Сериозна част от морските ни плажове се оказаха частна собственост, макар да е незаконно – Море – Туризъм

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

/борисов-не-е-канил-президента-да-участ/Държавата е изгубила собственост върху 3811 дка крайбрежна ивица, показва анализ на “Зелени закони”

  • Плажовете са държавни според Конституцията от 1991 г.
  • След 2005 г. крайбрежната плажна ивица, която не се ползва за “рекреация”, постепенно се приватизира – като земеделски земи и гори – и се урбанизира
  • Към 2024 г. в България има най-малко 183 плажа
  • 26% от плажовете са вписани като собственост на частни лица и общини
  • частна собственост се открива в 41 плажа, като няколко плажа са практически частни
  • най-големият български плаж при с. Ново Оряхово е частен на 90%, а вторият по големина морски плаж у нас – този в Шкорпиловци – е частна собственост над 60%.

Към 2024 г.

Над една четвърт от крайбрежната плажна ивица на Република България е частна собственост в нарушение на Конституцията. Приватизацията се случва постепенно – и 14 Народни събрания и 21 Министерски съвета са си притваряли очите за този процес, а три от тях много активно му съдействаха кабинетите Сакскобургготски, Станишев, Борисов 1). Нека не забравяме и ролята на прокуратурата в това беззаконие – от 2005 г към тях са подавани множество сигнали. Последният сигнал, който подадохме с журналистката Петя Петрова, беше за приватизацията чрез заменки на плаж “Камчия юг” (Камчийски пясъци). Още в архива си пазя входящия номер – 4210 от 20.06.2013г. Оттогава се смениха трима главни прокурори, Петя Петрова почина през 2017 година, но отговор по сигнала за продажбата и заменките на морския плаж няма, отбелязва Тома Белев в статия, публикувана от “Зелени закони”.

През февруари 2024 г. народните представители ще обсъждат вече на второ четене поредната промяна на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, предложена от народните представители Кирил Петков, Бойко Борисов и Христо Иванов. И този законопроект не разглежда този проблем.

Ясно е, че проблемът не е прост, но и той си има законови решения:

  1. Първият възможен начин е завеждане на иск от Министъра на регионалното развитие и благоустройството пред съда за обявяване на нищожност на сделките по реституция, замяна или продажба и осъждане на ответника да предаде на държавата фактическата власт върху имотите. Законовият инструмент е ревандикационен осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността.
  2. Втори възможен начин за осигуряване спазването на Конституцията и закона е оспорване от прокуратурата пред съда на решенията на МС, МЗХ и поземлените комисии с искане да бъдат обявени за нищожни.
  3. Третият възможен начин е промяна в законодателството, която да визира актовете и сделките, довели до частна собственост върху крайбрежната плажна ивица.

Ситуацията е повече от това, което Конституционният съд определя като “конституционно нетърпима”. Три десетилетия чакаме министърът на регионалното развитие, прокуратурата и народните представители да изпълнят задълженията си. Чудя се колко още се търпи от обществото това грубо погазване на Конституцията? И колко плажове, скали и дюни ще останат от “крайбрежната плажна ивица” извън предназначението “урбанизация”, в края на 2024 г?

Нека да видим как се стигна дотук.

Изключителна държавна собственост?

В чл. 18 ал.1 на Конституцията на Република България е записано, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост. До приемането на КРБ терминът “крайбрежна плажна ивица” е използван само в Закона за здравето (1973 г) като курортен ресурс и за нея е било отговорно Министерство на здравеопазването. След приемането на Конституцията през 1991 г Конституционният съд прави няколко тълкувания по тази разпоредба:

  • Поради важността, която имат, вещите по чл. 18, ал. 1 могат да принадлежат само на държавата, върху нея тежи конституционното задължение да не ги отчуждава. Всеобщата полза от тези обекти е до такава степен очевидна, че конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури всекиму. (Решение 19/1993 по КД 11/1993)
  • Единственият възможен носител на правото на собственост на тези богатства може да бъде според възгледите на нашия конституционен законодател само българската държава. (Решение 2/1996 по КД 26/1995)
  • Публичноправната значимост и всеобща полезност е универсално понятие и се отнася до всички обекти и ресурси, посочени чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Критериите за определянето му са от компетентността на законодателя. (Решение 11/1997 по КД 4/1997)
  • Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията обаче в частта на текста “определени със закон, са изключителна държавна собственост” е ясна и не подлежи на тълкуване. Посочването, че изключителна държавна собственост са тези гори, паркове с национално значение, природни и археологически резервати, които са определени със закон, не буди никакво съмнение, че законът трябва ясно да ги индивидуализира и определи. Всяко друго изброяване в тази насока би означавало Конституционният съд по същество да даде указание, какво трябва да съдържа един бъдещ закон (Определение 6/2003 по КД 19/2002)

Концесиите върху плажове – без ясна дефиниция

Независимо от липсата на определение какво е “плажна ивица”, същата се включва през 1995г в Закона за концесиите като обект, който може да се концесионира. Съгласно Постановление № 138 на Министерския съвет от 18 юни 1996 г. морските плажове престават да бъдат на разпореждане на Министерството на здравеопазването. С Постановление № 147 на Министерския съвет от 26 юни 1996 г. за изменение и допълнение на Постановление № 236 на Министерския съвет от 1991 г. управлението и стопанисването на морските плажове, както и дейностите по реда на Закона за концесиите във връзка с ползването на морските плажове, се предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От стенограма на заседание на 37то НС от 20.12.1996г. разбираме че МРРБ “извършва спешно събиране и обобщаване на база данни и документи за уточняване на реалните граници на обектите на концесии, както и основните характеристики на морските плажове с оглед изготвянето на актове за държавна собственост от министъра на финансите. Предстои възлагането на изработването на изискуемите по чл. 8 от Правилника за прилагане на закона правни, финансово-икономически, социални и екологични анализи с оглед срочното изготвяне на предложения за концесии.”

Не е известно по какви критерии МРРБ е определяло границите на морските плажове, независимо че те трябва да са определени от закон, а в закон такива са липсвали?

Първата концесия върху част от крайбрежна плажна ивица е учредена с решение на МС на 27 април 1998 г. за морски плаж “Албена”. Следват плаж “Златни пясъци”, “Слънчев ден”, “Дюни”, “Св. Константин и Елена”, “Елените”, “Русалка”, “Слънчев бряг” и т.н.

Какво притежава държавата край морето?

Актове за изключителна държавна собственост на плажовете са издавани, концесии са раздавани, но първото определение, което да се опита да индивидуализира и определи какво е “крайбрежна плажна ивица” се дава седем години по-късно – едва през 2005 година с допълнение на Закона за държавната собственост. Според него Крайбрежна плажна ивица е “част от брега, представляваща естествено или изкуствено обособена територия, покрита с пясък, чакъл или други седиментни и/или скални образувания, с начин на трайно ползване за рекреационни цели”.

В закона също така се дава определение и за морски плаж – “Морски плаж” по смисъла на този закон е обособена част от крайбрежната плажна ивица на Черно море с прилежаща водна площ. Границите на територията на морския плаж се определят въз основа на геодезическо заснемане чрез преки геодезични измервания, което се отразява в Акта за изключителна държавна собственост.

Това определение обвързва крайбрежната плажна ивица с начина на трайно ползване – за рекреационни цели. Това позволява на МС и МРРБ да деактуват големи части от някои плажове, защото те не са имали такова предназначение, а някакво друго – например защитени територии и т.н., като по такъв начин ги включат в стопанския оборот и държавата започва да ги заменя и продава. Имотите са определени като пасища, други земеделски земи или гори. Най-известна е сделката с продажбите и заменките на гори на територията на бившата защитена местност Камчийски пясъци започнала само три месеца сред приемането на закона. Независимо от множеството съдебни дела, водени от природозащитни организации, журналистически разследвания и улични протести, приватизацията на морски плажове продължава до 2008 г.

С влезлият в сила на 1.01.2008 г. Закон за устройство на черноморското крайбрежие се дава ново определение. Според него “крайбрежната плажна ивица” е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория. Същият закон дава следното определение за плаж – територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.

Колко и къде са плажовете?

Определението от ЗУЧК не е много по-ясно и критерият дали един имот е част от морския плаж или не все още е доста неясен, но можем да приемем, че границата на морските дюни зад територията, образувана от естествените процеси на взаимодействие между морето и сушата, е морски плаж, а крайбрежната плажна ивица е съставена от всички морски плажове.

Ако желаем да разберем колко морски плажа има в България и каква е тяхната площ няма да е лесно да намерим информацията. Липсата на единен регистър на плажовете с техните граници е позволило през годините техният брой, площ и имена да се променят многократно.

Например, в община Долни Чифлик има следните “вариации на тема”:

  1. съгласно заповед на министъра на туризма 4 плажа – “Камчия-юг”, “Изгрев-Хоризонт”, “Шкорпиловци север” и “Шкорпиловци юг”,
  2. в Регистъра на специализираните карти по ЗУЧК, поддържан от Агенцията по кадастър, откриваме 3 – плажовете “Камчия-юг”, “Изгрев-Хоризонт”, “Шкорпиловци”,
  3. в слой “Черноморско крайбрежие” на Кадастралната карта има 2 плажа – “с. Шкорпиловци” и “с. Ново Оряхово”,
  4. в Държавен вестник откриваме решения за отдаване под концесия на 3 плажовете – “Шкорпиловци-централен”, “Шкорпиловци-север”, “Шкорпиловци-юг”.

Въпреки това, използвайки няколко източника, може да сме повече информирани. Към началото на 2024 г. установяваме:

Т. е. в България има не по-малко от 183 плажа.

От шейп файл от регистъра на специализираните карти можем да установим, че към 2024 г. морските плажове заемат 14 213 декара. Използвайки данните от кадастралната карта се установява, че 26% от тях, или 3 811 декара се водят собственост на частни лица и общини. От тях по вид територия тази недържавна собственост се дели на:

  • 287 декара земеделски територии,
  • 254 декара горски територии,
  • 2320 декара защитени територии,
  • 4 декара транспортни територии и
  • 946 декара урбанизирани територии.

Кадастърът обаче позволява застрояване и извън този вид “урбанизирана територия” – има и застрояване без да се променя вида на територията, както и ПУП (подробни устройствени планове), при които все още не са променили предназначението. Ако обединим всички начини на трайно ползване, свързани със застрояване, ще установим, че общините са допуснали чрез общи и подробни устройствени планове 1026 декара да могат да бъдат застроени.

Нашето проучване показа, че частна собственост се открива в 41 плажа, като няколко плажа са практически частни. В това число влизат четири от десетте най-големи плажа в България, като най-големият български плаж при с. Ново Оряхово е частен на 90%., а вторият по големина морски плаж у нас – този в Шкорпиловци е частна собственост над 60%.

Източник: inews.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар