САЩ-НАТО-ЕС срещу Русия: Дипломация или война

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Отминава седмица, в която САЩ, НАТО, ЕС от една страна, и Русия от друга, дадоха простор на дипломатическите усилия за охлаждане на нажежените отношения между тях. Официално разговорите бяха определени като „делови“ и „професионални“, като „полезни дискусии“. Но истината е, че дипломатите не успяха в усилията си да изгладят сериозните различия, да свалят напрежението. Разминаването е голямо, някои наблюдатели вече се произнесоха, че нещата вървят от зле към още по-зле.

Не се спестява и военна риторика – бумтят барабаните на войната и др. п. Засега няма категоричен отговор на дилемата дипломация или военен конфликт.

И двете страни не затвориха съвсем вратата за преговори, без обаче да се ангажират с изпълнение на умиротворителни мерки. Диалогът може би ще продължи на различни нива, но засега е в задънена улица. За продължаването му особено настояват страните от Европейския съюз.

Междувременно в Сената на САЩ беше вкаран законопроект за жестоки санкции срещу Русия, които да се задействат, ако реши да нападне Украйна. Санкции, които биха орязали из основи доставките за Русия на какво ли не.

На всичко отгоре Украйна беше засегната от масивна кибератака, от която дойде предупреждението към гражданите й да се „страхуват и да очакват най-лошото“.

А Русия, която е струпала около 100 000 войници на границата с Украйна, показа в петък засилване на учебната активност в района.

Преговорите в понеделник между САЩ и Русия бяха първата от трите групи срещи тази седмица, разговорите на НАТО с Русия се проведоха в сряда в Брюксел, последвани от разговори в четвъртък във Виена в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Но със сигурност срещата с представителите на САЩ беше най-важна за Москва.

Защо се стигна до настоящата криза

Руски войски са разположени на границата близо до Украйна, което напомни за анексията на Крим от 2014 г. Русия отрича да има намерения да анексира и Източна Украйна, където преобладава рускоезичното население, заявявайки, че има право да разполага войски и да ги тренира, където пожелае на собствената си територия. Но движенията на руски военни около границата с Украйна се възприемат от обратната страна като натиск, упражняван от Москва, за да бъдат удовлетворени нейните искания.

След близо 8 часа преговори без заобикаляне на острите ъгли: Какво си казаха САЩ и Русия?

Анджела Стент, почетен директор на Центъра за евразийски, руски и източноевропейски изследвания към университета Джорджтаун, каза пред CNBC, че вероятността Русия да нахлуе в Украйна в момента е 50 на 50, като добави, че това нахлуване може да е „по-ограничено, а не мащабно“.

Какво всъщност иска Русия

Логично е да продължим с позицията на Русия, като набедена за повишаване на напрежението страна. Всъщност и на трите срещи се обсъждаха предимно исканията на Москва, които на практика бяха отхвърлени.

Ако има някаква реална полза от седмицата срещи, то тя е в това, че Москва ясно и категорично изложи своите искания. Като цяло: настоява за значително намаляване на присъствието на НАТО до границите на Русия.

САЩ са готови да изтеглят част от войските си в Източна Европа, ако и Русия го направи

Москва настоява за железни гаранции, че НАТО няма да се разширява по-нататък на изток и никога няма да приеме Украйна. По централния въпрос – без разширяване на НАТО, няма напредък, каза заместник-външният министър на Русия Сергей Рябков след срещата с първия заместник държавен секретар на САЩ Уенди Шърман в Женева. От решаването на този въпрос зависи до голяма степен това какво ще се случи по-нататък, точно от този въпрос, категоричен бе Рябков.

На срещата НАТО – Русия, в която се включи друг заместник-външен министър – Александър Грушко, Москва постави отново този централен за нея въпрос. Поиска писмено алиансът да отговори на руските предложения за широкообхватни гаранции в сферата на сигурността и предупреди, че не може НАТО просто да избира от списъка, предоставен от Русия, само онези предложения в сферата на сигурността, които му харесват.

Важно е да се отбележи изказването на Сергей Рябков, че Москва очаква от НАТО и Вашингтон „реална стъпка към Русия“, а не стъпка на Русия към НАТО по отношение на промяна на позицията си по ключови въпроси.

В най-общ вид позицията на Руската федерация се свежда до три точки:

  • изтегляне на американските ядрени оръжия от Европа;
  • прекратяването на разполагането на конвенционални военни сили на НАТО близо до границите на Русия и създаване на военна инфраструктура там;
  • официалното отхвърляне на плановете на НАТО да привлече Украйна и Грузия към алианса.

Говорителят на външното министерство Мария Захарова формулира исканията така: неразширяване на НАТО, неразгръщане на нападателни ударни оръжия в близост до руска територия, връщане на военната инфраструктура в Европа към конфигурацията от 1997 г., когато бе подписан Основополагащият договор за отношенията, сътрудничеството и сигурността между Русия-НАТО – тоест на практика НАТО да изтегли силите си до позициите, заемани през 1997 г.

Кремъл: Евентуални американски санкции срещу Путин ще са като скъсване на отношенията

Изпълнението на тези искания – всички, а не избирателно, което по се хареса на САЩ и НАТО, според Москва, ще помогне за коригиране на сериозния дисбаланс в сигурността в Европа, възникнал след разпадането на Съветския съюз и Организацията на Варшавския договор. Това значително ще намали военното и политическо напрежение и ще върне на живот основния принцип, възприет от всички държави-членки на ОССЕ на срещата на върха в Истанбул през 1999 г., че сигурността на една държава или група държави не може да бъде гарантирана за сметка на сигурността на други държави.

„Очакваме отговор от Вашингтон, и то бърз. Както се казва, топката не стигна до нашата половина на терена, тя все още е на страната на САЩ“, каза официалният представител на руското външно министерство.

Според източник на ТАСС, участвал в преговорите между САЩ и Русия в Женева руската делегация е „сдъвкала“ предложенията си към американците, които обещали, че ще им отговорят идната седмица. Нуждаем се от конкретен отговор на нашите опасения, преди всичко в контекста на неразширяването на НАТО. Не се интересуваме от никакви увъртания, изтъкна източникът на руската агенция. Той посочи и „упоритата позиция“ на САЩ по отношение на Украйна. „Казват, че без Украйна няма да обсъждаме темата за нейното влизане в НАТО. Отново обърната чиния. Това е НАТО и преди всичко Вашингтон приема или не приема нови членове и не самата Украйна заявява нещо си“, подчерта източникът.

Какво си казаха Путин и Байдън по време на 50-минутния телефонен разговор

Какво отговориха на това САЩ и НАТО

Първият заместник държавен секретар на САЩ Уенди Шърман заяви след срещата си с Рябков, че американската делегация е отблъснала руските предложения, които били „просто неизпълними“, като даде пример с искането на Русия НАТО да се ангажира никога да не приема Украйна. Американският представител бе категорична, че „няма да позволим на никого да критикува политиката на НАТО на отворени врати“.

Шърман потвърди, че САЩ няма да водят дискусии за Украйна или Европа без в тях да участват представители на тези партньори.

Вашингтон показа, че и САЩ са дълбоко загрижени за сигурността, като постави на масата също три въпроса:

  • за бъдещето на някои ракетни системи в Европа в съответствие с вече разтрогнатия Договор за ядрени сили със среден обсег и вероятността за ново споразумение. През 2019 г. САЩ се изтеглиха от договора, като обвиниха Русия, че не го спазва;
  • как двете страни биха могли да поставят „реципрочни ограничения на размера и обхвата на военните учения“;
  • как да се разпишат и приложат „мерки за изграждане на доверие“ – тоест за прозрачност и докладване, за да се избегнат инциденти (военни сблъсъци).

Както се вижда от поставените изисквания от двете страни, позициите се разминават. Москва не получава исканите от нея гаранции за сигурността й (и то в краткосрочен план) и отхвърля исканията да снижи напрежението в близост до руско-украинската граница, като изтегли струпаната там военна сила.

Безпрецедентно изявление на световните ядрени сили за недопускане на война

Срещу това стои категоричният отказ на НАТО да спре военната активност в страните, присъединили се към него след края на Студената война, но пък е готов за нова среща.

След завземането на Крим от Русия през 2014 г. НАТО разположи свои военни части в Естония, Литва, Латвия и Полша, което обяснява с необходимост от сдържане от нападение, а не като заплаха за съседните страни.

Сергей Рябков се изказа рязко, според него отказът на Съединените щати да приемат ключови искания на Русия за сигурността е вкарал преговорите в безизходица, Постоянният представител на Русия в ОССЕ Александър Лукашевич подчерта на свой ред, че забавянето на преговорите по руските искания за спиране на разширяването на НАТО на изток може да доведе до „неизбежно влошаване на ситуацията със сигурността за всички държави без изключение“. На срещата на ОССЕ във Виена той каза, цитиран от Ройтерс: „Русия е страна, която обича мира. Ние обаче нямаме нужда от мир на всяка цена“.

Уенди Шърман беше по-умерена. Отбеляза, че както САЩ, така и Русия разбират, че толкова сложни въпроси като контрола върху въоръженията ще отнемат повече от няколко дни или седмици. Тя увери, че САЩ ще проведат допълнителни разговори с руското правителство и след многостранните дискусии тази седмица.

Но Рябков заяви, че не вижда причина да се организира нов кръг преговори в близко бъдеще.

Заместник-съветникът по националната сигурност Джон Файнър каза пред CNN след срещата САЩ – Русия, че не „вижда ситуация, в която САЩ се оттеглят“ от преговорите с Русия, дори ако Кремъл заеме по-твърда позиция след дискусиите тази седмица.

Руски танкове Т-72Б3 участват в учения на полигон Кадамовски в Ростовска област в Южна Русия, сряда, 12 януари 2022 г.

Руски танкове Т-72Б3 участват в учения на полигон Кадамовски в Ростовска област в Южна Русия, сряда, 12 януари 2022 г.

Снимка: AP/БТА

Докъде ще стигне НАТО

Покрай напиращите към алианса Украйна и Грузия, на преден план сега излязоха Швеция и Финландия. И докато за първите две реално едва ли някой може да си помисли, че скоро ще влязат в НАТО – самата Уенди Шърман каза, че пред Киев има много работа за вършене, то Финландия и Швеция отговарят на повечето изисквания за членство и биха могли да се присъединят много бързо към алианса, ако пожелаят.

Шведската армия заяви в четвъртък, че засилва патрулиращата си дейност на остров Готланд в Балтийско море заради нарасналото напрежение между НАТО и Русия заради Украйна. Готланд, най-големият остров в Швеция, е стратегически важен защото се намира на около 330 километра от Калининград, където е щабът на руския Балтийски флот. През 2019 г. Швеция разположи на острова съвременна система за противоракетна отбрана земя-въздух.

Миналата седмица върховното военно командване на Швеция заяви, че стратегията за сигурност на страната ще бъде изцяло подкопана, ако НАТО се въздържи от по-нататъшно разширяване и ограничи активността си в Европа, както поиска Русия.

След разговори с финландския президент Саули Ниинисто миналия четвъртък премиерът Магдалена Андерсон каза, цитирана от Ройтерс, че сигурността на Европа не подлежи на договаряне. „В Швеция ние сами решаваме собствената си външна политика и политиката за сигурността и за страните с които да си сътрудничим.“

В задочен отговор Рябков не изключи възможността за разполагане на руска военна инфраструктура в Куба и Венецуела, ако напрежението със САЩ се повиши.

В същото време министрите на отбраната на страните от ЕС се събраха във френския град Брест в четвъртък, за да отхвърлят категорично исканията на Русия. „Не ние сме тези, които искаме Украйна да стане член на НАТО. Но ние не искаме да ни казват, че една суверенна държава не може да взима някои решения и това е в сила и за Украйна, Финландия, Швеция, и за всички други суверенни държави“. Това каза след срещата дипломат номер едно на ЕС Жозеп Борел.

Украински войник стреля с американско оръжие по време на учение в Източна Украйна на 23 декември

Украински войник стреля с американско оръжие по време на учение в Източна Украйна на 23 декември

Снимка: AP/БТА

Все пак ЕС иска дискусиите с Москва да продължат. Френският министър на въоръжените сили Флоранс Парли е на мнение, че диалогът е единственият начин за трайно намаляване на напреженията. Германският външен министър Аналена Бербок също каза, че разговорите с Русия трябва да продължат въпреки липсата на напредък.

Възможен ли е военен конфликт

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза, че все още опасността от нов въоръжен сблъсък в Европа съществува, затова е важно разговорите да продължат.

Йенс Столтенберг говори пред медиите след срещата НАТО - Русия в Брюксел

Йенс Столтенберг говори пред медиите след срещата НАТО – Русия в Брюксел

Снимка: AP/БТА

Москва ще използва военни средства за неутрализиране на заплахи за сигурността си, ако политическите средства не се окажат достатъчни, заяви Грушко.

„От няколко седмици сме изправени пред перспективата за голямо военно изостряне на ситуацията в Източна Европа.“ Изводът направи в четвъртък полският външен министър Збигнев Рау, чиято страна пое за една година председателството на най-голямата регионална организация за сигурност – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Постоянният представител на САЩ в ОССЕ Майкъл Карпентър предупреди: Барабанът на войната се чува силно и Западът трябва да се подготви за евентуална ескалация на напрежението между него и Русия.

Неотдавна Владимир Путин каза, че ако САЩ отхвърлят руските предложения за НАТО, тогава думата по възможните варианти ще имат военните експерти. Сега Рябков припомни изказването на руския президент.

Угрозата от санкции срещу Русия: ще имат ли ефект обаче те

В средата на натоварената с преговори седмица демократите в Сената на САЩ внесоха законопроект за налагане на мащабни санкции на висши руски правителствени служители и военни ръководители, включително президента Владимир Путин и ключови банкови институции, като се предлага (за кой ли път от години насам) изключване на руските банки от системата за международни разплащания SWIFT.

Сред санкциите са и налагане на жестоки експортни ограничения, в т.ч. на бяла и черна техника, на смартфони.

Налагането на санкции срещу Русия може да не е от полза за снижаване на напрежението. „Санкциите не работят срещу Русия“, каза за CNBC Тони Брентън, бивш британски посланик в Русия. „Русия просто става още по-упорита.“ В отговор Западът също става по-упорит. „И много опасната конфронтация е все по-близо“, според него.

Анджела Стент, която цитирахме в началото, също смята, че заплахата от санкции няма да стресне Русия, както не я е изплашила досега – и това, въпреки че предложените наказателни мерки са „доста всеобхватни“, засягайки износа на технологии и достъпа на банките до международната финансова система.

Ако руският президент Владимир Путин реши да нахлуе в Украйна, „не съм сигурна, че перспективата за тези санкции ще го възпре“, отбеляза Стент.

Прессекретарят на руския президент – Дмитрий Песков, заяви, че „въвеждане на санкции срещу един държавен глава и срещу главата на Русия (. . .) е мярка, прекрачваща границите, която е сравнима със скъсване на отношенията“, цитира го ТАСС. Той бе категоричен, че на това Русия ще намери такъв отговор, който най-добре отговаря на нейните интереси.

По-рано Песков определи публикациите в американски медии за възможна забрана за внос на американско оборудване в Русия като „информационна артподготовка“ преди преговорите със САЩ. „Такава е реалността, пред която трябва да се изправим. Не виждаме нищо страшно в това.“

В отговор на заплахата, че Съединените щати може да забранят износа за Русия на оборудване, което съдържа американски компоненти или е по американски дизайн, Песков иронизира: „Посегнаха към най-святото“ и подчерта, че в Русия „слава Богу, в края на краищата съдомиялните машини не принадлежат към категорията на най-святото“.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар