Сделката Лондон – ЕС: България остава извън британските търговски интереси

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Брекзит или прекратяването на членството на Лондон в ЕС има няколко измерения. Моят прочит на този процес досега е – България няма основание за непосредствена тревога или потребност от специално внимание. Островът от векове и прилагал и заявявал, че Лондон няма вечни приятели а има вечни интереси. Последващото споразумение е договорено между Лондон и Брюксел. София, по силата на членството в ЕС, трябва да го спазва. В допълнение, числата и позициите за вноса и износа на стоки между София и Лондон говорят за класическа и по-скоро ограничена търговия без признаци за стратегическо сътрудничество. Брекзит сам по себе си би трябвало да бъде много поучителен за бъдеща национална доктрина на България. Това е друга и отделна тема.

Разводът между Брюксел и Лондон се проточи с години. Сега вече, от началото на 2021, е в сила СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ТЪРГОВИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА. Първият вариант е в обем от 1449 страници, обнародвано в Официалния вестник на ЕС – L 444 от 31.12.2020 временно в сила от 1.01.2012 а вторият окончателен текст от 2530 страници обнародвано в Официалния вестник на ЕС – L 149/ 30.04.2021 в сила от 1 януари 2021. Може би малко пресилено, но по-скоро вярно казано – то е създадено от юристи и администрация за юристи и администрация. Доколкото ми е известно Библията има 1530 страници.

Частта на споразумението за стокообмен може да се опише с езика на бизнеса по следния начин:

1. Запазва се старото нормално в търговията без мита и тарифни квоти, но при допълнителни административни формалности;

2. Всичко се привързва към многостранните и няколко странните споразумения на СТО – Женева. Трябва да се има предвид, че СТО-Женева, с различни процедурни хватки, беше блокирано от доста години, още преди встъпването в длъжност на предишния американския президент Тръмп. Не случайно реформирането на СТО е сред първите приоритети в търговската политика на Европейската комисия.

За да навлезем в темата по същество трябва да разгледаме конкретните числа за стокообмена на София с Лондон поне за последните пет години от 2016 до 2020 г., допълнително сравнени например с данните на съседните балкански държави – Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Северна Македония и разбира се за мястото и теглото на Лондон в световния стокообмен. Източник на данните е: www.trademap.org. Познаването им би било полезно и за нови български фирми, планиращи нови съвместни начинания с английски компании.

Великобритания е на 5-а позиция сред вносителите в света със средногодишна стойност близо 576 милиарда евро. При износа е на 10-а позиция със средногодишна стойност близо 390 милиарда евро. За 2020 освен Нидерландия, Франция, Италия вече и Белгия има по-голям износ от Великобритания. Салдото на стокообмена на Великобритания е винаги устойчиво отрицателно близо 187 милиарда евро и заема предпоследна позиция в света, непосредствено преди САЩ. За последните пет години средногодишно Великобритания изнася за ЕС-27 стоки за близо 182 милиарда евро, което представлява близо 47 % от нейния износ. Лондон съответно внася от Брюксел средногодишно стоки за повече от 301 милиарда евро, което представлява повече от 53 % от островния внос.

България е на 63-та позиция сред пазарите (износа) на Великобритания с дял от 0.1 % или близо 489 милиона евро и на същото място сред доставчиците – вноса на Лондон отново с дял от 0.1 % или близо 556 милиона евро.

България изнася повече от 88 митнически тарифни позиции през последните пет години за Великобритания. Те формират 80 % от износа, като първите 6 от тях – мтп 3004 – Медикаменти; от 1206 – Семена от слънчоглед; от 7407 – пръти и профили от мед; от 1905 – хлебарски, тестени сладкарски или бисквитени продукти; 3307 – препарати за бръснене и от 8507 – апарати за предаване или приемане на глас, образ или други данни с общ дял от 20 % от нашия износ.

При вноса 186 митнически тарифни позиции от Великобритания формират 80 % от българския внос. Водещите три: от 2709 – Сурови нефтени масла; 2208 – етилов алкохол (уиски) и от 8703 – пътнически автомобили имат общ дял от 21 % в българския внос от Лондон.

Търговският интерес на Великобритания на Балканите, определен чрез позицията на Лондон в стокообмена с конкретната държава, е най-добре изразен при Турция и Северна Македония, следва Гърция и Румъния, България и Сърбия.

В продължение на въведението и изложението могат да бъдат направени следните изводи:

1. Разглежданото споразумение ЕС-Великобритания след Брекзит не би трябвало да създава трудности за българските фирми, а по-скоро ще позволи запазване на съществуващия стокообмен между Лондон и София;

2. Великобритания има устойчиви търговски интереси само към някои държави на Балканите, като България не е сред английските приоритети;

Ето и някои препоръки към българските фирми, които имат многогодишен стокообмен с Великобритания:

1. Да се запознаят поне с текстовете на дял I – Търговия със стоки от стр. 33 до стр. 96 от текста към 31.12.2021 и стр.1 до стр. 167 към 30.04.2021;

2. Да проверят и уточнят със своя партньор пълния и точен митнически код на всеки от продуктите с които търгуват. Първите 6 числа от сегашния код, съответстват на ХС остават еднакви за ЕС-27 и Великобритания и Северна Ирландия. Следващите до 8 или 10 знак, когато и където са приложими от КН на ЕС-27 досега бяха също еднакви, но формално правно англичаните нямат задължение да ги запазят/използват, считано от 1 януари 2021 г. Това ще позволи да уточнят правилата за произход за конкретния продукт. За произхода се изисква или отделна декларация, или декларация върху експортната фактура;

3. Да изяснят документа, който потвърждава съответствието на продукта със санитарни или фитосанитарни изисквания или технически стандарти. Този документ е необходим формално правно и по същество. Нагласата на английската промишленост, изрично потвърдена и в България преди близо година и половина беше да запазят стандартите на ЕС като съдържание, като променят само кода на стандарта. Това би означава само допълнителни административни разходи, без да са необходими конструктивни промени в продукта. Това бяха само неформални и предварителни разговори.

4. Най-полезното за българските фирми е да разучат приложения списък eu-uk_tca_2021_check_list с десетте задължителни стъпки за износители и вносители, изготвени от ЕК, тук приложен.

Услугите, транспорта, пътуванията, рибарството, електронна търговия, образование и други области са отделни теми сами по себе си. Те са по-скоро и в по-голяма степен по-значими за България, отколкото за Великобритания. При тях има ясно заложена национална компетентност. Затова е задължително, с помощта и активното съдействие на вашия партньор, да имате предварителна и конкретна информация от компетентните структури както от Лондон, така и от Брюксел и София преди да предприемате каквито и да било действия.

Изказаните мнения са лични. Те са опит за насочване и подсказване какво да правят българските фирми на основание на предоставяната делова информация както от Брюксел (ЕК) така и от Женева (СТО и МТЦ). Най-важният въпрос – защо се стигна до Брекзит – няма отговор. Не бива да има илюзии, че днес в света споразумения по-големи от библията водят до проясняване на картината. Те са по-скоро междинна мярка и оправдание за политиците и администрацията. Дали са обществено значими и полезни за икономиката предстои да видим.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар