САЩ чрез Джон Кърби – високопоставен служител в Съвета за национална сигурност към Белия дом, изразили тревога по повод посещението на китайския лидер Си Дзинпин в Москва и срещата му с президента Владимир Путин. Както винаги тревогата им е планетарна! Защото Кърби – нито повече, нито по-малко – предупреждава, че „Китай и Русия се опитват да пренапишат правилата и да променят световния ред, който САЩ и съюзниците са изградили след Втората световна война“! Възниква въпросът: Защо Байдън си е назначил толкова некомпетентен съветник?

Некомпетентен! Защото днешният световен ред не е създаден след Втората световна война, а след края на Студената война, приключила през 90-те години на миналия век. Международният ред след Втората световна война през1945 г. бе двуполюсен, а разделението – на идеологическа основа. Но въпреки това тогава имаше механизми за контрол, диалог и компромис в най-трудните и взривоопасни моменти. Голямата цел на Западния и на Източния блок не бе унищожението на противника, а съревнование на идеи и политики, така че “другият” да приеме „твоите“ идеологии и принципи. Така уж беше целта и през 1989 година, когато падна Желязната завеса…

Но с днешна дата се оказва, че Световният ред от 1945 г. до 1989 г. всъщност е бил по-справедлив и балансиран. Защото двата блока стъпка по стъпка се учеха да уважават различията си и постепенно се осъществяваше конвергенция между добрите практики на двете системи. Защото социалните придобивки на Запад се родиха вследствие на социалистическия блок, а на Изток социализмът придоби по-демократични форми и икономическа отвореност към западния свят. Апогей на този процес бе съвещанието за намаляване на оръжията в Хелзинки през 1975 г. А пример за успешна конвергенция е днешен Китай, който благодарение на далновидността на визионера и държавника Дън Сяопин придоби китайска специфика, като събра в едно успешните практики на двете системи – социалистическата държава и свободната, но подчинена на ясни правила пазарна конкуренция.

Съвсем друг се оказа Световният ред, наложен след Студената война, за който ястребите от Вашишнгтон и Брюсксел плачат с крокодилски сълзи. От 1991 г. насам Редът е американоцентричен и еднополюсен. Започнал под маската на триумф на правата и свободите на човека, само за три десетилетия се изроди, провали се, а днес е в разпад. Този световен ред донесе на човечеството безчет войни и преврати, санкции и наказателни „коалиции на желаещите“, агресивен срещу всеки, който не се подчинявана на политическите, финансовите и енергийните интереси на Вашингтон. Всъщност – на всеки, който не служи на вездесъщия US долар…

Този Ред роди насилие и унищожение на цели държави и региони, в които САЩ се налагаха неолиберален глобализъм и US – масова култура въпреки суверенитета, традициите и идентичността на тези страни. Така всяка икономическа криза на долароцентричния модел се прехвърля върху останалия свят, а всеки конфликт, криза и пандемия обслужва интереса на транснационалните корпорации, базирани в САЩ. Така полека международните организации и съюзи изгубиха смисъла си и се превърнаха в US слугинаж – чрез натиск, страх и инсталиране на послушни елити. Днес, за разлика от времето на Студената война, няма идеологическо разделение и право на самоопределение! Днес „изборът“ на човечеството е: “За вездесъщия US долар или против него”! Средно положение няма – няма национални държави, традиционни ценности и история…

Защо така обобщаваме ли? Ами защото няма нужда да стигаме по-далеч от българската действителност. За годините на преход по програмата „Ран – Ът“, с любезното съдействие на щатските фондации и НПО-та нашата страна от 27-а в света по Индекс на човешкото развитие днес е на 68-о място в същата класация. Ликвидирани бяха модерната индустрия, здравеопазване, образование, култура, земеделие, станахме държава без глас в Европа, първа по корупция, смъртност, неравенства и бедност. Бананова република – това е съдбата на повечето държави, които безропотно се придържат към глобалната неолиберална система.

А който не слуша, бива наказан със санкции, ембарго, цензура, “закона Магнитски”, военни интервенции. Целта не е да промениш идейно своя опонент в полза на хората, а да го държиш в подчинение в собствена полза. А ако и това не помага – просто го унищожаваш, без всякакви скруполи (морал). Днешните ястреби, за разлика от техните „бащи“ и „дядовци“, не искат да променят Русия, а да я разпарчатосат, да я разбият и унищожат, за да я ограбят и отнемат ресурсите й!

Затова е напълно естествено, че след 20 – 30 години редица държави се отказват от прехваления еднополюсен, американоцентричен ред и се насочват към създаването на новия многополюсен свят. Така за последните две десетилетия президентът Путин не само възроди Русия, но я възвърна като център на влияние в съвременния свят. Такава е политиката и на колегата му Си Дзинпин, която ясно показва, че в новия световен ред всяка държава трябва да уважава спецификите и традициите на другите. Китай и Русия вече не са само съседи, но и стратегически съюзници. А това не просто дразни Запада, а го вбесява, което си личи от истерията на Вашингтон от раждането на този съюз и влиянието му сред ключови държави като Индия, Бразилия, ЮАР, Арабския свят и Латинска Америка.

Да, истина е, че президентите Путин и Си Дзинпин променят световния ред в една по-справедлива и по-цивилизована посока, към свят на споделената сигурност. В същото това време американската администрация проповядва арогантност и самочувствие, породени от паника и безсилие, без реална подплата и съдържание!

Проф. Светлана Шаренкова

Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some