Има един ден в годината на българите, който стои по-високо от всички останали. Толкова високо, че дори нечистотията и мръсотията на времето, в което живеем, не могат да го изцапат.

Това е връх на духовността и чистотата. Връх, защитаван през вековете не само с меч и огън, но и с най-силното оръжие – с ум, със слово, с памет.

Връх, който е в сърцето на всеки българин и който трябва да бъде изкачван и опазван всеки ден.

И днес, със сигурност, ще има хора, за които този връх не означава нищо през останалите дни на годината. Хора, за които днес е повод да се покажат, да бъдат фалшиво-церемониални, лицемерно-патриотични и да използват словото и езика не за да сеят разум и разбирателство, не за да носят знание, а за да скрият собствената си духовна бедност, лъжи и алчност.

Неслучайно езикът, писмеността, словото, думите са основният стълб, който крепи нашия народ. Нека да ги използваме, за да казваме истината!

Честит 24 май, българи!

Слави Трифонов