Русофобия

Русофобите, нехаресващи Путин, са само 10 процента

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На т. нар. трети свят отдавна му е втръснала ролята на участник в кървава гладиаторска арена

„Защо половината свят харесва Путин?“ – така звучи аналитичната статия на радио Дойче велле, германска информационна институция с определен авторитет. Авторът се спира на различни аспекти от геополитическата реакция в глобален план по повод украинската криза.

Цитират се причини от политически, икономически и психологически характер. И все пак, ми се ще да допълня този анализ с няколко щрихи. Дали е вярно становището, че „Половината свят харесва Путин?“ И да и не? Русофобската експлозия след началото на военната операция на Кремъл, лавинообразно обхвана Европа и разбира се САЩ и техните проксита зад океана – Канада, Япония, Австралия, Южна Корея. Като изключим факта, че в някои европейски страни като България, Сърбия, Франция и Германия съществуват сериозни русофилски социални слоеве, простата аритметика показва, че русофобията в споменатите държави обхваща около 800 милиона души. А светът, в наши дни устремно наближава… осем милиарда.

С други думи, ако говорим с езика на числата русофобите, не харесващи Путин са само 10 процента. А позитивните настроения към Москва се побират в другите ДЕВЕТДЕСЕТ ПРОЦЕНТА от земните жители. Като оставим настрана тази „малка подробност“, анализът на Дойче велле е верен в ред отношения. Да започнем с политическите причини. Руската федерация, като пряк наследник на СССР е наследила положителното отношение на бившите колониални страни към Москва, свързано с трайната и последователна съветска политика срещу колониализма, чуждестранното потисничество и нечовешката експлоатация.

Примери в това отношение колкото искате: да вземем само „бисерът“ в Британската колониална империя – Индия, която гони вече население от един милиард и триста милиона, или Китай – разстрелван в упор от позиционирани покрай брега английски канонерки (малки кораби с достатъчно силни оръдия) чиято цел е да смажат стотици хиляди китайци и да накарат имперски Пекин – в рамките на прословутата „опиумна война“ – да махне забраната от търговията с… наркотици.

Допълнителни бонуси от подобни героични прояви са „британизираните“ Хонконг и Макао (днес върнати отново в рамките на родината).

А какво да говорим за Близкия Изток или Афганистан и Виетнам? Там след Втората световна война шета наметналия демократична мантия официален Вашингтон. То не бяха измислици за някакви оръжия за масово изтребление, намиращи се в „лошия“ Ирак, които нанесоха огромни човешки и материални щети в древната държава.

А дългогодишната авантюра във Виетнам, оставила след себе си милиони местни цивилни жертви и 50 хиляди убити и 300 хиляди останали инвалиди млади американци, изпратени в другия край на света, за да…“гонят Михаля“ както казва българската поговорка. Да не говорим за по – стари времена, където ще открием процеса на зачеване и раждане на американския щат Ню Мексико – една доста голяма територия откъсната насилствено от южната съседка на САЩ. И така нататък, и така нататък.

А местните жители – от Югоизточна Азия, от Близкия Изток, от Северна и Южна Америка, добре помнят „подвизите“ на чичо Сам – от една страна и всестранната материална и морална подкрепа от страна на Москва. Всички тези факти, както изтъква и Дойче велле по различни пътища баражират негативите и пораждат подкрепа за Русия.

В икономическо отношение политиката на Съветска Русия оставя също многобройни знаци, чийто вектор е положителен. Да си спомним само огромния Асуански язовир в Египет построен изцяло с руска помощ и от руски специалисти.

А що се отнася до народо-психологическите причини за положително отношение, понякога те стигат и до парадокси, каквито отбелязва и германската медия. Едно формулирано свободно съждение: „Е, вие ни бихте и разпалвахте войни в нашите страни, сега да видим как ще се чувствате, когато войната е в самата Европа?“ Звучи малко цинично, но е вярно като психореакция: на т. нар. трети свят отдавна е втръснала ролята на участник в една кървава гладиаторска арена – командвана отвън и подчинена на външни интереси и кроежи.

И няма нищо чудно, че на фона на тези факти и преценки отношението про и контра към Руската федерация – в глобален план – е в съотношение 90 към 10 в полза на Москва. Един баланс, който не ни пречи да призовем към възможното по-бързо разрешаване на украинската криза.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran



Коментари

Коментара






loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар