти са изразили задоволство от финансовите постъпления и новосъздадените работни места в оръжейния сектор“ (виж бел. 10). Тоест документите убедително сочат, че правителството на Бойко Борисов е контролирало целия незаконен оръжеен трафик, още повече, че той се е осъществявал със самолети и кораби от България и Румъния.

Министър-председателят Бойко Борисов и главният прокурор на България, Иван Гешев, непрестанно декларират, че са православни християни и правят щедри дарения на Българската православна църква. За чешкия премиер Андрей Бабиш няма данни да е религиозен, а „Дойче Веле“ го определя като „милиардер, медиен магнат и популист, който има тъмно (бизнес) минало“. Открито е и картончето му на сътрудник на Държавна сигурност с псевдонима „Агент Буреш“.[15] Всички тези политици в един глас обвиняват Русия за взривовете в своите страни, но от разследванията на редица международни журналисти и организации става ясно, че в посочения период 2011-2020 г. военните им заводи не са произвеждали продукция за Украйна и Грузия (както декларират поне българските власти), а са продавали оръжията на ЦРУ. (От бел. 9 става ясно, че Украйна и Грузия също участват в незаконния оръжеен трафик, но със собствена военна продукция!) Най-вероятно посочените инциденти са ставали при тестването на остарели боеприпаси, вече негодни оръжия и друга некачествена техника, понеже „дефицитните доставки са принудили Пентагона да занижи изискванията си за оръжията и мунициите“, според официалния документ, с който OCCRP и BIRN съобщават, че разполагат. Именно такъв е случаят и на полигона в село Анево, където загива „наемник на Пентагона, който е трябвало да обучава сирийски бунтовници“, както е разкрито от разследващите (виж бел. 9), а не „цивилен американски гражданин“, за какъвто се опитват да го представят българските медии и прокуратура (виж бел. 4)!

Както отбелязахме, оръжията от Средна и Източна Европа се използват от най-жестоките и кръвожадни джихадистки групировки като подкрепяната от Запада Свободна сирийска армия, ислямистките бойци на Ансар ал-Шам, свързаната с „Ал Кайда“ „Джабат ал-Нусра“, „Ислямската държава на Ирак и Леванта“ (ISIS) и пр., и пр. Извършват се масови погроми над немюсюлманското население – мъжете са подлагани на изтезания и екзекуции, а жените и децата са изнасилвани и продавани като роби на черния арабски пазар.

 

 

Италианският журналист Джулио Меоти пише в една своя статия: „Малцинствата в Ирак като християни, язиди и мандеи (гностична секта от II век, почитаща св. Йоан Кръстител – б.а. В.В.) са жертви на бавен геноцид, който разрушава тези древни общности и води до тяхното заличаване и изчезване“. В доклад на „Обществото за правата на човека в Ирак“ се отчита, че 81% от християните са емигрирали. Броят на останалите мандеи е направо нищожен – едва 6%, а най-малко 18% от язидите са напуснали страната или са убити.

Правозащитните организации твърдят, че преследването на християните в Ирак сега няма аналог в цялата история на държавата. Доскоро християнски духовници дори са носили черен символ на траур за последните жертви на антихристиянското насилие – млад работник и тричленно семейство. Шиитската милиция открива и масов гроб с телата на 40 християни близо до Мосул – някогашната крепост на Ислямска държава и столица на християнството в Ирак. Телата, сред които има жени и деца, по всичко личи, че са на християни, отвлечени и убити от ИДИЛ, защото мнозинството от тях са носили кръстове.

Но в западните масмедии не е написана нито една статия за това етническо прочистване. Айан Хирси Али споделя: „Европейското обществено мнение, което иначе винаги е готово да протестира срещу дискриминацията на малцинствата, не е казало нито дума за „войната срещу християнството“. Медиите се държат така, сякаш смятат тези християни за агенти на колониализма, които заслужават да бъдат прочистени от Близкия изток. А така наречените „организации за човешки права“ напълно са ги изоставили“.

Малки общности, като християнския анклав на Мосул, са загубени завинаги. Цитирани са и опасенията на православния патриарх Игнатий Ефрем II, че съществува реалната опасност християнството в Близкия Изток да се превърне в музей. А отец Салар Каджо от „Комитета за възстановяване на църквите в Ниневия“ говори за реалната възможност „християнството да изчезне от Ирак“.

„От европейските правителства само Унгария изрази принципна позиция и се ангажира открито със запазването на иракското християнство от геноцид. Наскоро унгарското правителство откри училище в Ербил за изгонени християни. Унгарският министър на човешките ресурси Золтан Балог присъства на събитието. Представете си, че същото бяха направили всички останали европейски страни, като Франция и Германия. Страданието на християните в Ирак днес щеше да бъде много по-малко, а техният брой – много по-висок“, казва Джулио Меоти.

Накрая завършва с думите: „Западът не пожела да им предостави убежище, когато „Ислямска държава“ уби 1 131 от тях и разруши или повреди 125 от техните църкви. Сега трябва да ги подкрепим, преди да е станало прекалено късно. След масовото разселване и масовите гробове трябва да помогнем на християните да се възстановят там, където са били малтретирани. В противен случай, и най-малката надежда да чуем звук на камбана от християнска църква в древните земи, описани в Библията ще бъде загубена завинаги“ [16].

Журналистите от „Дойче Веле“ се преструват на безкрайно учудени, че християните от Ирак са избрали да бягат в Сирия при диктатора Башар Асад, а не желаят да останат в своята „освободена“ от САЩ вече „демократична родина“! Те питат: „Защо са заменили току-що извоюваната си демократична свобода срещу подтисничество и държавана опека? Въпросът, защо изборът им пада точно върху Сирия наистина има нужда от отговор, тъй като това не са отделни случаи. От началото на войната в Ирак до сега (т.е. от 2003 до 2006 г., когато е публикувана статията) в Сирия са избягали половин милион иракчани“ [17].

Това преселение продължава и до ден-днешен, като никой не може да каже колко милиона преследвани малцинства са приютени в Сирия, която толкова години самостоятелно воюва срещу джихадистките групировки, подкрепена единствено от Русия. Излиза, че на западните медии изобщо не им минава през ума, че именно онези, които непрестанно изобличават като самовластници и тирани – Башар Асад, Виктор Орбан и Владимир Путин – са единствените, които защитават християните, а така също етническите и религиозни малцинства, от насилствено преследване и изтребление!!

И защо никоя свободна европейска медия, депутат от Европейския парламент и пр., досега не посмя да зададе въпроса как така САЩ още не са изправени пред военен трибунал за умишлено извършените престъпления срещу човечеството?! Само вследствие на фалшифицирания от ЦРУ доклад за Ирак и последвалите войни в Близкия Изток милиони невинни хора изгубиха живота си, жени и деца бяха изнасилвани, измъчвани и продавани в робство, други изгубиха домовете си и бяха принудени да напуснат родните си места! Защо никоя европейска държава не се осмели да наложи икономически санкции на САЩ или да отзове дипломати, политици и военни лидери, поради организираната от тях криминална търговия с оръжие, предоставяно на радикалните ислямисти?!

Само преди малко повече от месец стана известно, че Съветът за сигурност на ООН отново е заловил наши снаряди, този път продавани в Либия, а правителството всячески се постара да скрие за това ново нарушаване на оръжейното ембарго (още повече, че новината беше публикувана непосредствено преди парламентарните избори!). „Експортът на оръжия за Либия е забранен и трансферът на тези боеприпаси нарушава резолюция 1970 на ООН. Още през октомври 2020 г. експертите са потърсили информация от българските власти, които обаче мълчат“ [18]. Дали това поредно закононарушение няма да се окаже действителната причина Главната прокуратура и правителството на ГЕРБ да се опитват да отклонят удара от общественото недоволство, присъединявайки се към подлата интрига, заформена от чешкия премиер Андрей Бабиш? Както стана ясно, той също отчаяно се мъчи да извлече страната си от назряващия международен скандал, като използва изпитаната западна рецепта „да се обвинява за всичко Русия“! Самият Емилиян Гебрев се оказва, че подозира за своето отравяне не само конкурентни лица в оръжейния бизнес от криминалния контингент – Делян Пеевски, Боян Петракиев (Барона) и др., но така също и фирми свързани с ГЕРБ [19]. (В пълен синхрон с последното звучи и информацията, която преди броени часове изнесе крупният земеделски производител Светослав Илчовски пред „Комисията по ревизия“ за множество тежки изнудвания и издевателства на министри и депутати от управляващата партия над български бизнесмени и предприемачи! [20]).

Нека припомним на „православните християни“ Гешев и Борисов обаче, че Бог изгони Адам и Ева от Рая, защото вместо да признаят греха си, те всячески се стараеха да прехвърлят вината на някой друг!

А на Русия пожелаваме: „Честит Ден на Победата!“

БЕЛЕЖКИ:

[1] Прокуратурата разследва руска връзка между отравянето на Гебрев и взривове в България и Чехия

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31227042.html

[2] „Какво е правила прокуратурата всички тези години?“ Фирмата на Гебрев отрече твърдения на разследващите

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31227756.html

[3] Къде са гърмели взривове през годините

https://www.24chasa.bg/Article/1407897

[4] Американец загина, четирима са ранени при изпитания на полигон в с. Анево

http://old.segabg.com/article.php?id=754808

[5] Българското оръжие за Близкия изток носи милиарди

https://tinyurl.com/82tytds2

[6] УБИЙСТВЕН УДАР

https://bivol.bg/category/b-files/making-a-killing

[7] GLOBAL SHINING LIGHT AWARDS ЗА РАЗСЛЕДВАНЕТО “УБИЙСТВЕН УДАР”

[8] УБИЙСТВЕН УДАР: КАНАЛ ЗА ОРЪЖИЕ ЗА 1,2 МЛРД ЕВРО КЪМ БЛИЗКИЯ ИЗТОК

[9] ПЕНТАГОНЪТ КУПУВА ЗА СИРИЙСКИТЕ БУНТОВНИЦИ „СЪВЕТСКО“ ОРЪЖИЕ ЗА 2,2 МИЛИАРДА ДОЛАРА

[10] БЪЛГАРСКИ ПРОТИВОТАНКОВИ СНАРЯДИ, КУПЕНИ ОТ ЦРУ, СА ПОПАДНАЛИ В РЪЦЕТЕ НА ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА

[11] Чомски: „САЩ извършиха престъплението на века“

https://tinyurl.com/y5drd3mv

[12] ДОКАЗАТЕЛСТВАТА НА КОЛИН ПАУЪЛ

https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/dokazatelstvata-na-kolin-pauul

[13] Войната, която започна с една голяма лъжа

https://tinyurl.com/4hw396ew

[14] The Bases of War in the Middle East

[15] Историята на милиардера Андрей Бабиш

https://tinyurl.com/mxy6w5v8

[16] Iraq’s Christians: Eighty Percent Have „Disappeared“

https://www.gatestoneinstitute.org/12076/iraq-christians-disappeared

[17] Защо иракските християни бягат в Сирия?

https://tinyurl.com/vh337an6

[18] ООН ХВАНА НАШИ ОРЪЖИЯ В ЛИБИЯ. ВЛАСТИТЕ НИ УКРИВАТ ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАРУШАВАНЕ НА ЕМБАРГОТО

[19] КОЙ Е „БЪЛГАРСКИЯТ СЪУЧАСТНИК“ В ОТРАВЯНЕТО НА ГЕБРЕВ?

[20] Мегаскандал в НС: Бизнесмен разказва за натиск, кюлчета и Мата Хари

Автор: Валентин Велчев

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар