Сламени хора

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Още с първите си публични изяви двамата претенденти за „Дондуков“ 2, смятани за основна конкуренция на Румен Радев, предизвикаха разочарование и пиперливи оценки дори сред своите. Достатъчно е човек да се „поразходи“ из форумите и социалните мрежи, за да усети какви са преобладаващите реакции.

Не прави чест на уж утвърден юрист, шеф на върховен съд, обожаван като икона от някои среди на градските десни, да призовава открито за нарушаване на Конституцията. А точно така постъпи Лозан Панов, нападайки Румен Радев за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. „Какво бих направил аз? Аз не бих подписал указа… Да, вероятно това би довело до нарушаване на Конституцията, дори до импийчмънт. Но в този случай президентът избра себе си пред това да запази народа си“, рече Панов.

Ставаме свидетели на невиждан абсурд. „Съдия номер едно“ съди президента, че е изпълнил конституционното си задължение и не е нарушил Конституцията с неправомерен отказ да подпише указа за главния прокурор? И този човек се е запътил да става държавен глава! С подобна теза Панов създава впечатление на дълбоко комплексиран и неуравновесен човек, на когото едва ли не всички трябва да са благодарни за личните му дългогодишни битки в правосъдните среди. А дали наистина би постъпил така, както казва, също е относително – на чужд гръб и сто тояги са малко.

Според Панов Радев бил „фалшив герой“, защото бил „яхнал протеста“. Самият протест пък бил започнал в Росенец от ДБ срещу имотите на Доган. Нищо подобно. Точно обратното. Хората излязоха на площада като защита за президентската институция и демокрацията след нахлуването на гвардията на Гешев в президентството. В началото имаше огромен натиск от властта срещу протеста, пренебрегван и игнориран от големите медии. Протестиращите отчаяно търсеха някакъв знак на подкрепа и в най-трудния момент единствен Радев стисна юмрук и открито застана на тяхна страна. Интересно, къде беше тогава Лозан Панов?

В още по-комична и нелепа ситуация се оказва ректорът, пристанал на ГЕРБ. На проф. Анастас Герджиков няма да му стигне и цялата кампания да убеждава как нямал нищо общо с партията на Борисов и с ДПС. Няма как да успее, при положение че повечето от тези, които го издигат с Инициативен комитет, са точно такива. Твърде невинна е оценката му за управлението на ГЕРБ, които три пъти печелели избори, но „правили и грешки“. Тези „грешки“ обаче имат имена – чекмеджета, кюлчета, Мата Хари, корупция, рекет… Думички, които няма как да чуем от един очевидно сламен човек. А колкото до зависимостите, хората не пасат трева. При ГЕРБ няма безплатен обяд и явно с тази опорка професорът заблуждава само себе си. А за Пеевски, за Гешев по-добре да не говорим – „да не се вторачваме в отделни личности“, имало „институции“, които да разследват съгрешилите. Ами точно в това е проблемът – че тези институции служат на паралелната държава. Тяхната, която Герджиков сега също обслужва. Което още веднъж показва, че достойнството няма нищо общо с Образованието. Или го имаш, или не.

Колкото до Радев, не му е работа да указва на КС какво и как да решава, както постъпи с казуса за гражданството на Кирил Петков. Нека съдиите стигнат до извода за „отпаднал предмет“ на делото. В тази мръсна предизборна битка с удари под кръста той няма право на грешка. За да не влиза в обяснителен режим като опонентите си.

Валентин Георгиев

duma.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар