Сбогом, Ангела. Чакаме Европа! Истинската, ако е възможно

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В деня на раздялата с Ангела Меркел, равносметката е ясна – въпреки кризите, въпреки недоволството, разумът на немската канцлерка осигури икономическата мощ на Германия.

Освен комплиментите, които валят отвсякъде, един съществен въпрос си задават всички наблюдатели. След толкова очевидни грешки по време на управлението си, как германците я изтърпяха цели шестнадесет години?

Меркел няма икономическо образование. Инженер- химик по неволя, тя се насочва към политиката въоръжена с усет, търпение и прозорливост. Факта, че е родена и израснала на Изток, не ѝ пречи да се приспособи с успех на Запад. Фин психолог, тя съзнава и използва доверието, която нейната личност вдъхва. Канцлерката никога не си изпуска нервите, за разлика от Макрон, който понякога не издържа на безкрайните преговори и напуска шумно конференциите на високо ниво.

Най-важният резултат от „царуването“ на Меркел се премълчава предпазливо. Най-вече по време на сбогуването с нея. Канцлерката възроди имперските интереси на Германия в Средна и Източна Европа. Това което направиха навремето Вилхелм I-ви и Ото фон Бисмарк, Меркел го постигна без да води военни действия. Мнозинството германци го съзнават. Този резултат е ключът на нейното политическо дълголетие.

 

 

Когато страните от социалистическия лагер бяха зад „Желязната завеса“, Москва прилагаше доктрината на „ограничения суверенитет“. След падането на „Стената“ през 1989 година и най-вече след обединението на Германия, без да вдига много шум, Берлин наложи на Изток ограничен „икономически суверенитет“. По традиция немските стоки бяха добре познати. Тяхната конкурентоспособност се оказа по-добра от съперниците Италия и Франция, защото Германия отвори широко врати за евтина работна ръка от Изток. Тази немска политика започната от Шрьодер и продължена от Меркел не беше в полза на „общото благо“, за което по принцип бе създаден съюза. Изсмукването на работници от Изток, обезлюди държави като Румъния и България. Наруши се демографското равновесие на цели региони. Германия, разполагаща с огромен бюджетен излишък, по-висок от този на Китай, можеше да инвестира на Изток. Вместо това нейният икономически национализъм обрече най-изостаналите европейци, защото няма инвеститор, който би инвестирал в човешки пустини!

Въвеждането на еврото си постави за цел, ако не да премахне, поне да уравновеси нелоялната конкуренция, но германците отново намериха начин да се измъкнат от търсеният от Брюксел социален цокъл. Общата европейска монета не позволяваше на отделен член да обезцени собствената си валута, защото тя беше обща. Тогава германците организираха скрита девалвация. Първото средство за нейната реализация е отказът от въвеждане на минимална работна заплата. Самата канцлерка Ангела Меркел, съветвана от финансовият си министър Волфганг Шойбле, измисли допълнителна бариера срещу вноса на чужди стоки, като им приложи някакво социално ДДС. Икономическите политики между Германия и Франция влязоха не само в конкуренция, но и в противоречие без изход Германия залагаше на износа, Франция на вътрешното потребление. Берлин трупаше излишък, докато Франция разчиташе на заеми с ниска или дори с отрицателна лихва.

Постиженията на Германия обаче не се харесваха на останалите членове на Европейския съюз. Солидарността между страните членки се оказа само на хартия. Икономическата ножица между двата края на стария континент взе застрашителни размери. Изплува спомена от икономическата доктрина на Хитлер – индустрията за Германия, за другите – земеделието. Каква е разликата понастоящем? Ако прибавим към земеделието – туризма, споменът не може да остане без отговор. Презрението което Ангела Меркел прояви към Гърция по време на финансова криза през 2010 година, беше капката, която можеше да причини разпадането на Европейския съюз. За щастие разумът надделя. Мнозинството европейски ръководители, начело с Франция, притиснаха Германия – „Не може само да произвеждате и да продавате! Ако клиентите ви фалират, какво ще правите със заводите си?! Какъв е този съюз, в който само вие печелите!“. Меркел отстъпи, Гърция бе спасена и Германия въведе през 2015 година минимална работна заплата.

С приключването на ерата „Меркел“, най-съществените въпроси чакат отговор. Европейският съюз остава такъв, каквто е – ръководен само от принципите на пазарната икономика или нови политически идеи ще върнат надеждата в общото бъдеще.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар