Само два пътя пред Слави – заедно с народа срещу ГЕРБ или на бунището на историята

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

„Има такъв народ” са като малко дете. Дадоха им играчка, наречена парламентарна демокрация. Те я разглобиха. Но не могат да я сглобят. Имат две възможности.

Първата е от яд, че не могат да сглобят играчката, да я счупят. Втората е да помолят някого, който може да им помогне, да я сглобят заедно.

ИТН иска да стане тяхното. Те се репчат – айде на избори да видите вие какво ще каже Суверенът! Това е инфантилно. А може да се окаже и опасно. Не само за тях, а за парламентарната ни демокрация. При парламентарната демокрация никой никого не бива да плаши с нови избори, т.е. с избори. Няма нищо по-естествено за парламентарната демокрация от изборите.

Но никъде не е казано, че изборите дават по-добри резултати при всяко следващо провеждане. Изборите са лекарство за демокрацията. Но като всяко лекарство те до една доза са лекарство, след това могат да станат отрова. Или поне да преминат от полезност във вредност.

Имах такъв случай тази година. Бяха ми назначили един антибиотик, много хубав, много як. Пих го 14 дни, колкото ми казаха. Два пъти по 7 дни. Добре, ама ми се стори, че макар проблемът да е като цяло решен, сякаш частичка от него е останал.

И сам, като лаик, еднолично си назначих още един път по 7 дни да пия същия антибиотик. Сиреч, трети път по 7 дни.

И о, чудо! Колко правилно решение да пия антибиотика трети път по 7 дни! Проблемът изчезна. Значи любителското ми и дилетантско решение за третия път по 7 дни се оказа правилно! Но не беше точно така. Проблемът наистина беше решен. Но ми се отвори друг проблем и трябваше здраво да се потрудя, докато го преодолея.

С други думи, като всяко лекарство и изборите (лекарство за парламентарната демокрация) могат да станат от лекарство отрова или пък да решат един тежък проблем, но да отворят друг, не по-малко тежък.

И тук е именно е тревогата от инфантилното и по детски безхаберно и безотговорно поведение на „Има такъв народ”. Добре, отиваме на избори. И на какво се надяват ИТН?!

Да речем стане това, което те сляпо и глухо очакват – увеличат си процентите за сметка на омразните партии на протеста. Е, и?

Пак ще трябва да търсят парламентарна подкрепа от някого. Само БСП няма да им стигне. ГЕРБ с повишен процент, ДПС със същия процент, евентуално патрЕотите – ами това са партии на статуквото, с тях не става и не бива. Значи ще им трябват ДБ и няма кой друг. Защото ИСБГНИ може да са отпаднали.

С две думи – ситуацията за ИТН ще стане още по-неразрешима и още по-малко легитимно откъм демократичност и воля за промяна ще бъде всяко тяхно действие.

Нека ИТН се огледат към невлезлите партии – има ли някоя с която да могат да работят заедно, ако тя влезе? Няма! Няма! Е, каква ще е ползата за ИТН от новите избори? Почти никаква, освен, че могат да имат не 65, а 75 депутати…

Но нека не подценяваме и друга възможна ситуация. Да се направи нова политическа сила около успешните служебни министри. Тя може да вземе добър процент. Но тази нова политическа сила ще е близка до ДБ като принципи и програми. А ИТН вече оплю служебното правителство. Как ИТН ще взаимодейства с оплюта от тях сила, която е близка като профил и съдържание с ДБ? Отново нищо хубаво няма да излезе за ИТН.

Така при нови избори най-вероятно „Има такъв народ” ще спечелят, че е станало тяхното и както са казали, така се е и случило – отидохме на трети избори за една година. Натрили са носа на предателите от ДБ и ИСБГНИ. Вдигнали са си депутатите с 10 (да речем).

Продължили са да се правят на хванали Господ за шлифера. Живеят си със самочувствието на хора, притежаващи истината от последна инстанция. И толкоз! Както се пее в песента – и нищо друго.

Нищо чудно ИТН да си пеят: Седем/осми и май сме паднали!

При нови избори ИТН могат да се окажат главните губещи – защото няма да могат да станат управляващи, а не биха могли да са опозиция. Затова нека помислят с каквото и там да мислят…

Никога не е късно за избори. Но може би е по-добре като са разглобили играчката на парламентарната демокрация и не могат да я сглобят, ИТН да не я чупят, а да помолят за съвет онези, които заедно с тях биха им помогнали да я сглобят.

Да седнат ИТН с БСП, ДБ и ИСБГНИ и да използват третия мандат за съставяне на правителство, което да работи по 10 водещи приоритети и хоризонт на управление от 1 година (пък след това ще му мислят всички заедно). В това правителство да влязат 4-5 успешни министри от Служебното правителство (но не сегашният премиер, за да не бъде то пропрезидентско, понеже идват президентски избори и ще възникне шум в системата и вътрешни напрежения в правителството).

Нито една от четирите партии да не претендира за първенство и главна роля в съставянето и политиките на така определеното правителство. По възможност министрите да не са ангажирани с партии, макар че Бойко Рашков и Янаки Стоилов показаха, че когато съвестта ти е над партийната принадлежност и (така говорят в Перник, извинявам се) „имаш дупе“, от чия партия си е с минимално значение.

Най-здравословно е третият мандат да се даде на ДБ (или в краен случай на ИСБГНИ), защото това дава повече шансове да мине правителството в парламента, макар че ако четирите партии се обединят около главните неща, чий ще е мандатът е относително вече без значение.

От ИТН се иска малко. Никой не ги кара да демонстрират покаяние, да си посипват косите с пепел, да си късат ризите и режат вените – не бяхме прави! Станалото – станало. Грешки на растежа, ако има нещо, няма нищо! За един сгрешил десет безгрешни се дават.

Може да звучи прекалено идеалистично, но ако затворим днешната страница с избълваните обиди, обвинения в предателство, дрязги и дай си ми куклите, на ти си парцалките, и ако четирите партии си припомнят, че главното е демонтаж на порочния, антидемократичен, арогантно-циничен, просташко-дебелашки, корупционен и безидеен режим на Борисов, орязването на безкрайно вредното влияние на Доган върху политиката на България, то четирите партии могат да се разберат.

Първото е да се договорят, че могат да се договарят и да разберат, че могат да се разберат. Останалото е вече по-лесно и по-леко. Както казват в Перник, ако наистина те бива, то не само желанието идва с моженето, но и моженето идва с желанието.

* Николай Слатински е университетски преподавател, бивш депутат от СДС, съветник на Георги Първанов по въпросите на националната сигурност в първия му мандат, напуснал заради несъгласие с президента, автор на няколко книги и стотици статии. Текстът е публикуван на страницата му във фейсбук. Заглавието е на Narod.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар