Симеон Сакскобургготски: Воля за мирни преговори е единственото решение на кризата с Русия

Симеон Сакскобургготски: Воля за мирни преговори е единственото решение на кризата с Русия

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Интервю на Симеон Сакскобургготски за португалското издание „Sol“ беше преведено и разпространено от личния сайт на последния български цар и министър-председател на България от 2001-ва до 2005 г. Разговорът с него започва от погребението на кралица Елизабет Втора, но навлиза в дълбоките дебри на войната в Украйна, която е на път да се превърне в глобален конфликт.

Съвсем скоро присъствахте на погребението на Кралица Елизабет II. Какво беше чувството да сте свидетел на такъв исторически момент за историята на Европа?



Много добре го казахте, моментът бе исторически. Беше много, много емоционално във всякакъв смисъл. Разбира се, най-вече заради кончината на Кралицата: огромен удар за всички. Но също така и заради цялата организация. Беше едно уникално събитие и съм много благодарен, че можах да присъствам на него.






Често ли сте се срещали с Кралица Елизабет?

О, да, много пъти, от 1958 г. нататък. Събирахме се много често. Кралицата винаги беше много любезна и мила. Били сме на различни официални церемонии, но също така и на семейни сбирки. Една година се събрахме в Балморал, с всичките наши синове, виждали сме се по сватби – тази на Крал Чарлз или например на тази на Принц Уилям, на различни юбилеи, и включително на неофициални случаи в Лондон. Познавах добре Нейно Величество и трябва да призная, че по някакъв начин винаги си мислех, че тя ще бъде вечна. Но в крайна сметка немислимото просто се случи.

Всички смятахме така. Много хора, които са я познавали говорят за нейното чувство за хумор…

Вярно е, имаше превъзходно, бих казал фино чувство за хумор. Тя беше толкова царствена и величествена в очите на хората, че това беше нещо, което те не очакваха от нея. Но да, имаше страхотно чувство за хумор и ценях много това.

Смятате ли, че с кончината на Кралицата се задават трудни дни за монархията, не само в Обединеното Кралство, но и в Европа?

Не знам дали съм подходящата личност, за да коментирам този въпрос. Но имам чувството, че поради някаква причина, която не може да се обясни, Крал Чарлз III, като Принц на Уелс, не беше представен по подобаващ начин на народа. Така че си мисля, че скоро всички ще бъдат много изненадани, защото той също е една изключителна личност и Господ знае, че се е подготвял с години за тази длъжност. Така че не споделям мрачните прогнози, които чувам тези дни относно монархията в Обединеното Кралство, относно големия брой антимонархисти и така нататък. Разбира се, навсякъде има хора с различно мнение. Но трябва да се има предвид, че Великобритания е монархия в продължение на повече от 1000 години и мисля, че това е доказателство, че тази система е добре приета от хората. Колкото до останалите монархии: всяка държава има своя собствен модел. Разбира се, Кралицата на Великобритания символизираше самата монархия, но не мисля, че нейната кончина ще има други последствия. Но Вие знаете, че понякога медиите, съжалявам да го кажа, преувеличават събитията или ги представят по по-различен начин от това, което реално са.

Всички гледаха на Кралицата като на една много силна и много уважавана личност, докато Крал Чарлз продължава да бъде непознат за много от хората.

Казват, че не трябва да се правят сравнения, но въпреки това не мога да се сдържа да не го направя. Спомням си как хората подценяваха Крал Хуан Карлос, когато той се качи на трона. И всички видяхме какво се случи през четирите десетилетия на неговото управление. Мисля, че в момента в известен смисъл върлува синдром от същия тип. Но в същото време трябва да е много трудно, ако мога да го кажа на разговорен език, „да влезеш в обувките“ (да влезеш в ролята и да си на висотата на очакванията) на друг човек, в този случай на Кралицата. Ще трябва време на хората да свикнат и също така да не сравняват с предишни времена, а да приемат човека такъв, какъвто е.

Само една седмица след като Кралицата се спомина, почина друга много важна личност на XX век, Михаил Горбачов. Според много хора големите фигури в политиката са все по-малко. Съгласен ли сте?

Естествено е, когато тези личности си отидат, да ни липсват, но мисля, че има известен процес на обновление, с времето се появяват други хора, заедно с тези, които вече са ни познати. Президентът Горбачов беше много популярен на Запад, но със сигурност не и сред руснаците. Този феномен е много впечатляващ. Запознах се лично с него, тъй като дойде в България и организирах вечеря в негова чест, тук в Двореца Врана. Беше много интересно да чуя неговото обяснение за това как е функционирала Перестройката.

И това беше една от причините, заради които беше толкова почитан на Запад и толкова недолюбван в държавата си.

Както казват, „никой не е пророк в собствената си страна!“.

Така е. Говорим за Кралица Елизабет II, но Вашият живот също е бил изключителен. Били сте на девет години, когато Вашето семейство е било принудено на напусне България. Пазите ли спомен за тези дни?

Да, в края на краищата, девет години са достатъчна възраст за едно дете. Но за мен голямата промяна дойде със смъртта на баща ми, когато бях на шест години. Емоциите бяха толкова силни, че толкова години по-късно, осемдесет години по-късно, все още помня ясно тези моменти. Това е нещо, което не може да се забрави.

И тогава Вие наследявате трона. Имахте ли някаква идея какво се случва в онзи момент?

Важно е да се разбере как се виждат нещата през очите на едно дете. Това, което най-много ме впечатли и донякъде ме притесни, беше, че хората започнаха да се изправят пред мен, както го правеха с моя баща. И очевидно аз не разполагах със закрилата на баща ми, той не беше там, за да ме хване за ръка. Изведнъж трябваше да се сблъскам с някои, не много, разбира се, но достатъчно официални въпроси.

Три години по-късно в България се отменя монархията и семейството Ви е трябвало да напусне страната.

Първите пет години в изгнание прекарахме в Египет, където бяха родителите на майка ми. Но моята майка много държеше двамата със сестра ми да имаме европейско образование. Така че започна да търси друго място, където да отидем. Италия, например. Но от Италия получихме отговора: «Разбира се, госпожо, Вие сте добре дошла, но не и Вашият син», тъй като се страхуваха, че това може да притесни тогавашната власт в България. Имаше други страни, които се съгласиха да ни приютят, но майка ми не се интересуваше много от тях. Накрая, съвсем случайно, едно лято в нашата къща дойде испанският посланик в Кайро и каза на майка ми: „Ваше Величество, чух, че искате да дойдете в Европа. Мислили ли сте за Испания?“ Така започна всичко и накрая прекарах 50 години в Испания.

И Вие отидохте в Мадрид ?

Да, в Мадрид. Започнах да уча във Френския лицей. Има някакви легенди, че сме били поканени от Генералисимус (Франко), което не е вярно. Предоставиха ни статута на политически бежанци. И разбира се, по-късно се запознах с държавния глава. Но не сме били негови гости, нито нищо подобно.

Много хора си мислят, че кралските особи имат лесен живот, пълен с привилегии, тъй като живеят в дворци, пътуват, ходят по приеми. До каква степен според Вас това отговаря на истината?

Много е важно нещата да се гледат обективно. Въображението е едно, а реалността съвсем друга. Когато човек живее в изгнание, няма дворци, нито нищо подобно. И дори в действащите монархии, отговорностите са много, много големи, това е работа за цял живот. Нямаш пенсия, нито работно време. Това е една постоянна работа. В никакъв случай не става въпрос само за приеми и развлечения. В личен план винаги съм бил много предпазлив, именно, за да не създам такъв образ, заради особено чувствителното ми положение на един цар в изгнание.

Много време е минало преди да можете да се върнете във Вашата страна. Как Ви се отрази това? Предполгагам винаги сте чакал с нетърпение да се завърнете там?

Честно казано не, защото мислех, че съветската система е толкова солидна, че ще издържи дълго време. Всъщност, дори не съм си и мислил, че моите деца ще могат да живеят в свободна България.

Какви бяха основните последствия от деситилетията комунизъм?

Може да се напише цяла книга в отговор на този въпрос. Дори днес, едно поколение по-късно, продължава да съществува един синдром, който може да се открие във всяка от страните в Източния блок. Това е нещо, което афектира до голяма степен хората.

Имаше ли и позитиви?

Винаги има позитиви и негативи. Една тоталитарна система е абсолютно неприемлива в днешно време. Аз съм сред първите засегнати, тъй като много от хората около нас бяха арестувани или екзекутирани. Но в същото време не ми харесва да отричам всичко. Ще Ви дам един пример: образованието във времената на комунизъм беше, за съжаление, много по-добро отколкото в днешни дни. Това е само един дребен пример, но ми изглежда илюстративен.

Вашият случай е уникален: монарх, който се явява на избори, печели и става министър-председател на своята държава. Харесваше ли Ви да бъдете в политиката?

Не бих казал, че ми харесваше, защото беше една огромна отговорност за мен. Моята майка и наставници ми винаги са ми казвали, че царят е надпартиен и аз трябваше да действам обратно на този завет. Видях, че се задава моментът, и реших, че мога да бъда от полза на моята страна. Затова приех тази служба, което беше много трудно, защото идвах от частния сектор, никога не бях изпълнявал никаква длъжност в администрацията.

Тогава освен задълженията, присъщи на моята длъжност, трябваше да науча много нови неща. Беше изключително трудно. В същото време в Парламента имаше хора, които не ме харесваха поради идеологически причини, разбира се, но имаше и такива от десните партии, които също не ме одобряваха, защото не смятаха, че принадлежа на дясното, че трябва да се асоциирам с либералите.

Въпреки че беше много трудно, успяхме да удържим, смея да твърдя успешно, четири години, а след това бяхме в коалиция с други партии още четири години. И тези осем години бяха тези, които отвориха вратите на България към Европейския съюз, което беше нашата най-голяма цел, и също към НАТО, което също беше логична стъпка за нас.

По време на живота Ви са Ви са случвали много трагични събития. В момента имаме война в Европа, нещо което ни се струваше немислимо. Мислите ли, че живеем в опасни времена?

Да, както на Запад, така и на Изток. Много съм притеснен от сегашната ситуация. Както знаете, България е близо до епицентъра на тази драма. И е невероятно, поне за мен, такова нещо да се случва в XXI век. Но се надявам да има някаква възможност за медиация. Аз си мисля за Турция, но може да бъде и друга държава, която да помогне в тази ситуация, която не би довела до нищо добро. И както вече виждаме, тези санкции не засягат само Русия, но също и Запада. Така че положението не е никак обещаващо в моите очи.

Мислите ли, че вината е изцяло на Путин или и Европа също носи част от отговорността?

Много е трудно да се правят такива заключения постфактум. Със сигурност има допуснати грешки. Аз лично съжалявам, че няма по-голяма воля да се приближи Русия към Европа, защото те заедно биха формирали един солиден икономически и финансов блок. Също така не ми харесва тази демонизация на всичко руско. Онзи ден чух една фраза в България „Не може да се бърка Путин с Пушкин“. Жалко е, че сега хората сатанизират всичко руско.

Как оценявате реакцията на Европа?

Аз истински вярвам в Европейския съюз, не виждам по-добро решение за Европа, защото всяка една от нашите държави сама по себе си би била незначителна. Ето защо трябва да направим всичко възможно, за да запазим Европа заедно и да я направим по-добра. Не съществува друга алтернатива.

България, както споменахте, е относително близо до региона, в който се води войната. Смятате ли, че конфликтът може да се разпространи извън Украйна?

Да не дава Господ, защото тогава ситуацията би излязла извън контрол. Но никой не знае какво ще се случи. Въпреки това вярвам, че ако има воля, можем да стигнем до мирни преговори. Това би било единственото решение, защото Европа е преминала през толкова много ужаси: Първата световна война, Втората световна война, защо да се забъркваме в друг мащабен конфликт?

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар