Само президентът може да даде легитимност на следващо правителство, служебно или не

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Би могло да се каже, че изминалата седмица беше последната в предизборната кампания за парламентарни избори 2021 г. До изборите тепихът на политическата борба ще бъде основно виртуален, което дава преимущество на едни политически субекти, а за други създава значителни трудности. Друг е въпросът, доколко въобще гражданите се интересуват от хода на кампанията и от посланията на участниците в нея.

Вероятно заради кризисните условия, това е една от най-популистките кампании у нас за последните три десетилетия. Влошаването на обстановката в страната принуди всички да преминат на вълна държавни разходи и социално подпомагане, без обаче да се посочва нищо реалистично по въпроса откъде ще дойдат необходимите средства. Дори партии, които минават за десни, на тези избори развяха знамето на пенсиите и държавната помощ за бизнеса.

За анализаторите също би било трудно да открият значителни различия в предизборните платформи по оста ляво-дясно, освен някои неособено красноречиви нюанси. За съжаление обаче, с изключение на тези дребни детайли, остава впечатлението за липса на каквато и да е стратегическа мисъл за развитието на държавата, извън вече начертаното от Брюксел. Тази идейна безпомощност изглежда достатъчно подплатена и от действията на кандидати от различни листи. Няма как да не отбележим бума на дарителските акции, грижата за националния дух, патриотарските кампании, умилителните снимки с животни, подаръците на килограм и прочее подобни крайно безвкусни кампанийни дейности, които следва да заместят липсата на смислени отговори на много въпроси. Простичко казано, на мястото на изчерпаната политическа легитимност идва лошо режисиран опит за създаване на нова легитимация посредством неуместно театралничене.

Това изместване на смисъла на политиката (защото едва ли някой не би се съгласил, че политическите фигури не следва да се занимават кампанийно с подаръци и дарения, а трябва да работят за максимално ограничаване на нуждата от подобни) е логично следствие от силното недоверие към законодателната и изпълнителната власт, както и към провежданата от тях политика. Ако вземем под внимание последните социологически проучвания, ясно ще видим, че единствено президентът запазва високи нива на доверие сред гражданите и в този смисъл към настоящия момент само тази институция може да претендира за политическа легитимност.

Осъзнавайки всичко това, все повече хора си задават въпроса какво ни очаква след изборите за народно събрание на 4 април. Основните политически сили са със сериозно разклатено доверие, а повечето нови претенденти вече също успяха да се дискредитират в различна степен пред гражданите. Ако прибавим към всичко това и очакваната ниска избирателна активност, то легитимността на новоизбраното събрание става още по-спорна. Неслучайно, предвид казаното, през последните няколко месеца аудиторията бива напористо облъчвана с идеята за програмно правителство под благовидната кауза „за национално спасение”. Всъщност става дума за опит за преодоляване на очакваното крайно ниско ниво на доверие към следващия парламент, което лесно може да се трансформира в нов социален взрив.
В навечерието на изборите са налице няколко варианта за следизборно сближаване. Ако се реализира прогнозираната от социолозите формула „5+2”, което значи в следващия парламент да попаднат ГЕРБ, БСП, ДПС, „Има такъв народ”, „Да, България“, „Изправи се! Мутри Вън!” и ВМРО, то логично от досегашните парламентарни партии можем да говорим за два допустими лагера: ГЕРБ и ВМРО, от една страна, БСП и ДПС, от друга. На този етап изглежда сигурно, че и двете комбинации едва ли ще надхвърлят 100 народни представители, поради което всяка коалиция без трети и дори четвърти субект става немислима. Отделно, ясни са обществените реакции срещу явното участие на ДПС в управлението.
Що се отнася до новите субекти, партията на Слави Трифонов ясно заяви нежеланието си да се коалира с партиите на статуквото, но си остави вратичка за евентуална подкрепа срещу подкрепа за трите точки от референдума: мажоритарна система, електронно гласуване и субсидия от един лев. БСП вече остро реагира срещу въведената субсидия от един лев, а въвеждането на мажоритарна система и електронно гласуване на практика биха превърнали Столетницата в треторазрядна партия, заради спецификите на подобен вид системи. За ДПС пък това би означавало превръщането в силно регионална партия и шанс за мандати само в регионите със доминация на традиционните избиратели на Движението. ГЕРБ обаче изначално подкрепят предложенията на Трифонов и не е изключено Борисов да приеме тази „покана за танц”. Предвид че „Да, България” и „Изправи се! Мутри Вън!” едва ли ще имат достатъчно мандати, за да бъдат старши партньор, логичното тяхно поведение е оставането на опозиционни позиции, което би повишило резултата им при едни следващи избори. Не е за пренебрегване обаче и възможността някой от тези два субекта да се превърне в ключов елемент при съставянето на правителство, ако се стигне до четворна коалиция.
Поглеждайки нещата от тази страна, става ясно защо програмното правителство е удобно за всички. То ще даде индулгенция на ГЕРБ и ВМРО, ще включи ДПС експертно, ще даде възможност на БСП най-сетне да участва по някакъв начин във властта, а за новите субекти това ще е шанс да укрепнат кадрово и да се опитат да реализират някои от съществените си идеи. Освен това, една подобна конфигурация би минимизирала щетите за партиите, предизвикани от тяхната идейна и политическа колаборация. За гражданите обаче, подобни опити обикновено са свързани с безвремие и безотговорност, особено в подобни ситуации при прогнозируемо ниска избирателна активност и делегитимирани основни политически сили.
Към момента вариантът за подобно правителство изглежда все по-вероятен, с оглед на ограничените възможности за приемливи конвенционални коалиционни формати. Единствената алтернатива изглежда служебно правителство на президента, което да направи опит за преодоляване на кризата и да постави основа за провеждане на нормални избори. Безспорно, едно такова правителство в момента ще има значително по-голяма легитимация, основана не само на високия рейтинг на президентската институция, но и на конкретните предложения, които не задълбават в детайлите, а имат ясно изразен стратегически характер. Редица субекти вече прозряха, че заставайки зад президентския план, те получават допълнителна подкрепа сред обществото. Предвид случващото се сред основните политически сили в страната, напълно възможно е в следващото събрание основният източник на легитимност да бъде подкрепата за анонсирания от Радев и Йотова план.
   Автор: Галин Дурев

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар