Р. Чолаков, председател на “Милениум клуб”: Младите трябва да участват в политиката, патриотичен дълг е

#BokovaForUN, България, Общество, Политика
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Румен ЧолаковРумен Чолаков оглави учредената през март т. г. неправителствена организация – Милениум Клуб България, която обединява завършили и работещи извън страната българи, родени след 1981 г. Той е младши адвокат в базираната в Лондон кантора Davis Polk & Wardwell LLP. Завършил е история в Кеймбридж, Великобритания (Тринити Колидж) и право в University of Law (London) и Kaplan Law School.

В средата на май в София бе представена кампанията на Милениум Клуб България #bokovaforun, която подкрепя кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. На събитието присъстваха някои от лицата на НДСВ, част от които преди 15 години се върнаха в България, участваха в срещата на млади успели хора “Българския Великден”, а после влязоха в политикта.

Формирането на Милениум Клуб България доста прилича на “Българския Великден”, когато преди 15 години в България се върнаха млади хора от чужбина и влязоха в политиката. Това ли е и вашата цел, г-н Чолаков?
– Поради свойството на моето ЕГН аз не помня много добре тези времена, така че ми е трудно да направя съпоставка.

Аз също едва помня тези времена, но на представянето на кампанията #bokovaforun в София Ирина Бокова се обърна към Милен Велчев с думите: “Сега, Милене, идва едно друго ново поколение”.
– Аз мисля, че проблемите, пред които сме изправени днес, и обстоятелствата, в които живеем, са много по-различни и не мисля, че ние можем да повторим това, което се е случило преди 15 години. И целта ни е много по-различна – искаме да създадем една трайна организация, която ще защитава интересите на българите в чужбина и чиято цел няма да бъде да е политическа партия. Не мога да кажа и не бих искал да казвам, че хора от “Милениум” и от нашето поколение няма да се занимават с политика и според мен те трябва и е хубаво да се занимават с политика, защото политиката по принцип би трябвало да бъде хубава, а не мръсна дума.

Защо политика е станала мръсна дума според вас?
– Според мен цялата политическа класа в България носи много голяма вина за липсата на доверие у хората и особено у младите хора. Безнаказаността на политиците и участвалите в организираната престъпност през последните 25 години отчайва хората в България и думата политик започва да бива свързвана с думата престъпник. Защо българите си тръгват от България? Заради липсата на сигурност, казват хората, с които съм си говорил в чужбина. Липсата на вяра в правосъдието – докато тя не се върне; докато политическата класа не покаже, че има воля за реформи; докато политици и престъпници от висок ранг не влязат в затвора, думата политик трудно ще може да бъде асоциирана с нещо добро в България. Но процесът трябва да бъде двустранен – първо политическата класа трябва да положи тази воля, но след това и обществото трябва да погледне по-положително върху нейните усилия. Ако искаме да имаме некорумпирани и качествени политици, които да работят за благото на България, ние трябва да покажем някакво уважение към тях, както е в западните общества.

Какво трябва да се направи, за да се върне вярата на хората в правосъдието?
– Аз съм един от малкото хора, които вярват, че съдебната система може да бъде подобрена много лесно. Като юрист считам законите и съдебната конструкция и организация на държавата като една абстрактна конструкция, която може да бъде променена от човек, ако има воля – за разлика от по-дългосрочни процеси като реформите в образователната система и здравеопазването, за които са нужни повече години и не малко инвестиции. Ключовата дума е политическа воля. В три стъпки – на първо място трябва да има воля в парламента да бъдат променени всякакви закони, и ако е нужно, да се стигне до Велико народно събрание, за да няма вратички за бягство от справедливост. Необходима е по-голяма независимост, по-голяма надпартийност на съдебната власт. На второ място – нужен е по-тесен обществен поглед към начина на протичане на съдебния процес и стигането до съдебни решения. И на трето място – за да се върне вярата на хората в съдебната система, трябва да има резултати. Съвсем буквално – политици трябва да влязат в затвора. В САЩ, когато се разследват политици, в Конгреса се създават комисии, които без никакви притеснения и при пълна публичност разследват всичко. Хубаво е подобна практика да бъде приложена и в българския парламент – при пълна публичност на политици да им бъдат задавани конкретни въпроси. Трудни въпроси, от които да не могат да бягат.

Звучите като политик. Имате ли такива амбиции?
– На този етап аз съм просто адвокат. Дали бих искал да се занимавам с политика? Може би в един момент, но все още не знам в какъв образ. Смятам, че младите хора трябва да се занимават с политика. В крайна сметка какво е политиката? Това е обществото, това е дълг към държавата. И се надявам, че младите хора няма да загърбят това заради частни интереси и кариери в чужбина, а все пак ще бъдат водени от един патриотичен дълг. На Запад това се поощрява.

Говорите, че трябва да има политици в затвора. Кои?
– Тук не става въпрос за конкретни имена, пък и аз не съм съд – не искам да влияя на един обективен съдебен процес. Но смятам, че заради корупционни схеми и скандали сегашната политическа класа носи отговорност за липсата на доверие на обществото в политиците. От там идва общественото недоволство и разочарованието от партиите – хората си казват: “Как да гласувам, като нямам доверие на никого”.

Кое от последните управления на страната е успешно според вас, ако има такова?
– Има успехи, които България е постигнала. Например членствата в НАТО и в Европейския съюз (ЕС). Положително е, влязохме в ЕС, но в същото време ние не се развиваме с темповете, с които би трябвало. При предприсъединителните процеси общественото мнение бе, че България бе по-напред от Румъния. Сега мнението е противоположно – Румъния ни е изпреварила в почти всички отношения. Т.е. ние не сме се развили с темповете, с които би трябвало.

Т.е. последните правителства на България са виновни за това!?
– Правителствата носят отговорност, но в коя година и при кое правителство е започнал процесът на изоставане не мога да определя. Един приятел казва, че хората си заслужават управниците. Но в същото време управниците променят бита на народа: ето Северна и Южна Корея например – един народ и една общност, но две различни системи на управление и два различни резултата.

Какво мислите за Бойко Борисов?
– Трудно ми е да дам оценка. Оценката за конкретни политици се дава от народа, а той е единственият български политик, който от 1990 г. насам е бил два пъти министър-председател – явно печели доверието на хората. В същото време той отдавна е в управлението на страната и от тази гледна точка той е част от политическата класа, заради която хората нямат доверие в политиците.

Нужен ли е нов месия на България, за да се върне доверието в политическата класа? Преди по този начин у нас се върна Симеон Сакскобургготски и обеща да оправи страната за 800 дни.
– Позитивното при месията е, че връща доверието на хората, но и носи много опасности. Най-негативното е, ако има разочарование накрая. За мен по-важното е да има стабилност. Движения, които са съставени от месии, по-трудно могат да се развият. А България според мен се нуждае от стабилни и променящи се партии, които имат възможността да изваждат нови лидери, които се концентрират повече върху политика и по-малко върху емоциите. Дали ще има нов месия не мога да кажа. Не знам кой би могъл да е. Но, ако има – той трябва да остави трайна следа след себе си и да направи такива структури, с които да даде възможност за трайна промяна и стабилна политическа класа. Тази политическа класа обаче да бъде отворена, да допуска нови хора.

Слави Трифонов инициира референдум по важни въпроси. Мислите ли, че след него може да влезе в политиката?
– Това е въпрос, който много се коментира, но отговор може да даде самият Слави Трифонов. Аз не знам какви са неговите намерения, но според мен той е в политиката, защото коментира политически теми. Както всеки човек, който се интересува от това. Нещо повече, дори извън парламента, Слави Трифонов има по-голямо политическо влияние в обществото от действащи политици. Дали ще прави политическа партия не знам.

Милениум клуб подкрепя Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, макар че кандидатурата не е безспорна. Защо?
– Винаги има нападки срещу лидерите. Но аз не смятам, че срещу нея има състоятелни атаки. Не смятам, че някой човек трябва да носи бремето на неговите предци, а смятам, че всеки трябва да бъде съден за собствените си действия. В Милениум смятаме, че работата на Ирина Бокова в ЮНЕСКО е изключително силна и позитивна – тя пое организацията в момент, когато 22 % от финансирането бе спряно, тъй като ЮНЕСКО призна Палестина, което не е нейно решение. Тя успя да запази изключително близки отношения със САЩ – Джон Кери отличи нейните усилия, което е голямо признание. Но ние подкрепихме Бокова не само заради нейните постижения, а защото за нас това е национална кауза. Аз смятам, че повечето млади хора, повечето българи много биха се радвали да имаме генерален секретар на ООН. И ние трябва да направим всичко възможно, за да постигнем това. Защото сега на Запад България е известна като най-бедната страна в ЕС. А ако Бокова стане генерален секретар на ООН, това би ни дало едно самочувствие.

И последно, Румен Чолаков-младши. А кой е Румен Чолаков-старши?
– Дядо ми, който почина преди няколко години. Но това е една лична семейна любов.

Източник: dnevnik

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар